Новината за носорогът Судан, който олицетворяваше последната надежда за оцеляване на вида му, шокира мнозина, които сякаш досега не се бяха замисляли за сериозността на проблема със застрашените видове.

Северните бели носорози, известни още като Судански бели носорози, са подвид на Белите носорози. От 19.03.2018 г. подвидът вече се смята за изчезнал.

Животното е починало в резерват в Кения, където през последните години е било обгрижвано – повече от десетилетие. Името му идва от страната, в която носорогът се е родил в дивата природа. За съжаление бива хванат и транспортиран в зоопарка „Dvur Kralove“ в Чехия, където прекарва по-голямата част от живота си. През 2009 г. Судан е преместен в Кения, където, в естествена среда за вида му, съжителства с два по-млади женски носорога. Целта е била животните да създадат поколение и видът да се съхрани от изчезване. Животните дори били под постоянно наблюдение и въоръжена охрана, която да ги предпази от набези на бракониери.

Въпреки опитите да им се осигурят благоприятни условия, носорозите не се чифтосвали. Осъзнавайки, че няма как да спечелят надпреварата с времето, хората от Ol Pejeta Conservancy започват търсенето на друго решение.

„Разполагаме с 3 остарели животни, което превръща възможността от изчезване на вида в сериозна заплаха, ако не се сдобием с ново поколение носорози“. Това гласи изявление на резервата от декември месец, когато здравето на стария Судан рязко се влошава.

През последните две години експерти от чешкия зоопарк, заедно с екип от Avantea Institute в Кремона – Италия, работят върху опити да се открие начин видът да бъде спасен, дори мъжкият Судан да не оцелее. Целта на учените е била да използват бял носорог като сурогатна майка, която да износи ембрион на северен бял носорог чрез Ин витро оплождане. За тази цел в Берлин се съхранява генетичен материал, с който опитът да бъде направен.

„Съдбата на подвидът северен бял носорог зависи от протичането на тази операция.“

Тази необикновена стратегия не е била прилагана върху носорози досега и е символ на опитите на човекът да опази биоразнообразието в природата, когато обаче е твърде късно.

Бракониерството и ловът на носорози, заради техните рогове, продавани на черния пазар за крупни суми, заради поверието, че кератинът, съдържащ се в тях, може да лекува дори неизлечими болести, води до катастрофа. Заради едно поверие, което при повече заинтересованост може да бъде лесно опровергано, и заради алчността или наивността на хората (а може би и двете) Земята се сбогува с още един животински вид.

Ако преди милиони носорози са обитавали Азия и Африка, то днес се счита, че сумарно всички 5 вида не наброяват повече от 30,000 общо.

През месец март в САЩ беше открита скулптура „Последните три“, посветена на последните три оцелели северни бели носорога, един от които е именно Судан. Паметникът е дело на Гили и Марк – австралийски художници и природозащитници. Скулптурата се намира в Манхатън – Ню Йорк, и е символ не на загубата и загубената кауза, а напротив – на уважение към природата и надежда, че човечеството повече няма да допуска подобни грешки.

Всичко казано до тук звучи тъжно, необратимо и за известен период успя да повлияе на емоциите ми, оставяйки у мен чувство на безпомощност. До момента, в който не потърсих малко повече информация и не попаднах на наистина впечатляваща, но в същото време неразпространена информация. Неразпространена, може би защото не искаме да я видим. Защото винаги търсим „лошото“. И го намираме. Ако отворим съзнанието си малко по-широко от телевизионния екран например, ще открием другата страна на монетата.

Оказва се, че днес Източния бял носорог, за разлика от своите „северни“ братя, е намерил начин да оцелее – ражда се без рог. Всъщност всички носорози се раждат без рог, но днес в голям процент от животните той изобщо не израства. Някои го наричат еволюция. Когато един вид е застрашен, той се адаптира и намира начин да оцелее. Носорозите са преследвани и убивани заради роговете си, затова с времето роговете им спират да присъстват в анатомията им. Звучи колкото естествено, толкова и невероятно. Адаптация чрез промяна.

Жадна за повече информация, разширих търсенето си и към други видове, които биват преследвани заради част от тялото си. Например слоновете, които ежедневно са избивани заради бивните им. Ако проследим статистическите данни в последното столетие, можем да установим, че ако през 30-те години на миналия век едва 1% от слончетата (независимо от пола) са се раждали без бивни, то през 1998 г. изследване на Националния парк в Уганда открива, че 16% от женските представители на вида и 9% от мъжките се раждат без бивни. Днес по последни данни в някои области на Африка, 98% от женските слонове нямат бивни.

Тези данни по никакъв начин не оправдават жестоката и незаконна дейност на бракониери и ловци и необоснованото чувство за превъзходство, което някои хора имат. Просто искам да покажа и хубавата страна на една иначе противна дейност. Ако това не е пример за еволюцията и адаптивността на видовете, не мога да дам по-добър. И е прекрасно да знаем, че животът на Земята във всяка форма и във всеки вид успява да си проправи път и да се съхрани в една или друга форма.

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This