„България присъства в трептенето на кожата ми“ ~ Туи Мамаки

Туи Мамаки е името на един изключителен човек, с глас, който може да чуете в изпълнение на няколко езика. Родена във Франция и отраснала в Нова Зеландия, в семейството на пътуващи музиканти, тя е успяла да събере мелодии от различни кътчета на земята и да ги съчетае в една изключителна форма, присъща единствено на нея самата. Интересът ѝ към традиционните музикални техники и вокали я отвежда до Индия, Страната на Баските и на Балканите, където изучава спецификите на различните народи. Вдъхновена от „Мистерията на българските гласове“, още като дете тя е привлечена от българския фолклор и разноцветната музикална палитра, която той притежава. И така през 2011 година Туи идва в България, сбъдвайки една своя мечта – да се докосне до това далечно кътче и да пее български фолклорни песни. Тя остава тук и дори специализира български фолклор в „Академията за Музикално, Танцово и Изобразително Изкуство“ в Пловдив. Можете да я откриете и в съвместни проекти с етно музиканта „Kottarashky“.

„Riuwaka“ е озаглавена новата песен на Туи Мамаки, чийто видео клип ще бъде официално публикуван на 17-ти септември. Тя е част от албума „Fly“, който се очаква да излезе през 2018 година. Туи ще има концерт на 16-ти септември от 9:30 часа, в клуб „Maze“ в София.

„Риуака“ всъщност е свещен извор в подножието на хълма Такака, намиращ се в Южния остров на Нова Зеландия. Смята се, че неговата вода има лечебни качества, пречистена от кварца на планинския лабиринт над извора. Много хора посещават това място и пият от извора, за да пречистят не само тялото, но и духа си. Мястото притежава изключително силна енергия и духовна атмосфера, на пълен покой. Такава е и музиката на Туи. Самият музикален клип е заснет на Северния остров, в Раглан – изключително красив и див.

Песента звучи като молитва – молитва към Природата, към Бог, и призовава нашата най-дълбока същност, най-чистата (като водата от извора) страна на душата да се прояви и да полети с ритъма на природата, този на музиката ѝ. Песента съчетава звуците на земята: на водата, птиците, засилени от южноиндийския барабан канджира и дълбокия глас на певицата. С тази песен тя ни връща обратно към нашата изначална същност на деца на природата, които живеят в пълна хармония с нея и с вътрешната си същност.

Това е песен, която обединява култури и народи, а езикът на който пее, става език на духа, език на всички хора по света. За стила на музиката си Туи Мамаки сподели за списание „Българка“, че го намира за… интимен, акустичен, с душевни и нежни гласове. Място, където различните култури и животът и преживяват смесване.

В кратко блиц интервю тя ни разказа още за България, творчеството, чувствата, които изразява с музиката си…

Туи, музиката ти съчетава елементи от различни култури. Смяташ ли, че песните ти обединяват и самите народи по същия начин?

Да. Мисля, че музиката докосва много силно и дълбоко хората и ги кара да почувстват неща, които не могат да обяснят. Когато познатите и непознати цветове се смесват, това става като пътуване и мисля, че това прави хората отворени към живота. Музиката винаги е пресичала границите и това е нейната красота.

Разкажи ни за първата си изява пред публика?

Бях дете и пеех на среща в Марае – традиционна къща за срещи в Маори, Нова Зеландия. Бях част от гостуващата група и трябваше да изпеем песен за добре дошли. Там хората пеят един на друг, като подарък.

На колко езика твориш? Имаш ли предпочитан език?

Пиша предимно на английски, понякога и на френски, а вече започвам да се изразявам поетично и на български език… Всеки език издава различни истории и емоции, така че не мога да кажа, че имам фаворит, просто всеки е различен. Например, когато пея на френски, се чувствам човешки и нежно, на английски по-абстрактно или философски, а на български – земно и някак набожно.

Имаш ли любима българска песен?

О, имам много! Например „Караджа Дума Русанки“ изпълнена от Недялка Керанова, „Даньова мама“ на Бинка Добрева, „Руфинка Болна Легнала“ в изпълнение на Васил Михайлов… Светла Станилова ме научи на „Гюро Добру Юнак“, която много обичам да пея.

Как присъстваше България в представите ти преди да я посетиш?

България присъства в треперенето на кожата ми, което получавам всеки път, когато слушам мощни, особено женски гласове… Сякаш пътят винаги ме водил тук, но ми отне много време да го разбера и осъществя.

На какъв език пее сърцето ти?

Мисля, че моето романтично сърце пее на френски език. Моето поетично сърце – на английски. И може би душата ми пее на български.