Не знам как се описва геният. Хвалебствените, захаросани определения само ще принизят таланта, ще са нищожни пред гигантския труд. „Изворът“ на Айн Ранд е една от най-разтърсващите за мен книги, която въпреки обема си, прочетох на един дъх – будех се и заспивах с нея.

Сюжетът е изключително завладяващ, но не е най-важен, това не е просто приказка. Това е Библия за истината, чието съдържание малко хора могат да си позволят да преглътнат. Неслучайно се твърди, че романът е на второ място по продажби след Библията в САЩ, където е и отпечатан за пръв път през 1943 г.

Философията на Айн Ранд няма аналог. Въпреки че е повлияна от екзистенциализма на Жан пол Сартр и Симон дьо Бовоар, тя остава в историята под името „обективизъм“. Това течение изповядва „рационалния егоизъм“ – свобода и пълна независимост на идеите срещу всички форми на колективизма и религията.

Философската натовареност, която книгата носи, излагайки теорията на обективизма, значението на индивидуализма и отхвърлянето на всяка форма на колективизъм (разбирай също отхвърлянето на социалистическия ред, който вече е „убил половин Европа“ и от който бяга самата Айн Ранд, емигрирайки в САЩ през 1926 г.), също не е квинтесенцията, само ни води към „изворът“, чиято „вода“ обаче оказва се не е никак лесно да преглътнем.

Това, което романът носи, не е красиво, напротив, грозно е, и доста лесно за отричане, защото хората обичаме красивото, искаме самите ние да сме красиви в очите на другите, обичаме да ни ласкаят, да сме велики в чуждите очи. Искаме огледала, както се споменава между страниците, които „да отразяват, докато и самите те отразяват. Като нелепата безкрайност, която се вижда в две срещуположни огледала в тесен коридор… Отражения на отраженията, ехо на ехото. Без начало и без край. Без център и без цел.“ Но не искаме грозната истина. Подминаваме я, подритваме я в страни, дори я осъждаме, защото ако я погледнем в очите, може да ни срине. До основи. Истината за човекът или както Ранд нарича този тип хора – втора ръка:

„Не е ли той коренът на всяко презряно деяние? Не себичността, а липсата на его. Човекът, който мами и лъже, но запазва фасадна почтеност. Знае, че е нечестен, но другите го мислят за честен и той извлича себеуважение от това втора ръка. Човекът, който печели престиж чрез чуждо постижение. Знае колко е посредствен, но е велик в очите на другите. Неудовлетвореният неудачник, който изповядва любов към по низшия и се вкопчва в некадърните, за да докаже превъзходството си със сравнение… Тези хора се стремят към показност: да се изявяват, да смайват, да забавляват, да впечатляват другите. Такива са хората втора ръка. Виж нашите така наречени културни прояви. Лектор, който декламира чужди мисли, незначещи абсолютно нищо за самия него, пред хора, които слушат, но пет пари не дават и седят там, за да кажат на приятелите си, че са посетили лекция на прочут оратор. Всички са втора ръка.“

Грозната истина е, че всички понякога сме хора втора ръка. Но самият факт, че можем да го осъзнаем, елиминира възможността да сме хора втора ръка постоянно. Нещо като ефектът на Дънинг-Крюгер. Осъзнавайки недостатъците си, се издигаш малко над тези, които считат себе си за безгрешни.

За онези, които успеят да признаят тази истина поне пред себе си, „Изворът“ дава новата перспектива да останеш верен на себе си, непоклатим пред колективната сила на другите да презират и да унищожават индивидуалиста. Индивидуалистът, скрит вътре в теб, който нашепва, че единственото, което трябва да направиш, е да преследваш собственото си щастие, собствения интерес без да търсиш чуждо одобрение и похвала.

Ifat Glassman, Ayn Rand, 2012

„Изворът“, който всички жадно търсят, е всъщност личната вяра в собствените възможности, непоклатима пред набезите на колективистичните нагласи. Тя идва единствено отвътре, от собственото его, а не от външни стимули.

Като цяло творбите на Айн Ранд имат изцяло антисоциалистическа (антиколективистична) насоченост, независимо от мащаба, през който разглеждаме света. Ако преминем от междуличностно ниво към ниво социални взаимоотношения, а дори и междудържавни такива, ще открием, че принципите на обективизма остават валидни. Индивидуалната свобода, свободата на идеите, целите и действията е най-ценно благо, както в микро, така и в макро план. Извор на човешкото развитие.

Книгата е толкова гениална, че желанието, което поражда, е деструктивно. Искаш да я заличиш, за да не се докосне никой друг до нея, за да не я съсипе с простодушие и престорена начетеност, само привидно оценявайки таланта. Но ако талантът е обречен на самота, то всяка самота е връх. За щастие не всеки връх се покорява и така се съхранява чист и непокътнат.

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This