Най-тайнственото златно съкровище от нашите земи безспорно е Вълчитрънското. То съдържа предмети с неизяснено предназначение. Теглото му, от близо 12 кг и половина, го прави най-голямото златно съкровище, откривано някого по нашите земи. Неговото значение за историята и археологията е огромно. Може би отстъпва единствено на златните находки от Варненския халколитен некропол. 

 

То е най-древното съкровище, което може да бъде определено като тракийско по произход. Находката сочи появата на тракийските племена в историята. Най-вероятно принадлежи на племето трибали, населявало земите на днешна Северозападна България и Сърбия. Съкровището свидетелства за култа към Слънцето сред трибалите. Показателно е за нарасналата роля на владетеля в древното тракийско общество и за високите естетически изисквания на тракийските първенци.

 

Открито е случайно в края на 1924 г. в местността Дивите лозя край село Вълчитрън, Плевенско. Състои от общо 13 предмета. Седем от тях имат формата на диск (фалера). За тяхното предназначение и до днес се спори. Предвид разпространената напоследък представа за траките, че са племе, в чиито култови практики музиката има водеща роля – тези дискове (фалери) може да се интерпретират и като част от музикален инструмент. Едни от първите изследователи на съкровището – румънците Андриешеску и Парван – считат въпросните дискове за пафти. Съществува мнението, че служат за похлупаци. Днес е ясно, че тези предмети нямат утилитарна употреба, т.е. не се използват за битови нужди, а имат култови функции.

 

снимки: trakite.info

Четири от предметите на съкровището са чаши, всичките с извита над устието дръжка. Три са с еднакъв размер, а четвъртата е значително по-голяма. И само два златни съда във Вълчитрънското съкровище нямат аналог сред останалите единадесет. Единият е златна купа с разположени широко встрани и малко над устието две дръжки. Най-вероятно представлява златен кратер – съд, в който древните смесват вода с вино. От него пие царят – жрец по време на ритуалите в чест на Слънцето. Обичайно кратерите се правят от глина и се ползват от обикновените хора. Този обаче е от злато и вероятно е собственост на царя на трибалите. Първите култове и религиозни практики на траките са соларни, т.е. свързани са със Слънцето. Затова най-древните траки и техните предци са погребвани чрез трупоизгаряне. Изгаряйки телата си, те се посвещават на Бога Слънце, познат по-късно в Древна Гърция и като Аполон Феб.

 

Последният от предметите е с уникален вид. Представлява скачен съд от три тела с бадемовидна форма, които са свързани с помощта на тръбичка. По време на религиозните ритуали в чест на Слънцето участниците (жреците и царят – върховен жрец) си служат именно с този златен предмет. Най-вероятно в съда да смесват различни течности, може би упойващи вещества и вино.

 

Съкровището поставя редица въпроси, които не намират решение до днес. Затова то спокойно може да се определи като една от големите загадки на тракологията. В светлината на най-новите проучвания може да се посочи основна грешки пред изследователите му до момента. Комплектът от 13 предмета се разглежда като едновременен, а специалистите се опитват да посочват възможно най-конкретна обща датировка. Всъщност предметите са правени от различни партиди злато, вероятно в различни ателиета и при различни майстори, което подсказва, че са различни и по възраст. Анализът на метала показва, че златото на фалерите е от един тип,  на чашите – от друг, а на триделния съд – от трети. Ернст Перницка смята, че златото, използвано за Вълчитрънското съкровище не е добивано от рудника при Ада Тепе, от който са изработвани характерните за Микенската култура съдове. От това може да се заключи, че макар да е синхронно по време на Микенската цивилизация (XV – XII в.), съкровището от Вълчитрън е доста по-самобитно и свързано със собствени тракийски представи.

 

От гледна точка на нееднородността на находките, може да се предполага една по-късна датировка на съкровището, тъй като явно колективната находка от Вълчитрън е сбор от целево събирани култови предмети. Трябва да се има предвид, че поне един от намерените през 1924 г. златни предмети е укрит. Първоначално са обявени 14 предмета, от които в музея постъпват 12. След време е прибавен още един (една от малките чаши), но последният си остава неизвестен за науката. Една от загадките на Вълчитрънското съкровище е свързано с липсващия предмет. Какво представлява той и какво значение има за култовите практики на трибалите?

 

Сега няколко думи за датировката на съкровището. Защо изследователите му мислят, че то е тракийско, а не принадлежи на някоя от древните цивилизации? Първият му проучвател е археологът Б. Филов (1925 г.). Той счита, че съкровището е „старобългарско от VII – VIII в.“. Следващите изследователи вече правилно го разполагат във времето, като остава да се доуточнява периодизацията и етническата принадлежност на притежателите му. Най-общо може да се каже, че Вълчитрънското съкровище се датира в диапазона между 2-ро и 1-во хилядолетие пр.Хр. (в рамките на Къснобронзовата епоха). Това е времето на Егейските (Крито-минойската и Микенската) цивилизации и на Древен Египет. А. Бонев поставя изработването му в края на Крито-минойската цивилизация, когато е и разцветът на къснобронзовите култури по Долен и Среден Дунав, а металообработването е изключително развито в целия Карпато – Дунавски регион. По-конкретната датировка на този специалист сочи към втората половина на XIV в. пр.Хр., когато е все още силно влиянието на Егейските цивилизации по Дунава. Акцентът тук е, че създателите на съкровището са включени в Егейския културен кръг. Безспорна е култовата функция на съдовете: те са израз на вярванията в Слънцето, които изповядват жителите на Долен Дунав по това време. Тогава това е регионът, в който, казано на езика на археологията, се разпространява „културата на инкрустираната керамика“, включваща в себе си земите на днешна Северозападна България. Към тази ранна датировка на съкровището, с акцент върху егейското влияние, се придържат и споменатите румънски специалисти Андриешеску и Парван.

 

Малко по-късното датиране е най-изчерпателно аргументирано в монография на В. Миков по темата. Привържениците на тази датировка акцентират върху самобитността на предметите. Идеята тук е, че външното (гръцко или егейско) влияние не е чак толкова силно и че не може да се говори за външна културна доминация. Аргументи за тази датировка е геометричната украса по съдовете от съкровището, която стилово си схожда с украсата по глинените съдове от района на разпространение на културата на инкрустирана керамика. Това значи съкровището да се датира в края на 1-во хилядолетие пр.Хр. Историческите аргументи на тази датировка са, че именно от онова време започват нашествия на кимерийци, които се настаняват в земите на Долен Дунав под натиска на скитите. И така, под натиск на външна заплаха, в земята на траките – трибали е заровено Вълчитрънското съкровище.

 

Може да се каже, че този възглед и датировка са по-логични, ако се изходи на химическия анализ на златото. След като не са едновременни различните предмети, то може някой от по-ранните наистина да е свързан с разцвета на Миной и Микена, но по-късните вече не са. А именно по-късните дисковете фалери, на които се срещат геометрични митове, са показателни за времето на заравяне на съкровището.

 

Спомням си, че като студент недоумявах как е възможно първото тракийско съкровище да произхожда точно от владенията на трибалите. Тези трибали не оставят значителна следа в историята, както правят други тракийски племена – гети, даки или одриси. Нямат никакви значими постижения: не са известни техни градове, подобни на Севтополис – столицата на одрисите, нито владетелите им оставят гробници, каквито днес има в „Долината на тракийските царе“ или в Североизточна България. Не са подробно описани делата на царете им и не са познати други техни произведения на изкуството. Думата „трибализация“ днес изразява негативни нагласи – разпад, раздробяване, опошляване, път от сложно към просто. Някога обаче трибалите – населението на днешните северозападни български земи – първи от траките създават свои произведения на изкуството, демонстрират умения в обработката на благородни метали и дават сведения за култовите си практики. Всичко това става възможно благодарение на Вълчитрънското златно съкровище – най-древното и мистериозно от всички тракийски съкровища.

Абонирай се и получавай ........

Join our mailing list to receive the latest news and updates from our team.

You have Successfully Subscribed!

Pin It on Pinterest

Share This