Maskarlad Party – или как Halloween може да бъде смислен празник

Halloween vs Задушница беше гореща тема през последните няколко дни. Така и не разбрах защо да не се празнуват и двете? Акцента беше твърде много върху това, че едното е български църковен, а другото католически комерсиален празник. Някъде измежду този спор се загуби същността и на двата празника. На мен лично ми харесва да паля свещички за успокоение на умрелите, също толкова, колкото и да „гоня зли духове“.

Вярно е, че ние също си имаме ден за гонене на зли духове и уникална по рода си кукерска традиция, но не виждам нищо лошо в това да практикуваме още един такъв ден… даже и още няколко няма да е зле.

На абсолютните фенове на кукерите би им било приятно, предполагам, да имат повод да се маскират като такива в още един ден от годината. В крайна сметка Halloween има същата цел… и съединението прави силата. Освен това, като се прогонят злите духове би било по-лесно да се извисят и умрелите. Не знам за вас, но аз определено виждам връзка между двата празника.

Разбира се друг е вече момента, в който един празник, традиция и обичай се комерсиализира до неузнаваемост, какъвто е случая с Halloween. Ама то това е същото като с много други празници, включително Великден – почти на никой не му пука каква е същността на празника, важното е да има жертвоприношение на агнета и да си мерим яйцата.

Та така, докато си размишлявах над тези въпроси, попаднах на едно прекрасно събитие във Варна, такова каквото скоро не се беше случвало. Благодаря на организаторите от сърце и на всички усмихнати хора, които присъстваха.

Събитието беше първото Maskarlad party по повод Halloween. С чиста съвест мога да кажа, че трите зали, в които се простираше се превърнаха в истинско чистилище на души… или поне на моята. Аз си имам мисия на такива места – да успея да изчистя съзнанието си максимално от обществените и собствените си мисловни модели и да се слея с Вселената и безкрайния и източник на Любов. Правейки това също вярвам, че помагам и на други да „изпепелят“ несъвършенствата в техните души и да се пречистят и възродят.

Почувствах се изключително благодарна, че имаше много светли душици. Убедена съм, че всеки присъствал е почувствал по един или друг начин, че му се случва нещо хубаво и важно.

Осъзнах за пореден път, колко уникално място е България и каква сила на духа има тук. Сила, която пречиства, възражда и извисява тези, които са готови да се разделят със злите си духове, „животоподдържащи“ се от болнавите им мисли и чувства.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Бродирани, фотореалистични портрети от Cayce Zavaglia

следващи

Три души между четири стени „Без изход“ – 2-ри и 10-ти ноември в „Червената къща“