ЛИТЕРАТУРА И КНИГИ

В тийнейджърска възраст се случи да се запозная с творчеството на култовия писател Стивън Кинг и неговите романи на ужаса: „То“, „Гробище за домашни любимци“,

„На робска нощ под свода черен, за участ царствена роден, кат слънце тръгна ти – уверен, към подвига на своя ден.“ („На Пенчо Славейков“ от

Десет години след първото издание на цикъла „Трънски разкази“ (2007 г., изд. „Словото“) на П. Делчев, още по-ясно изглежда мястото на книгата сред значимите заглавия

Да се каже, че Елисавета Багряна е била фатална жена – това е твърде малко! Трябва да ѝ се признаят обаче две неща, заради които

„Захвърлен в природата“ (2008 г., ИК „Жанет 45“) на Милен Русков играе постмодерно с читателя си, като за целта зад монологичното като повествователна форма привидно

Kогато решихме да се явим на кандидатстудентски изпит по литература, си спомням, че много се надявахме да се падне тема или за Иван Вазов („Под

В „Поетичното изкуство“ Никола Боало пише, че римата е робиня. А дълг на всеки истински поет е да я подчинява на желанията си. Ако се

Днес най-желаната специалност в българските университети е психологията. Съществува огромен интерес към потайностите на човешката душа („психе“ – гр. душа, дух) и към различните душевни

Имре Оравец е унгарски писател. Поет. Романист. Преводач. Автор на произведения за деца. С филологическо образование. Определян е като авторитет на европейската литературна сцена. Изкарвал

Когато си мисля или си спомня нещо за Гео Милев, винаги си представям възрастен мъж. В моето съзнание изниква образът на един по-скоро стар човек.

Изключително мъчно е да се пише за Стоян Михайловски. Това е така, защото много трудно всеки ще тръгне да твърди за този човек нещо, което

Съществуват поне две разнопосочни мнения за българската народопсихология, разпространени чрез творбите на нашите писатели от първите години след Освобождението. Едното е изобличително, но и уважително,

Сядам с нагласата да напиша добри думи за големия български писател Богомил Райнов. Съзнавам, че това е трудна задача, с която малко хора биха се

Писателят Васил Попов (1930 – 1980 г.) е роден в село Миндя, Великотърновско. Завършва гимназия в София, следва няколко семестъра право задочно, но остава без

Йовков не е хуманист – твърди се напоследък. Но да разговаряме за него „отвъд добро и зло“, лично аз намирам за недостатъчно. Защото Йовков цели

 „Яворов е едно голямо чувство. Всичко и него е стихийно и първично и неговата жизнена енергия не се изразява като съзнателна, просветлена воля, а като

Един от най-дълбоките мислители на XX век пише следното: „Самоубиват се само оптимистите, които не могат да живеят повече така. А на другите, ненамиращите и

Радослав Чичев е завършил история. Работи като водещ в „Артефир“ и „Аларма“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. Автор е на две пиеси („Колекционерката“ и

Когато говорим за любовното чувство у Ботев, трябва да спрем да мислим за него като за гений. Клишето „гениален поет и революционер“ в случая е

Вапцаров не е като другите големи български поети от неговото време. Нему е напълно чуждо приспособенчеството. Той не се стреми да се разтвори в някакъв

В биографията на Венцислав Василев, роден през 1982 г., присъстват Добрич като роден град, Силистра, Варна като доскорошна житейска спирка и София като настояща, без

Първата книга на Ирен Петрова, „Процеп към Париж“ (2016 г., изд. „Скалино“), се обръща още със заглавието си към Париж. Заглавието подсказва пресичанията на градските