Ядосаната майка

Разгневена майка усърдно крачи по главна Старозагорска улица. С едната си ръка припряно придържа дамската си чанта, а с другата здраво е стиснала китката на едно дерящо се от рев, леко пълничко, около пет годишно момче, което бързичко „тепа“ след нея, за да смогва с темпото.

„Престани да ревеш! СВИНЯ, със свиня такава!!!“ – яростно изфучава майката и за да затвърди ефекта, раздрусва здраво ръката на детето.

Зад тях малко момиченце, на горе-долу същата възраст, върви заедно с по-голямата си сестра. Сърцето му се свива при вида на тази сцена. Без да му мисли много, много, момиченцето се изскубва от ръката на сестра си, притичва до жената и плахо изпелтечва:

„Ти си свиня!“

„Моля??!?“ – в недоумение и с видима досада изсъсква жената.

С по-висок и уверен глас момичето спокойно повтаря: – „Да! Ти си свиня, защото говориш така на детето си!“

Жената остава безмълвна, все още стъписана от чутото. В този момент момиченцето се приближава до момчето, прегръща го силно и тихичко му прошепва:

„Не плачи! И не и се сърди! Тя не знае какво прави!“

Момичето пуска малкия от прегръдката си, хваща го здраво за раменете и с поглед вперен право в очите му твърдо заявява: „Ще се справиш!“

Малкото момиченце бях аз.

Иска ми се да бях събрала достатъчно смелост в действителност, за да се изправя пред тази жена и развоя на сцената да не се беше разиграл само във въображението ми.

Сетих се днес за тази история, 20 + години по-късно, след като се пробудих сутринта, на третия етаж, от невротични крясъци идващи от улицата – още една майка възпитаваща детето си!!!

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

„Тримона“ – Точната формула на успеха – Интервю с Атанас Вълев

следващи

Етнически сватбени рокли и барокови шапки от Ася Козина