Шедьовърът на Кольо Фичето – Покритият мост в Ловеч

Символът на гр. Ловеч и единствения покрит мост на Балканите е построен в периода 1874 г. – 1876 г. от българския гений на възрожденското строителство и архитектура – Колю Фичето. Построен над река Осъм, в центъра на града, мостът привлича с магазинчетата, кафенето и невероятна откриваща се гледка на природата, обгърнала този толкова красив, български град. Мостът свързва новата, модерна част на града с архитектурно-историческия резерват „Вароша“, където можете да се насладите на над 200 исторически и архитектурни паметници от местно и национално значение – музей „Васил Левски“, етнографския комплекс, Ловешката средновековна крепост, църквите „Успение Богородично“ и „Света Неделя“, и много други.

Покритият мост в Ловеч се строи няколко пъти. По сведения на пътешественици и местни документи, първият мост е построен през 30-те години на 19-ти век. Той е съборен от придошлите води и е построен отново през 1871 г., но мостът отново е отнесен от реката. Така задачата да направи стабилен мост се поставя на българския архитект Никола Фичев (Колю Фичето), който го укрепва със седем ръчно дялани каменни устоя. Мостът е направен изцяло от дърво, като при сглобките се използват дървени клинове. Дължината му е 84 м и ширина 10 м. Горните части на каменните устои са украсени със скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски бюст и тояга с топуз. Освен това мостът е забележителен и с това, че в него били вградени малки дюкянчета – 64 на брой. Той представлявал оригинален покрит базар, една шумна чаршия, която имала голямо търговско значение. Наред с магазинчетата тук имало и занаятчийски работилници, гайтанджии, тенекеджии, бакърджии, бръснарница и кафене. За съжаление мостът изгорял през лятото на 1925 г.

Следващата година започва строежа на новия покрит мост в гр. Ловеч по проект на архитект Олеков, който продължил до 1931 г. През 1981 г. е реконструиран от архитект Златев и придобива днешният си вид, напомнящ стила на Колю Фичето.

Днес мостът помещава три работилници, девет магазинчета и две сладкарници и е един от най-красивите символи на град Ловеч.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Шоколодовата „бонбониера“ на Филипините

следващи

Село Запалня. Отправна точка за най-прекият проход между северна и южна България