Чудният свят на Чудомир Драгнев

„Топящи се демони“, „метални пеперуди“, „танцуващи балерини“, „гаечни роботи“ и други причудливи същества – такова е изкуството на Чудомир Драгнев. Наричан от мнозина „българския Франкенщайн“, той и колегите му от студио „Looneytools“, дават нов живот на метални материали от нашето минало, като ги трансформират в изкуство от бъдещето. Благодарение на ентусиазма и перфекционизма им, на родна сцена пробива едно много популярно световно течение – „стиймпънк“ културата. (бел. авт. „Стиймпънкът“ или ретрофутуризъм придобива популярност през 80-те и 90-те години на миналия век и съчетава в себе си елементи от фентъзи, история и ужаси. „Стиймпънк“ творбите представят старинни технологии или футуристични иновации, комбинирайки ги с чувствителността и носталгията към миналото – най-вече към Викторианската мода, архитектурен стил и изкуство. Течението е особено силно повлияно от романите на Жул Верн, Хърбърт Уелс и Мери Шели.)

За таланта да твориш „от нищо нещо“, за вдъхновението, смелостта и отговорностите, разговаряме с един от най-креативните и оригинални таланти в съвременния български попарт Чудомир Драгнев.

  • В този горещ септемврийски ден, къде ви намираме?
Чудомир Драгнев – Looneytools

Както обикновено в работилницата.

  • Учили сте маркетинг и мениджмънт, а също биология и химия. Как тук се вписва интересът към металопластиката и то в тази модерна насока „стиймпънк“?

Просто открих своя път, който е доста по-различен от това, за което се подготвях. Биологията определено ми е от полза при създаването на повечето от формите и при предаване на движението. Що се отнася до маркетинга, много ми се иска някой друг да се занимава с тази част, а аз да се концентрирам изключително и само върху своите творения и тези на моя екип.

  • През 2013-та година основавате студио „Looneytools“… Какво се промени за тези 4 години, от тогава до днес?

Най-вече се промених самият аз. Не можеш да останеш същия, когато осъзнаеш сериозността на пътя, който си избрал, и всички отговорности, които той носи.

  • Все повече са участията на „Looneytools“ на различни форуми, изложби и фестивали, както в България, така и в чужбина. През 2012-та година сте част от „EuroSteamCon“ в Будапеща, Унгария и от „On Fest“ в София. През 2013-та участвате в „Mini Art Fest“ в „Студио Фо“ – София и в „SOHO Steampunk Weekend“ – София. Организатори сте на изложба на „Looneytools“ във „Фабрика за градско изкуство“ – София, както и в клуб „The HUB“ – Монтана. Наскоро се появихте и на страниците на „The New York Times“… Смятате ли творбите си за част от мейнстрийма днес?

По-важно е дали хората ни смятат за част от модерното. Това, което постигнахме, и продължаваме да постигаме с хората от екипа на „Looneytools“ не може да бъде пренебрегнато.

  • Специални материали ли използвате за работата си или по-скоро това е едно „рециклиращо“ изкуство в стил „от нищо нещо“?

Да, стилът ни е точно такъв – „от нищо нещо“. Елементите, които използваме, обаче, рядко могат да бъдат видени на друго място. Получаваме подкрепа от доста фирми, чиито материали са, така да се каже, трудни за намиране.

  • Откъде се снабдявате с „отпадъци“ за работата си?

Разполагаме с детайли, както от големи самолетни компании, така и от търгове на фалиращи оръжейни заводи. Имаме си и богат набор от фирми, чиито отпадъци са наш постоянен източник на материали и вдъхновение.

  • Имате ли любима „тема“ за фигурите?

О, разбира се! „Приказното“ и „илюзорното“ са страст както за мен, така и за колегите ми.

  • А формата? Сама ли „изниква“ в процеса на работа или имате завършена идея в главата си?

Понеже всеки от нас, за щастие, не е академично обременен, позволяваме на материала да ни води. Смятам, че този подход е най-добрият начин да изразиш себе си и своето виждане за света и реалността наоколо.

  • Как си почивате?

От идеите почивка няма… Единственият възможен начин за отдих е общуването с природата.

  • От работата на кои ваши колеги, в световен план, сте респектиран и повлиян?

Доста са… Ще спомена само няколко: Грег Брадъртън (Greg Brotherton), Стефан Хайлукс (Stephane Halleux), Василий Воробьов… Вдъхновяващо е да наблюдаваш работата на колеги от световно равнище. Това те стимулира и те кара да не спираш, да търсиш, да надхвърляш себе си…

  • В България артист къща храни ли?

Всяко нещо, за което положиш достатъчно усилия и отдадеш себе си, рано или късно ти се отплаща. Важно е човек да намери и да следва своя път, с цената на всичко. За съжаление в София са малко галериите и изобщо местата, които се интересуват от изкуство като нашето. Повечето „арт“ места са подготвени единствено за „обичайното“ – представяне и търговия с картини. Малко на заден план сякаш остават алтернативните форми на изкуство, инсталациите, както и металопластиката, в нашия случай.

  • Какво предстои на Чудомир Драгнев в личен и в професионален план?

И аз самият нямам търпение да разбера. Най-интересното, което ни очаква с „Looneytools“, е участие в поредното издание на немския фестивал „Fregs of Nature Festival“ в началото на юли 2018-та година.

Чудомир Драгнев – Looneytools

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

За стихосбирката „АДDICTED“ на Петър Чухов

следващи

„Четенeто – това е едно безкрайно удивление!“ – интервю с Любослава Русева