Читателско студио „ТАМ“

Д-р Кръстев започва предговора към „Млади и стари“ (1907 г.) с мисълта, че „през последните години“ българската литература е претърпяла значителни промени. Вземайки този фрагмент от текста на критика, можем да кажем, че и сега, повече от век по-късно, литературата продължава да се променя. Излишно е да се повтаря, но всъщност промяната е вътрешно присъща и неизменна част от живота на литературата. Превръща се в традиция организирането на събития, които се стремят да покажат перспективното многогласие на прочита, обръщат внимание на писателя, на произведението, но и не по-малко на читателя.

Не би било грешно да се твърди, че във Велико Търново напоследък на почит са читателите на съвременна литература. Появи се Читателско студио „ТАМ“, където от края на 2014 г. веднъж месечно поети и прозаици се срещат с почитатели.

Форматът е дело на Северина Плачкова, докторант по възрожденска литература във Великотърновския университет. Нейни партньори са клуб „ТАМ“ и организацията VT EVENTS.

снимка: Читателско студио ТАМ / Рене Карабаш ||
снимка: Читателско студио „ТАМ“ / Рене Карабаш ||

Гости на читателското студио са били Иван Димитров, веднъж като поет (с китара), втори път като романист със „Софийски дует“, Петър Чухов, Лилия Йовнова, както и Рене Карабаш и Августин Господинов. Освен български автори, студиото отделя внимание и на преводните произведения. В рамките на месеца на скандинавската култура, заедно с преводачите Росица Цветанова и Марин Бодаков, в едно от изданията се запознахме със стихосбирката „Крава и бреза“ на Хели Лаксонен.

Не може да не бъде споменато първото издание на Читателско студио „ТАМ“, на 18-ти октомври 2014 г., когато Мая Ангелова, поетеса и преподавател във Великотърновския университет, представи „Ние според мансардата“ на Иван Ланджев и „Фи“ на Владислав Христов. Част от програмата на изданието беше и срещата ни с „Германии“ – новата стихосбирка на Вл. Христов, излязла само ден по-рано.

Организирана беше и поетическа работилница, която превърна читателите в съавтори. В работилницата всеки трябваше да запише стих на един от двамата представени поети и да предаде нататък листа, прегънат така, че да не се вижда написаното. Появиха се и изцяло нови стихотворения.

снимка: Читателско студио „ТАМ“

Така студиото показа, още с първото си издание, че иска да чуе (и чува) гласа на читателя, че възнамерява да превърне представянията на книги в диалози, че се опитва да намери актуална форма за среща с автори и творби. Всяко издание има различен облик и създава нов контекст на общуването по повод определена книга или отделно произведение.

Различни едно от друго (а и от останалите) са и двете издания, наречени „Никому поезия“. Първото от тях беше на 20-ти март 2015 г. Пишещите хора бяха поканени да оставят свои текстове в кутия, която остана затворена до вечерта на събитието.

Условието беше текстовете да са поетични и без имената на авторите. Участниците четоха чужди стихотворения, обсъждаха ги. Авторите, скрити за завесата на анонимността, се осмелиха да бъдат прочетени и да чуят мнението на публиката.

Във второ издание на „Никому поезия“ от 30-ти октомври, участниците трябваше да разкажат една важна за тях история през любим предмет, докато слушащите пишат стихове по разказаното.

Друга беше насоката на последното (засега) издание на Читателско студио „ТАМ“. Читателите прочетоха, споделиха и бяха отдадени на любимите си любовни стихотворения.

Предстои да бъде обявен гостът на следващото издание, но несъмнено онези, които веднъж са били „ТАМ“ знаят, че ги очаква литературна вечер, която не би могла да се случи другаде.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Свежа салата с булгур и просо

следващи

Приказка без край