Чиста илюзия

Обичам да мечтая за чистота… Ето така – просто си представям, че всичко е чисто и светло, и леко. Обичам да пера и да знам, че после ще имам чисти дрехи. Да съм свежа след баня. Да си легна в чисти завивки. Това и Вие го обичате. При мен, обаче, положението е по-сериозно. Разделям материалното на категории – чисто, леко замърсено, мръсно. Най-много ме е страх нещата от една категория да не се смесят с тези от друга. Изпитвам истински ужас. Също така не обичам, меко казано, някой друг да се рови из нещата ми. Миенето на ръце заема голяма част от деня ми.

Да, признавам, вървя по тънък лед. И все пак, акцентът в този материал не е моята особеност. Има нещо страшно! Нещо невидимо! Повсеместно разпространено! Е, добре, ще ви кажа – „химизираната чистота“. Може още да се нарече „усещане за чистота“. Измамно усещане, което се постига посредством химични агенти, зрение и обоняние. 90 % от хората (предполагам) познават чистотата единствено по този начин. Изглежда ли чисто? Да! Значи е чисто! Мирише ли на чисто? Да! Значи е чисто!

Може още да се нарече „усещане за чистота“. Измамно усещане, което се постига посредством химични агенти, зрение и обоняние.

Процъфтяват всички „чисти“ отрови, които успяват да утешат тези две наши сетива. Къде ли не съм търсила прах за пране без аромат. Дори и в бебешката секция няма да откриете. Дезодорант без аромат – само за свръхчувствителни кожи. Сапун без излишни добавки – чак от Сирия. Парфюми във всичко, оцветители! Специални капсули, технологии и патенти, които загнездват ароматните молекули навътре в нашите дрехи, за да се освобождават ден след ден… Ароматизанти, от такива за уста до такива за тоалетна. В ресторант IKEA миризмата на канела е запазена марка. Тя те лъхва още от стълбите, но няма нищо общо с канелените кифлички. Искрено съжалявам продавачките в магазини с електронни ароматизанти. Аз самата работих известно време в най-висок клас офис сграда и затова бивах напръсквана при всяко посещение в тоалетната. Чувствах се като хлебарка. Вече се пазя. Оглеждам горните рафтове на магазините и всячески избягвам пръскалата. Като се замисля, поне десетина пъти съм попадала на промоции на подобни продукти в хипермаркетите. Всеки път вежливо обяснявам, че не ползвам. Какво е усещането Ви, докато минавате покрай стелажите с домакински препарати? Веднага ми залютява на очите. За носа да не говорим. Леко притичвам.

Моя позната е първа дружка с отровите (ако се отровиш, след като го погълнеш, значи е отрова). За нея домашният прах е пръв враг. Външният облик е „цар“, а миризмата – „царица“ (за съжаление така е за повечето хора). Веднъж я видях да поставя прането направо върху пода. Подът бе покрит с мокет. Попитах защо прави така, а тя ме успокои, че преди това много внимателно го е изчистила. Разбирайте – търкала с отрови с еднопосочен билет. Тази случка силно ме порази. Не можех да повярвам на ушите си (и все още не мога). 

Просто отказвам да приема, че илюзията е взела толкова застрашителни размери. Предпочитам кал и прах пред невидими отрови!

Обичам да мечтая за чистота… За мен обаче чистота не съществува. Съществуват отделни вещества и материи, предмети, с една дума относително обособени единици. Единствената ни задача е да ги разделяме. Да ги пазим едно от друго, както хартията от водата. Да премахваме, а не да добавяме. Мръсният мокет си остава мръсен, но с добавени отрови. И тук идва водата – единствената истина по отношение на разделянето на микрониво. Почистването е подреждане на микрониво. Ще се учудите колко голяма част от изпирането се дължи на водата. Пране на икономична програма с малко вода и много химия? За кого е икономично това? Не и за природата. Резултатът не е чисто пране, а мръсно, напарфюмирано пране, което алергизира.

Подът няма нужда от антибактериална атака. Та ние самите сме ходещи бактериални гнезда. Подът има нужда от помитане и вода за улавяне на по-фините частици. Това е. От време на време домашен сапун, разтворен във водата, за да се почистят петна и наслаги. Сода за хляб и оцет в кухнята. Ако не можем да го ядем в малки количества, по-добре да стои далеч от нас и домовете ни.

Всичко, с което чистим (подреждаме на микрониво), в крайна сметка попада в тялото ни. Неизбежно е!

Желая преврат! Да свалим „царя“ и „царицата“! Да се издигнем над първичните усещания и наивни вярвания! Да виждаме отвъд, защото знаем и разбираме! Нека има привнесени миризми, но да бъдат с естествен произход: на домашно изпечен хляб (най-привлекателната миризма), на розова вода от малебито и деколтето, на сушена лавандула от гардероба. На проветрено. А изпраните дрехи е най-добре да не миришат. Така също сапунът, дезодорантът, превръзките и ред други неща трябва да са чисти от миризми и оцветители. Нека не замаскираме, а подходим задълбочено.

Да виждаме отвъд, защото знаем и разбираме!

Обичам да мечтая за чистота…

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Access MBA – изложение за бизнес образование 13 май, София

следващи

Изложение „Доверете се на българското“ за девета година ще постави на подиум българските производители