Честит Бабинден, празник на вещите хора, мъдростта и добрината!


На нивата до някой слог
родилката глава полага.
Жената-баба с поглед строг
в усилията ѝ помага.
Вред и в сиромашка къща
пристига бабата призвана,
с радост майка да прегръща
рожбата чакана, желана.

„Бабинден“ – Анка Келешева


Думичката „баба“, която в много случаи малките деца изричат преди „мама“, е стара колкото света. И днес тя се възприема като синоним на мъдрост, сила и борбен дух. Бабата е стара жена, която е извървяла дълъг житейски път, познала загуба, болка и нерадост, видяла свят, докоснала се до различни човешки съдби. В далечното минало названието „баба“ се е използвало и като титла, която се дава на човек, който я е заслужил извършвайки доблестен подвиг. И днес в много арабски страни хората продължават да използват обръщението „бабà“ когато назовават градоначалниците и водачите си.

Бабинден е един от най-светлите женски празници, посветен на бабите акушерки, които са помагали чрез т.нар. „бабуване“ (или „баене“) на младите неопитни невести, които раждат за първи път. Този празник се свързва със семейните ценности и обичаи, със здравето, плодовитостта, продължението на рода. Бабинден е също празник на знахари, билкари и всички, които имат способността да изцеляват тялото и душата на човека. Празникът има езически произход и датира още от праславянски времена. В епохата на Възраждането е бил ревностно почитан от българите. Според православния календар, Бабинден се празнува на 8-ми януари, а по стар стил – на 21-ви януари. Днес, на 21-ви януари отбелязваме „Денят на родилната помощ“ в чест на всички, които помагат за раждането на нов живот, в т.ч. акушери, гинеколози, неонатолози, също и дули.
Според българската традиция, на Бабинден, жените, на които бабите акушерки са бабували при раждане, се събират на богата трапеза в дома на бабата и чрез песни, танци, подаръци, смях и веселие ѝ отдават уважение. Канят се музиканти, играят се танци, извиват се хора. На това събиране бабата акушерка благославя децата, които е израждала. На нея се гледа с дълбока почит и благодарност. Тя е била жената с най-голям принос за опазване на дома и рода.

Легенда за произхода на Бабинден
Произходът на Бабинден се свързва с историята на еврейския народ. Във времената на XX-XVI век пр. Хр. числеността на израилтяните, населяващи Египет, започва значително да расте, което не се понравило на фараона. Той се е опасявал, че численото превъзходство може да им им вдъхне кураж да се вдигнат на въстание и да извоюват свободата си. Затова фараонът започнал непрестанно да търси начини да потиска еврейския народ налагайки му тежък и изморителен труд. Жестокостта му стигнала връхна точка, когато заповядал на бабите акушерки да умъртвяват новородените еврейчета. В историята се открояват две имена на баби акушерки, Фуя и Шифра, които проявяват завидна за тогавашните времена смелост и се противопоставят на волята на фараона. Вместо да убиват младенците, те влагали цялата си сърцатост, знания и опит в името на благополучното раждане.

Как са празнували Бабинден? Ето някои от обичаите.

Момент от обичая Бабинден (с. Сенокос, Добричко)

Макар в различните краища на България традициите да се разминават, винаги се следват основните линии. Рано сутринта на Бабинден бабата акушерка започва обиколка и посещава всички семейства, на които е помагала (бабувала) при раждането на деца. Ако има бебе в къщата, бабата го изкъпва, а на по-големите деца измива очите. Тя носи със себе си мед, просо и червен вълнен конец. След като измие очите на децата, бабата взема меда, просото и червената вълна и намазва децата по лицата. Този ритуал се прави, за да бъдат те здрави, жизнерадостни, дейни и да имат дълъг живот. После бабата се прибира в дома си и приготвя трапеза, с която да посрещне майките. По обед майките отиват до чешмата и наливат вода в котле, в което слагат китка здравец и стръкче босилек (символи на плодовитостта, здравето и доброто), вземат нова кърпа, сапун, различни дарове и вкуснотии и тръгват към дома на бабата.
Майките целуват ръка на бабата и поливат от водата със здравец, за да се измие. Пускат сапуна през ръцете и, и пожелават с лекотата, с която той се плъзга, така и децата да се раждат. След това ѝ поднасят даровете. Всяка невеста е приготвила прясна погача и баница, носи се вино, ракия, печена кокошка и сладки. Ако благодарността към бабата е по-дълбока, подаръците може да бъдат повече и по-богати. Бабата закичва невестите с китка здравец, привързана с червен и бял конец. Заедно подреждат трапезата и сядат да се веселят. Във веселбата жените танцуват, пеят песни, закачат се една друга, разиграват сцени. Бабата слага на врата си наниз от червени чушки, взема керемида и кади под полите на невестите, изричайки пожелания, които най-често имат сексуално символичен смисъл. Този ритуал се прави за здраве и плодородие, за да могат жените лесно да забременяват, износват и раждат повече деца. Наричането има за цел да отвори врата към тайнството и да предизвика чистата сила в душите. Както тогава, така и до днес, хората все още вярват, че бабината дума (наричане) носи особена тежест и магия. Мъже не участват в празненството.

На Бабинден централно място заема ритуалът с къпането на бабата, заради неговата очистителна сила. Жените отнасят бабата до близката река или чешма, където я къпят. Вечерта празникът се пренася на селския площад. Извива се хоро, в което е позволено вече и мъжете да вземат участие. Жените отправят цинични шеги и закачки, а мъжете трябва да ги понесат с търпение. Когато веселбата започне да затихва и Бабинден е вече към края си, всички заедно изпращат бабата до дома ѝ, сбогуват се целувайки ѝ ръка и се прибират по домовете си.

Съгласно народните вярвания, бабата акушерка е свързана със свръхестественото, тъй като тя помага на новия живот да се появи благополучно в света на хората. В миналото са я наричали с много имена – врачка, лечителка, спасителка, знахарка, билкарка. Наричали са я и вещица, като в това название се влага единствено положителен смисъл. Вещицата е най-вещата жена, която има лек за всичко. Познавала билките, както и точните думи и наричания, които лекуват душата и тялото. Бабинден отбелязва краят на празниците свързани с Рождество Христово, краят на мръсните дни. Именно затова ритуалното пречистване с вода се смята за толкова важно и свято. Хората са вярвали, че с помощта на водата се пречиства връзката между неживото и живото и ритуалното къпане на бабата ще засили плодовитостта и осигури безпроблемно раждане през цялата година.

Тези ритуали все по-рядко намират място в днешния забързан бит на българите, но в някои краища на България Бабинден все ще се почита, макар и по-скромно. Жените се събират край пищна трапеза и прекарват приятни мигове на веселие. Така те отдават своята почит към сакралния момент на раждането и силата на женския дух.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

И времето дойде!

следващи

При недостиг на синьо – мраморната катедрала на езеро General Carrera, Южна Америка