Частица от Кристо

снимка: Тина Бояджиева
снимка: Тина Бояджиева

Мечтаех да видя инсталация на Кристо от както видях опакования Райхстаг на руския ни телевизор преди 30 години. Тогава бях още малка и не разбирах нито защо някой иска да опакова сграда, нито какво означава да си емигрант.

Години по-късно, като българка в чужбина, пращах ред заявки да съм доброволка на проектите му, но уви нямах късмет. И макар, че живеем в същия град, Ню Йорк, след толкова години имах невероятното щастие да изживея неговата инсталация на езерото Изео, в Италия.

Само големият „мерак“ и огромен късмет ни даде тази възможност, защото, макар и да бяхме дошли в 8 часа сутринта, района беше блокиран, превоза беше спрян, а по улиците имаше манифестации от хора, вървящи в незнайна посока. Ние бяхме от последните качващи се на малък ферибот, който за минути ни стовари на Монте Изола и по този начин ни спести 5 часовата опашка на входа в Сулзано.

Не съм сигурна, че мога достатъчно добре да опиша чувството на еуфория от това да „вървиш по вода“. Да виждаш гледки, неестествено сюрреалистични, и хората от целия свят, които изпъкват, всеки посвоему, на ярко оранжевия фон. За това оставям снимките.

Може би вълнението ми идваше повече от огромната гордост за това, че тази творба е направена от един българин. Един българин преминал през какви ли не премеждия, пречки, откази, несигурности и в края на краищата, на пук на всичко, е успял. Успял, не от гледна точка на пари, титли и собственост, с които да се „фука“ на комшии и роднини, останали в България. А с това, че е удържал ценностите си. Правил е това, което е обичал и смятал за правилно, и неотлъчно е следвал вдъхновението и фантазията си, постигайки неща смятани за невъзможни. В краят на пасажа раздаваха парченца от оранжевия плат, използван за инсталацията. Взех едно. Не само като спомен от невероятното изживяване, но и за да ми напомня, че нося в себе си частица от визията на този велик българин и по свой начин трябва да я следвам.

Всички снимки са със запазени авторски права и не могат да бъдат използвани без изричното съгласие на автора. Всички права запазени Ⓒ Снимки: Тина Бояджиева / www.tinaboyadjieva.com

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Св. Иван Рилски и отшелничеството: От духа на отрицанието към духа на традицията

следващи

Албена Димитрова – непредвиденото е радост за творците