Три души между четири стени „Без изход“ – 2-ри и 10-ти ноември в „Червената къща“

Без Изход“ e адаптация по пиесата „При закрити врати“ на философът, писател и нобелист Жан-Пол Сартр.

Трима непознати попадат в Ада. Стремежът им към спасение ги изправя пред собствените им слабости и ги довежда до крайност. Адът е място, в което животът, характерът и съществуването ни са немислими, ако няма огледало, което да ни отразява. Корективът са другите.

Спектакълът е провокация за търсене на целите, пътят към тях и съзнаването за отговорност в живота. Присъдата е свободата в която живеем, но от която не се възползваме.

Илюзията, че сме лишени от право на избор се превръща в основен проблем за съвременния човек. Жадни сме за алтернатива във всеки аспект от живота си – в работата, която вършим, в обществото, в което живеем и дори в изкуството до което можем да се докоснем. Появява се въпросът: дали наистина я търсим, или се чувстваме по-комфортно, приемайки това, което ни се предлага – без сами да поемем отговорност. Роптаем срещу решенията, които ни налагат, но не разполагаме със свои.

Екипът на театър „Друга Линия“ ви кани на спектакъла „Без Изход“ по пиесата „При закрити врати“ от Жан-Пол Сартр.

Предстоящите дати са 2-ри и 10-ти ноември от 19:30 ч. Спектакълът се играе в Червената зала на Център за култура и дебат „Червената къща“.

Жан-Пол Сартр е един от основоположниците на философията на екзистенциализма. Той е сред най-блестящите западноевропейски интелектуалци от миналия век. „Човек е осъден да бъде свободен!“ е една от водещите му максими. Споделя идеята, че човешкия живот е възможен, ако сам избереш какъв да бъдеш. Оригинален и дълбок мислител, той съчетава творчеството си с богата общественополитическа дейност. С многобройните си трудове доказва, че борбата е в самосъзнанието на човешката дейност, следователно е възможност.

През 1944 година, Жан-Пол Сартр пише пиесата „При закрити врати“, в която казва „Адът – това са другите“. През 1964 г. отказва да приеме Нобеловата награда за литература, която му присъжда Нобеловият комитет, заради убеждението си, че „един писател не трябва да се превръща в институция“.

Режисьор: Дарий Чавдаров

Превод: Мария Коева

Сценография и костюми: Росица Грънчарова

Техническо осъществяване: Петър Сапунджиев

Фотограф: Таня Дечева

С участието на: Радослав Владимиров, Мартина Кръстева, Надя Керанова

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Maskarlad Party – или как Halloween може да бъде смислен празник

следващи

За „модерният“ прочит на вечните опери