Традиционното българско облекло в миналото

Традиционното българско облекло на предците ни, постепенно изчезвало през годините, днес съвсем отсъства от ежедневието и бита ни. За него можем да съдим единствено по разказите на нашите баби или да го видим в музеите.

Един от основните елементи при традиционните одежди, както на мъжете, така и на жените, била ризата. Тя имала Т-образна форма, с процеп отпред, често с бродерия, а дължината й варирала. До прасците при жените и до коленете при мъжете. Никога не се ходело само по риза. Дори през лятото невестите слагали поне престилка отгоре, а мъжете я запасвали в потурите. Ризите били изработвани най-често от памук, от лен или от коноп, а по-заможните носели ризи от тънка коприна.

В ризата била вложена доста от символиката на човешкото битие. Бялата риза символизирала, както чистотата, така и мъжествеността. Във фолклора хайдутите и юнаците отивали на смърт в бяла риза, а самодивите бродели в бели премени.

При празник се шиела нова риза, богато украсена с бродерии, направо върху плата или с пришити везани разноцветни „кенета“.

Освен ризата, основен за облеклото на мъжете бил панталонът. Най-разпространени били потурите (широки горе и по-тесни в долната си част). Изработвали се от дебел вълнен плат (шаяк) в тъмни цветове, черно, кафяво, тъмносиньо. Шалварите пък имали по-широки и надиплени крачоли от потурите. Разпространени били и чеширите, с по-малки дъна и с плътно прилепнали крачоли. В средата на 19 век от Европа в българския бит навлезли „опънатите“ панталони, наричани с различни имена, бечви, кишире, беневреци, димии, в зависимост от кройката и цвета им. Тези „модни“ панталони винаги имали украса, най-вече гайтани, с които били обшивани джобовете, шевовете и долната част на крачолите.

Според традицията върху основния елемент, ризата, жените винаги трябвало да обличат някаква връхна дреха. Най-разпространен бил сукманът (права или разкроена рокля с деколте, без или с къси ръкави, обикновено в тъмен цвят). По пазвата и полите той се украсявал с гайтани или бродерии. Разновидност на сукмана е саята, вид туника с разрез отпред. Някои моми пък връзвали върху ризата си една или две престилки (една отпред, една отзад).

Друг вид женско облекло са, забунът (бяла дреха от домашен вълнен плат с широки ръкави), аладжата (дреха с цветен или раиран десен), а през 19 век, под влияние на европейската мода, се появили и фустаните (облекла с прилепнала горна част и набрана долна фуста, изработвани от различни вълнени, памучни или копринени материи).

В традиционния костюм и мъжете, и жените се „препасвали“ с колан или пояс. В зависимост от местната носия коланът при жените придържал предната и задната част на дрехата, двете престилки или просто пристягал талията. При мъжете, освен да крепи панталоните, поясът пазел и кръста от настиване. Освен това, поради липсата на джобове, коланът служел за скриване или пък за демонстрация на кесия, нож, пищов. Препаските обикновено били изработвани от вълна в червен, тъмноморав и по-рядко син цвят. Те достигали дължина около 2 метра и се увивали около кръста 4-5 пъти.

Задължителни за българското облекло в миналото били калпакът за мъжете и кърпата за жените. Калпакът, независимо от разнообразието от цветове, големина и видове, бил отличителна черта на българите не само помежду им, но и за съседските народи. Обикновено се изработвал от овча кожа с руното навън и предпазвал, освен от студ и настинки, така и от лоши очи. Калпакът до такава степен гарантирал защита, че се свалял единствено при влизане в църква, при лягане за сън и в знак на голяма почит към някого.

Еквивалент на калпака за мъжете била кърпата за жените. Освен социалния статус на жената (за омъжените тя била задължителна), показвала и нейното материално състояние.

Най-често жените се забраждали с широк бял или цветен квадратен плат, сгънат по диагонала. Друг тип забраждане се правел с месал (2-3 метрово платно, украсено с шевици и ресни). В някои райони под или над кърпата се слагали диадеми или специални косичници.

При различни поводи се носели различни кърпи. Празничните кърпи често били украсени с бродерия, с пришити мъниста или парички, с пискюлчета или ресни.

Що се отнася до краката българският селянин носел най-вече цървули. Всяко семейство само си ги изработвало от кожата на коледното прасе, която се изсушавала, омотавала се около крака и се стягала с върви.

Хората в града носели, по турски образец, чехли (еминии) с разнообразни модели, изработени от фина кожа и богато украсени. Като влияние от Европа се разпространил съвременния вид обувки, наричани калеври и кундури. Думата „обувка“ навлиза в езика много по-късно.

1 Comment

  1. December 7, 2015 at 1:22 am — Reply

    Надявам се повече хора да осъзнаят какво богатство имаме, да го обичат и да го предават.

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Елена Урумова – „Lena Lena“

следващи

СРЕЩА РАЗГОВОР С АТАНАС СКАТОВ – Неограничените Човешки Възможности