„Театър, любов моя“ – спектакълът отива в Париж

Дипломатическото ни представителство в Париж (1 Аvenue Rapp, 75007 Paris) ще приеме един от най-разтърсващите спектакли от последната една година. По постановка на Касиел Ноа Ашер и „Театър 199“, написана от големия наш поет Валери Петров пиесата „Театър, любов моя“ ще бъде представена и пред българската публика в Париж. Има няколко повода това да се случи и прожекторите да осветят превземащите сцената актриси, но за това ще разберем от самите организатори Иво Желев и Адриана Теофанова. Ще разберем и какъв всъщност е духа на тази пиеса, като попитаме и самите актриси, а всички зрители в Париж ще могат да зададат повече въпроси на специално организираната за целта открита среща след представлението. 

  • Здравейте, Иво и Ади! Първо искаме да ви поздравим за успешната кампания, резултат, от която е представянето на спектакъла „Театър, любов моя“ в Париж на 1-ви юли. Можете ли да разкажете, какъв е мотива ви да покажете това произведение на българската публика в един от най-културните центрове на света и защо избрахте точно него?

Аз и Адриана избрахме този спектакъл, след като го бяхме гледали на 26-ти декември в София, по време на ежегодното празнично завръщане при близките ни в България. В салона на „Театър 199“ и ден след Коледа осъзнахме, че с екипа на спектакъла ни свързва едно нещо – общата любов към театъра. Тази любов е споделена от всички: от автора на пиесата до техническите служби на театъра. Без подобно отношение театъра е немислим. Избрахме да подкрепим този спектакъл и да организираме гостуването му тук, защото е специален. Защото актрисите имат какво да кажат на публиката – в едно объркано време, по въпроси, които са важни, във време, в което много трудно човек напасва приоритетите с чувствата си. Избрахме този спектакъл, защото той е изграден на един общ за нас език. Един език – редуциран и за съжаление, в последно време се е поизгубил и от официалните медии, където му е мястото. Да не говорим, че отдавна липсва от ежедневното ни виртуално общуване.

Това е българският книжовен език!

Искаме да покажем и да припомним, че родният ни език е мелодичен и поетичен. Текстът на Валери Петров е написан през 1981 година, специално за големите актриси Таня Масалитинова и Славка Славова. Времето е доказателство за неговата трайност. Да! Като членове на една мултикултурна Европа можем да кажем, че не е единствения, на който можем да общуваме, но е единствения език, на който се изразяваме най-добре. В този език не сме гости, а сме домакини. За съжаление, значителните ни театрални постижения не могат с лекота да прехвърлят държавните граници, било то заради различния културен контекст или технически и финансови ограничения. Приехме предизвикателството въпреки това, защото си заслужава и защото знаем, че с публиката имаме една обща тема, която засяга всички ни. Това е многоликата тема на любовта – любовта към най-близките хора и любовта към това, което правиш. Организираме този спектакъл и заради още нещо. Искаме да припомним, че българите сме богат народ. Това богатство, противно на очакванията, не идва от политиката, нито ще дойде с по-добре развитата ни икономика. Богатството ни идва от най-подценяваното място – културата. За да обърнем везните в наша полза, ние организираме едно събитие, което ще бъде празник за всички нас и нашите гости.

  • Има ли нещо по-специално, което сте подготвили за гостите? 
Да! Всички харесали нашата страница във Фейсбук ще получат покана, с която ще могат свободно да присъстват на спектакъла, до запълване на възможните около 100 места. 
Желаещите могат да резервират на нашия имейл, създаден специално за целта: [email protected].
Също така, след представлението, в зависимост от броя на гостите, предвиждаме и една открита среща на следващия ден, където публиката ще може да зададе лично въпросите си на актрисите. Ще излъчим откъси от филми, в които нашите очарователни дами участват. Техният екранен опит е голям, а броят на екранните им прояви е респектиращ. По този начин ще създадем една приятелска и неформална обстановка, която да предразположи гостите ни към разговор. Ще разберем от първо лице, какво е да бъдеш кино актьор и какви са предизвикателствата на екранната професия, с които най-добрите се справят и получават публично признание.
 Театър любов моя
 

Има неща, които само в театъра се разбират. Точно това е била и идеята на Валери Петров, когато написва това откровение в стихотворна форма. Показва на читатели и зрители как през призмата на различните характери и откровените човешки взаимоотношения хората се допълват и разбират. В случая става дума за 4 различни превъплъщения на Актрисата. Този експеримент могат да ни представят във височинен аспект само актриси, които си имат пълно доверие, по-близки са от роднини и се познават добре от десетилетия. Такъв е случаят с Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Лилия Маравиля и Стефка Янорова. Магията между тях не е случайна – те се познават от студентските си години (от класа на Крикор Азарян) и продължават контактите си извън сцената. Ето въпросите ни към тях, но истинските, които ще ви въведат в света на любовта и театъра.

  • Касиел, защо тази драматургия ви е впечатлила, за да я представите по случай 50 години „Театър 199“? Какво в сюжета би докоснало хората най-силно докато я гледат?
Касиел Ноа Ашер

„Театър, любов моя!“ е написано от незабравимия Валери Петров по реални случки от актьорския живот на две изключителни жени, Таня Масалитинова и Славка Славова. Спектакълът е игран над 10 години при претъпкани салони и е съпътстван от огромен успех. Митично, култово представление! От друга страна аз дълги години мечтаех да поставя този текст, защото той взривява сетивата с искреност, безпощадна романтика, безкомпромисна откровеност и същевременно високо чувство за хумор и самоирония. Някак самият стил на Валери Петров е непреходно модерен и подходящ за висш пилотаж в актьорството и импровизацията. Ето това екстремно предизвикателство, да разкажеш едновременно за нисшата и свещена природа на Артиста, ме провокира да го реализирам… И то не с кого да е, а с момичета, състудентки, приятелки, конкуренция, с които съм направила първите стъпки в тази велика професия… Това за мен беше труден избор, в който опасността от подводни камъни беше огромна… Все пак такъв род близост, предполага и огромно познание една за друга, което не винаги е лицеприятно… Но слава богу, доверието, етиката, вдъхновението на всяка една от нас – предизвикани от останалите три – надделяха и сега участваме в едно огромно, взаимно удоволствие на сцената. Съществена роля за реализацията на „Театър, любов моя!“ има и директорката на „Театър 199“ – Анна Монова, както и целият ни верен технически екип там. За което им благодаря от цялото си сърце! Подарихме си нещо като съдбовен подарък в средата на актьорският си път…

~ Режисьор и адаптация / Касиел Ноа Ашер

Театър любов моя
Лилия Маравиля

 Какъв е образът на вашата роля и какво бихте подчертали в нея? 
„Моят образ е компилация от няколко персонажа. Има много от Лилия Маравиля, има откраднати щрихи от мои колеги, на които се възхищавам и на такива, на които не искам да приличам. Но това, което искам да подчертая е, че сърцето в тази професия е най-важния орган. Всичко минава през него, събира се в ума и се отразява в очите! Благословени сме ние актьорите.“
~ Лилия Маравиля

Красимира Кузманова
Красимира Кузманова

  • Какво за вас е усещането да сте на една сцена заедно? 

„Толкова е хубаво да си на сцената с партньори, с които говорите на един език, които са толкова мощни, и същевременно крехки, уязвими, но най-вече, знаят защо излизат на сцената и честно се борят за мястото си там.“

~ Красимира Кузманова 

Стефка Янорова

  • Възможно ли е да опишете с една дума вибрацията на това представление?

„Доверие!“

~ Стефка Янорова

Награди:

Церемония Икар 2016 снимка: Боби Тошев
Церемония „Икар“ 2016 г.                               снимка: Боби Тошев
  • КАСИЕЛ НОА АШЕР, КРАСИМИРА КУЗМАНОВА, ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ, СТЕФКА ЯНОРОВА – Награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016 г.
  • КРАСИМИРА СЕРАФИМОВА – Награда за сценичната среда на Националния фестивал на малките театрални форми – Враца 2016 г.
  • КАСИЕЛ НОА АШЕР, КРАСИМИРА КУЗМАНОВА, ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ, СТЕФКА ЯНОРОВА – Награда за женска роля на Международния фестивал „Друмеви театрални празници – Нова българска драма“ – Шумен 2016 г.
  • КАСИЕЛ НОА АШЕР, КРАСИМИРА КУЗМАНОВА, ЛИЛИЯ МАРАВИЛЯ, СТЕФКА ЯНОРОВА – Награда „Икар“ 2016 г., за поддържаща женска роля;
  • ЕМИЛИЯН ГАЦОВ – Номинация „Икар“ 2016 г., за музика.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Marloes Horst за „Love & Lemons“ – лято 2016

следващи

Арт инсталация „Плаващите кейове“ на твореца Кристо