Театър „Глобус“ – „Да бъде или да не бъде!“

Всички сме чували за един от най-известните английски поети и драматурзи Уилям Шекспир, дал на Англия възход в световната литература по времето на Ренесанса. Отдал се на театъра като театрален деец, актьор и писател Уилям Шекспир е тясно свързан с един от най-популярните театри в Европа.

„Да бъде или да не бъде!“

През 1576 г. е построен театър „Глобус“ от предприемчивата, театрална фамилия Бърбидж. Повече от 20 години първата обществена сграда в Лондон процъфтява, докато наемодателят Гилес Алън не решава, че сградата може да се използва за „по-добри нужди“ и разваля договора си с Бърбидж. Тогава театърът е демонтиран и преместен. През 1599 г. от другата страна на река Темза, театър „Глобус“ е построен отново, а Шекспир става един от съсобствениците на театъра, заедно с останалите актьори от неговата театрална трупа. Тук, наред с други известни драматурзи по онова време, като Бен Джонсън, Томас Декер и самият Шекспир, се пишат произведения специално за новопостроения театър. За първи път представленията Хамлет, Отело, Крал Лир и Макбет са показани в театър „Глобус“. Шекспир е бил отдаден изцяло на театралната си работа и не се е интересувал особено от популяризирането на собствените си произведения. Но затова пък театърът придобива огромна слава и всичко изградено по него го описва, като неповторимо преживяване.

Повечето, от хората живели по това време, са били неграмотни и за това различни знамена са предвестявали видът на театралната постановка. Така например черното знаме, е показвало трагичният сюжет на произведението, а червеното, е показвало пиеса с историческа тематика. Бялото знаме е било любимо за всички, защото смехът на комедията е щял да се разнесе по целия град и да разпръсне позитивната енергия на герои, актьори и публика. Знамената са били и друг съществен фактор – чрез тях се е показвало на хората кога представлението започва и кога то ще завърши. С навлизането си към този удивителен спектакъл, посетителите са виждали и мотото на театъра. Заимстван цитат от древноримския автор и сатирик Гай Петроний, гравиран отпред над портите, гласял – „Целият свят е театър“.

„Да бъде или да не бъде!“

Театър „Глобус“ е отворен, кръгъл театър. Тъй като е бил тип, летен театър, следователно е бил затворен през зимните месеци. Театър „Глобус“ е бил толкова атрактивен, че се е наложило да бъде забранен със закон за всеки четвъртък, поради оплакванията на други атракционни бизнеси. Бил е затварян и когато Лондон е бил покосен от чума през 1603 г. и 1608 г. Така стигаме до злополучната 1613 г. и представлението „Крал Хенри VIII“, когато театърът изгаря до основи заради грешно възпламенил се топовен изстрел. Преминал през всички тези несполуки все пак през 1614 г. е построен отново, запазвайки целият си чар. Кръгла форма наподобяваща земното кълбо, с всички необходими репетиционни, сцени и декори, произведения, които се играят и до днес, преведени на всички познати езици, театърът е давал тази двустранна, артистична, романтична връзка между театър и публика. Това е бил най-красивият театър някога отварял врати в средновековен Лондон.

„Да бъде или да не бъде!“

За съжаление по времето на управление на пуританите, които заклеймяват такъв вид забавления заедно с всички останали театри и театър „Глобус“ не подминава злополучната си участ да бъде затворен, а малко по-късно и разрушен до основи. Годината е 1644, с което се слага краят на може би един от най-успешните театри в Европа… За сега…

„Да бъде или не бъде!“

Ще бъде!… Театър „Глобус“ е реконструиран от човек влюбен в театъра, актьор, директор и продуцент, роденият в Чикаго, Сам Уонамейкър. Само след първата си визита в Лондон, намерил следа от изоставения повече от 400 години театър зад стените на пивоварна. Това дало началото възраждането и реконструкцията на театъра да стане негова мечта завинаги. Театър „Глобус“ е реставриран с помощта на много хора, но инициативата на Сам Уонамейкър и трудностите, през които е минал за финансирането на проекта оставя името му в историята и до днес. 1997 г. новият театър отваря врати, а днес хората са щастливи да бъдат свидетели на Шекспировия гений, представен от брилянтни актьори както в Лондон, така и навсякъде по света.

Fisheye 2-2

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Село Запалня. Отправна точка за най-прекият проход между северна и южна България

следващи

Пантомима – бялото лице на въображението ни