С Антон и Пламена по света: Филмови звезди, през последния ни ден в Колумбия

По план трябваше да излезем около 17:30 ч. от хотелчето, където бяхме отседнали, но поради факта, че бяхме ходили цял ден, решихме да се излежаваме малко повече. Вече беше около 18:00 ч., когато напуснахме стаята си и двама младежи ни заговориха точно пред вратата на хотелчето. Не им обърнахме огромно внимание. Думите им влизаха през едното ухо и излизаха през другото и само разбрахме, или поне само аз, дали искаме да гледаме филм в 04:30 ч. сутринта с Пенелопе Круз и Хавиер Бардем и да платим 90 000 песос. Категорично отказахме! Вървяхме и се отдалечавахме, когато Пламена ми каза:

– Много бързо ги отряза тия!

– Разбира се! Как може да очакват някой да се навие на такова абсурдно предложение!? – отвърнах аз.

– Те ни предложиха да се снимаме във филм с тези актьори и да ни платят! – обясни ми Пламена.

– Сериозно ли? Сигурна ли си?

– Да! Ако не вярваш, ще се върнем да ги питаме отново! – Предложи Пламена и в този момент осъзнах, че това, което Пламена казва има смисъл.

– Добре! Давай да ги намерим, докато не са си тръгнали!

Предубежденията са лоши и не рядко пречат на преценката ни. Върнахме се и за наш късмет видяхме как същата двойка се скриваше зад ъгъла на улицата, ускорихме крачката и не след дълго викахме зад тях: – Пердоне! Сеньора, сеньор! Оля! Ехооо! Амигос! Паре! Паре! – и какво ли още не. Ето, че след тези усилия най-после те се обърнаха.

– Може ли пак да повторите това нещо с филма, защото поради лошия ни испански, не разбрахме всичко?

Повторихме моята версия, на която те отвърнаха със смях, както и ние. След това чухме следното:

– „В момента се снима филм с Пенелопе Круз и Хавиер Бардем. Филмът се казва „Ескобар“ и за утре се нуждаем от 30-тина чужденци. Ще ви осигурим закуска, обяд и вечеря и ще ви платим 90 000 песос, ако решите да участвате. Обикновено всичко трае 6-8 часа, в зависимост каква е сцената и как вървят нещата. Ако решите да участвате, ще трябва да се избръснете и да останете най-много само по мустак.“

Разбира се това се отнасяше само за мен, а Пламена много се зарадва на тази новина, тъй като тя винаги е искала да ме види само по мустак. Спогледахме се посвоему, всичко това ни се стори супер съмнително и единодушно попитахме на испански, но с подчертано българско съмнение:

– Как може да сме сигурни, че това не е измама?

– Може да попитате във всички хотелчета наоколо. Те ме познават и аз редовно работя с тях.

Отидохме в хотела и попитахме, а момчето на рецепцията, с голяма усмивка и почти смеейки се, каза това, което искахме да чуем. Видимо по-спокойни си разменихме данните и се уговорихме да се чакаме в посоченото от нея време 04:30 ч.

– „Hasta manana entonces!“ – продумахме с Пламена и продължихме, бягайки за нашата среща, осъзнавайки, че няма да пристигнем на време, но пък с прекрасно алиби.

След като се срещнахме с нашата приятелка, споделихме интересната случка и тя потвърди, че такива неща се случват в Богота. Това ни поуспокои още малко, но не изми напълно тъмните помисли. Богота е 9 милионен град и не всички хора ти мислят доброто. Ранният час ни плашеше още повече, защото щяхме да потеглим, на някъде с непознати и то по тъмно. Добра комбинация за известна доза подозрения!

Ванеса чувайки тези наши тревоги, реши да се обади на въпросната Лейди и да я поразпита малко по-подробно.

– Питай за продуцентската къща! – шепнехме на Ванеса.

След като интересният разговор приключи, като „освирепели“ пришълци се впуснахме в „Гугъл“, за да търсим продуцентска къща „Динамо“ и не щеш ли – наистина същата компания снимаше филм в Колумбия с Пенелопе Крус и Хавиер Бардем. Всички наши съмнения изчезваха с всяка изминала минута. След като Лейди се обади на Ванеса, че има промяна в часа и ще ни вземе от хотела в 05:30 ч., чак тогава аз и Пламена успяхме да се отпуснем и да се зарадваме на късмета и на студения „Покер“ (колумбийска бира).

След като спахме като „къпани“, както казват в нашият край, най-после алармата „издрънча“ в 4 и нещо и от сърце се молехме някой да се появи на вратата.

Точността на Лейди Хименес можеше да бъде сравнявана с точността на „Тисот“. Слънцето се приготвяше за „излизане“ подобно на нас и това ни вдъхна спокойствие, което можеше да бъде обяснено и с липсата на кола чакаща отвън. Лейди Хименес ни поведе из улиците на стария град на Богота, където ходейки, „събирахме“ всички „грингоси“, на които тя бе дала същото обещание. Те излизаха с подпухнали очи и се успокояваха, че има и други хора. Разбрахме, че не сме били единствените, на които това им се е сторило съмнително. Докато „препускахме“ през задръстените пътища, мислите, които ни тревожеха само до преди няколко часа, напълно се бяха изпарили. Даже се чудехме: – Как може да сме се усъмнили? Не след дълго вече бяхме на паркинга, където влязохме като „мочилерос“ (пътешественици с раници на гърба), а излязохме като филмови звезди от 80-те. Веднага бяхме „задърпани“ към гримьорните за грим и прическа, а по-късно и към гардеробните. Преживяхме „пълна промяна“ и се запътихме към снимачната площадка.

Пристигнахме в хотела, където трябваше да бъде заснета сцената. Пламена имаше „тежката“ задача да излезе от такси и да се запъти към фоайето. Другите „грингоси“ трябваше просто да вървят и да влизат и излизат от хотела. На мен се падна „палавата“ задача да бутам количката с подаръците на Пенелопе Круз, подарени й лично от Пабло Ескобар (Хавиер Бардем) – тоест бях пиколо. Голямата звезда, Пенелопе Круз, се появи на снимачната площадка, след като бяхме разиграли сцената около 15-тина пъти с друга статистка като нас, вместо с Пенелопе. Това се прави с цел големите звезди да не губят част от ценното си време, което прекарват почивайки, в хотелските стаи. Тя от своя страна се движеше като газела и впечатляваше с актьорска игра. Всяко движение на лицевите мускули перфектно съвпадаше с казаното от нея и така езикът на тялото беше в пълно съответствие с изречените заучени фрази. Много интересен факт е, че по време на снимките всички избягват да „зяпат“ актьорите в очите, защото по този начин се разконцентрирали и не им харесвало. Това го разбрах по трудния начин, след като я „изучавах с очи“ за известно време.

С минаването на времето и преповтарянето на пръв поглед не сложните сцени, на всички статисти взе да им доскучава. Не през цялото време за всеки се намираше роля. Имаше периоди, в които много хора просто наблюдаваха и чакаха да им бъдат възложени задачи. Аз бях един от тях и последните 4-5 ч., не правих нищо. Пламена, която приличаше на успяла холивудска звезда, беше „въвличана“ в повече сцени. На една от сцените тя стоеше точно зад Пенелопе Круз, докато тя разговаряше с таен агент (Питър Саргаард) в нещо като подземен бар. За наш късмет или не, тази сцена беше разделена на 2 части и новата „изгряваща холивудска звезда“ – Пламена, трябваше да присъства до края на снимките. Интересното беше, че докато Пенелопе и Питър разговаряха в бара, заснемайки сцената, всички други статисти просто се преструваха, че говорят. По този начин актьорите имаха възможността да се концентрират напълно, без да бъдат разсейвани. След успешното завършване на записа големите звезди напуснаха снимачната площадка, а всички други бяха помолени отново да заемат местата си и да започнат да говорят каквото и да било, за да може този запис на звук да бъде вмъкнат във филма. За наша огромна изненада този ден се запознахме с около 13-тина българи, които гордо представяха Родината ни в Колумбия. Екипът от професионалисти отговаряше изцяло за камера, звук, ефекти и още много други неща свързани с филма, които ние не разбираме. Хората се ползваха с уважение от колумбийските и испанските си колеги, които не веднъж споменаваха докато си говорим, че българите са едни от най-добрите в този бранш.

Необикновеният ден приключи около 20:15 ч. И така общо бяхме прекарали повече от 13 ч., на снимачната площадка. Дадоха ни обещаните пари, обменихме ги и изморени от този дълъг ден и недоспали от снощната вечер, се запътихме към хотелчето, за да си вземем багажа и прекараме нощта на летището. Спахме в спалните си чували като истински филмови звезди.

 

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

„Цветовете на реалността“ – представени от танцуващите Jon Boogz и Lil Bucк, изрисувани от Alexa Meade / Видео

следващи

„По-добра Земя за децата ни и по-добри деца за Земята“ – разговор с Никола Рахнев