„Създатели на градски легенди, отварящи портали в тъканта на време-пространството“ – Златина & Михаил

До колко сетивата ни са отворени за истинския и природно богат свят е въпрос, който повечето от нас в един момент си задаваме. Тишината, като врата към този свят на звук, усещане и енергия. Истината, като преплитането на изкуствата в една хармония с плътност и среда. Експеримента, като форма на сътворяване. С дълбочината на сетивния лабиринт се занимават Златина Толева и Михаил Димов, които използват преплитането на изкуствата, за да достигнат равновесието.

В този разговор ще стане въпрос за сетивата, лабиринтите и кръга. За „Театъра на сетивния Лабиринт“ , „Global Vision Circle“ и „Сетивни градски пътувания“.

Кога и как се зароди идеята за „Сетивни градски пътувания“?

Михаил: Пътуването в мълчание из града за мен е духовна практика, която открих когато бях 16 годишен. Става дума за нощни пътешествия в един близък, но в същото време непознат за повечето хора свят, пълен с необичайни образи, мисли и чувства. Нещо като паралелна реалност. Тези пътувания ми дадоха възможността да открия много интересни места, които в последствие решихме да използваме като естествен декор. В сетивните градски пътувания градът става декор, а обитателите му – актьори в едно голямо представление, което всъщност е самия живот.

„Сетивните градски пътувания“ са творение на „Театъра на сетивния Лабиринт“, чийто представления се случваха през годините в необичайни пространства като стари фабрики, нови бизнес сгради, в подземията на НДК, читалища, молове, дори в Политехническия музей. След серия от успешни представления на нестандартни места, естествената стъпка беше да излезем в мащаба на града. Първо направихме няколко пробни пътувания за нашия екип и резултатите бяха повече от окуражителни. Чувствахме се като златотърсачи, които са намерили златна жила и беше въпрос на време да организираме подобно пътуване и за публиката.

Златина: „Сетивните градски пътувания“ имат две основни специфики:

  • Те са „тишинавски“ пътувания, по време на които хората преживяват по три, четири часа заедно, без да говорят изобщо.
  • През голяма част от това време те изследват града в различните му измерения със затворени очи, докато някой ги води.

Всъщност тези два елемента, отказа от зрението и отказа от думите, правят възможно това навлизане в дълбочина и отварянето на едно друго пространство, което в ежедневието остава скрито.

Михаил: „Сетивните градски пътувания“ са пътешествия в самата тъкан на града и реалността, извън нас и също вътре в нас.

„Лабиринти“… Защо?

Златина: Това са театралните ни представления, които правим от жанра на сетивния лабиринт и накратко ги наричаме „Лабиринти“. Преди 11 години при нас дойде Юан Бриок, уелски изследовател и режисьор, който донесе тази форма на изкуство в България. Той го нарича „Театър на сетивния лабиринт“. Това е едновременно инсталация и интерактивно представление, през което всеки един от публиката преминава самостоятелно. Изживяването наподобява лабиринт, като не знаеш накъде води вратата, която отваряш и как ще продължи пътя.

„Често оставаш загубен, а накрая намерен.“

Другият поглед към „Лабиринта“ е като практика на трансформация и инициация. Историята на този вид изкуство е свързана с антрополога Енрике Варгас, който в Южна Америка открива тази форма сред местните индианци. Това е форма за инициация и смяна на статуса, напр. от момче в мъж, от ученик в учител, сред някои коренни народности.

Михаил: Всъщност много племена, който нямат писмен език, предават знанията си чрез преживяване, и знанието получено по този начин остава много по-дълбоко, защото преживяването включва в себе си всички сетива.

                                                                                              Лабиринт на сетивата – пространства

Как се чувстват участниците в „Лабиринтите“ и какво споделят след преживяното? 

М & З: Участниците излизат безмълвни, умиротворени, развълнувани, замислени и благодарни. Излизат като от приказка. Тъй като има много сетивни моменти, в които трябва да се доверят, способността им да се доверяват нараства и те споделят, че създаваме място за много любов и красота. Много от тях се чувстват разтърсени и разказват, че са имали дълбоко преживяване и са попаднали на необичайни места, вътре в самите себе си. За повечето от участниците това е едно съкровено преживяване, което трудно може да се опише с думи.

Как ще се отрази това претворяване на обществото в България (в по-глобален аспект)?

Михаил: България за нас, през последните 13 – 14 години, е като инкубатор, в който разработихме различни форми на иновативно изкуство и нови артистични практики. Това, което прави „Лабиринта“ е едно завръщане към сетивността и чувствителността, изостряне на сетивата, забавяне на времето. Принципът на „Лабиринта“ е, че „малкото е повече“, и тази философия приложена в глобален мащаб може буквално да спаси света. Ако „Театърът на сетивата“ продължава да се развива в тази дълбочина, и намери начин да я съобщи на достатъчно хора, това би довело до възникването на една нова култура, по-деликатна, по-творческа, в хармония с природата.

Разкажете ни за „Global Vision Circle“ и останалите проекти, с които се занимавате? Каква беше основната мотивация за създаването и пътя, който сте извървели до момента?

Михаил: „Global Vision Circle“ започна като организация преди 14 години, като идеята бе, да сме част от един глобален процес, в който квадрата се сменя с кръга. 🙂

Идеята за „vision circle“ дойде от „Rainbow“ събиранията, които започват през 60-те години в Америка. Индианците Хопи го предават на хипитата, като демократична форма на общуване – всички се събират в кръг и си подават една „говореща пръчка“(„talking stick“). Всеки един от присъстващите може да говори само тогава, когато пръчката достигне при него, през останалото време слуша. Това е култура на вслушване в другия, на равнопоставеност и вяра, че всеки е важен и от всеки може да дойде същностно послание.

Златина: Това, в което вярваме е, че ние живеем в един общ свят, където всички са близки и всяко човешко същество има безкраен творчески потенциал, който може да бъде събуден. Всички сме част от един планетарен план на събиране и хармонизиране, и в този план всеки има своя роля и е важно какво ще допринесе лично.

Първите ни проекти бяха танцувални събития представящи култури от цял свят. Правихме тематични партита с музика, танци, храна и декорация от различни райони на планетата. По този начин идваха много хора, които се интересуват от другите култури и подхождат с любопитство към различния човек.

Михаил: Започвайки като промоутъри и DJ-и на партита, правихме тематични събития: „Африканска нощ“, „Бразилска нощ“, „Индийска нощ“ като привличахме общностите от тези култури в София, работехме с посолствата на тези страни. Желанието ни беше да се намалят предразсъдъците и да се създаде една общност от хора с отворено мислене. Дълги години популяризирахме тази глобална култура на мира и нашето виждане е, че в бъдещето хората ще обменят културни продукти и основният капитал ще бъде националната традиция на всеки народ: музика, кухня, обичаи, ритуали… Правим и много различни иновативни формати, като „Goddess Grooves“, което е изцяло от жени и е насочено към творческата енергия на жената. Друго събитие, което правим е „Chill Station“.

Как се запознахте и кога осъзнахте, че можете да творите заедно? Една не много лесна задача, да не кажем и абсурдна за някои двойки!

Златина: След като се запознахме, аз бях впечатлена от творческите и музикални проекти на Михаил и се заех да му помагам. В последствие започнахме да правим музика заедно, да рисуваме и аз разбрах, че за мен са достъпни всички видове изкуства. Открих, че мога да пея и да танцувам, да се занимавам с театър. Творческият процес ни направи много по-близки като двойка. Това е много важна част от нашия живот и не мога да си представя двойката ни без момента на сътворчество.

Михаил: Не сме спирали да споделяме чрез творчество. Креативните ни практики осигуряват допълнителни канали на общуване, свързване и близост.

Къде се крие тайната, според вас, в духовното общуване и здравословното изграждане на семейството? 

За 14 години заедно сме минали през много и най-различни преживявания заедно, но истината, любовта и доверието са били с нас винаги. Удоволствието да се грижиш за другия, също!

Любима книга?

З & М: „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков

Музиката?

Златина: Африканска.

Михаил: Музиката на мига! Тази, която се ражда сега, без да е предварително заучена или репетирана.

Цветовете?

З & М: Златно и сребърно. Рисуваме заедно и сме си развили наша техника само с четири цвята: златно, сребърно, черно и бяло. Много е интересно и винаги има момент на учудване.

Природата?

Природата е висша технология! Ние (земната цивилизация) сме нейни ученици и то още в ранните класове. Природата е спасение! Имаме много да учим от нея, затова е крайно време да се смирим и да влезем в час.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Сетивен концерт на „Shamani TRIO“

следващи

„Който има хляб, всичко има“ – Хлябът в българската традиция