„Стобските пирамиди“ – чудо на милиони години

Хайде да се върнем 1-2 млн. години назад във времето, по поречието на един от притоците на река Струма, река Рилска, в западната част на България и по-конкретно на запад от Рила, където се е разположило село Стоб. Там се намират феноменалните скални образувания, известни като „Стобските пирамиди“. Те наистина са феноменално красиви и при изгрев и при залез-слънце, и денем и нощем. Научно, появата им има история на повече от 1-2 млн. години, когато промяната във времето и най-вече проливните дъждове и ветрове, носещи различни почвени маси, образуват различни по цвят и почвена характеристика конусовидни, скални и чудновати „пирамиди“. Ако се вгледаме в тях ще видим, че някои от тях на върха си имат скални късове, „корони”. Всъщност от тези „корони“ започва новият живот на „пирамидите“, като с течение на времето под въздействието на различни ерозионни въздействия, глината и дребните песъчинки се стичат надолу по склоновете, и образуват земните им форми. Така точно под скалната маса почвата изтънява и оставя „короната“ да стои на привидно много тънък връх. Спойката е доста солидна, но след известно време „короната“ пада. Понякога това разрушаващо действие спира в някой по-долен къс скала и процесът започва отначало. А ако не успее, дъждът отмива всичко и носи „гибелта“ на този природен феномен. Този процес създава динамичното и причудливо равновесие на „Стобските пирамиди“.

Стобските пирамиди Reneman 1 copy

Ако решите да си направите малък пикник в подножието на „Стобските пирамиди“ непременно се опитайте да намерите някой от местните, за да ви разкаже стари митове и легенди за тази природна забележителност в България. Може би ще чуете легендата за „Нещастната любов“, в която майката на невястата проклела цялата сватба и всички гости се превърнали в скали, тъй като двамата влюбени решили да се оженят, въпреки нейното неодобрение. Или друга легенда, която разказва, как кумът на сватбата не устоял на красотата на булката и като понечил да я целуне, всички сватбари се вкаменили. Друга легенда пък разказва за невъзможната любов между българско момиче и турско момче, които се хвърлили от скалите, за да търсят любовта си в други светове. Така или иначе разнообразието, и в скалите, и в легендите, е отприщило у местните въображението и сега повечето от „пирамидите“ си имат и техните поетични имена. Ще чуете за „Аргачо“, „Кулите“, „Невестата“, „Самодивските комини“, „Чуките“, „Братята“, „Белите пирамиди“, „Зъберите“, и „Сватовете“.

Едно от най-красивите и причудливи места по нашата мила Родина, винаги готова да ви изненада по приятен начин.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

„Мистичната Емона“ – Интервю с Нели Тончева

следващи

Летни фестивали в Пирин и Родопите