Срещи на младото европейско кино – интервю с Ралица Асенова

Ралица Асенова
Ралица Асенова

Ралица Асенова живее от 10 години в Париж. Изучавала е театър и кино в „Сорбоната“, в университета в Болоня, както и „Културни политики в Европа“ в Института за европейски науки в Париж. През 2014 г., заедно с две французойки, създава фестивала „Срещи на младото европейско кино“ в София и „Дните на българското кино“ в Париж, чиито трети издания ще се състоят на есен.

Трета поредна година фестивалът събира таланти в областта на киното. Какъв ще бъде акцента тази година?

Акцентите тази година са няколко. Първите и вторите пълнометражни филми на млади европейски автори, вече представяни на престижни фестивали, тематична програма от филми и дискусии, наречена „Права на детето“, част от проекта на Френския институт в Букурещ – „Перспективи върху детството, образованието и миграцията в Източна Европа“. Така също и програмата „Forever young“ („Завинаги млад“) – неостаряващи филми на класически режисьори, които в началото на своята кариера са били непознати на публиката, както повечето от режисьорите, които показваме в нашата програма. Тази година сме особено горди с паралелната образователна програма по кино, с безплатни прожекции и дискусии, която разработихме за ученици, в партньорство със Столична програма „Култура“, Българската национална филмотека и Френския институт. Различното, в сравнение с миналите две издания е, че тази година ученическите прожекции са отворени за всички желаещи деца и младежи, в рамките на свободните места в киносалоните.

Какво е българското участие сред филмите и как се приобщаваме към европейската кинематография?

Именно в програмата за ученици включихме първия пълнометражен филм на младата режисьорка Елица Петкова – „Жалейка“. Според нас, и темата, и естетическата форма ще провокират интересна дискусии с младежите. За мен това е филм, който носи в себе си гледна точка и поглед към съвременната действителност чрез киното. В съвременното българско кино сме свидетели на все повече такива филми, които се приобщават някак естествено към европейската кинематография и се забелязват във важните европейски фестивали. Идеята на нашата асоциация е най-вече да представим българското кино в Париж, където живея през по-голямата част от годината, и реципрочно най-доброто от съвременното френско и европейско кино в България.

С какво тази година ще е по-различна при оформянето на програмата?

Имаме различни критерии при подбора на филмите, но основният и най-важен е, че всеки един от тях носи нещо оригинално, често пъти непоказвано досега в България, различна естетика, която можем да представим и защитим пред публиката. Вече споменах за различните компоненти на програмата. С всяка изминала година тя става по-всеобхватна. Съвременното европейско кино не робува на традиции, то е и авангардно, и с поглед към класиката – един хармоничен меланж от жанрове, стилове и новаторски открития.

Обявихте предварителен конкурс за трейлъра на фестивалът. Кои са младите таланти които избрахте?

Тази година се обърнахме към ученици от столични гимназии, които изпратиха свои снимки или видео, с които заявиха желанието си за участие. С четирима от тях – Велизара Георгиева, Любо Чавдаров, Сами Ал Дакруни, Александър Димитров и със специалното участие на режисьора Светослав Драганов, както и две дами от нашия екип – Йоана Панкова и Василена Василева, заснехме трейлъра на фестивала. Той впечатлява с минималистичните изразни средства, един нарочно търсен контрапункт на динамичния вътрешен емоционален свят на най-младото поколение.

Има ли специално зададена тема при изработването на трейлъра?

Имаше три предварително зададени думи, върху които учениците трябваше да помислят. След това дълго обсъждахме идеите и стигнахме до тези, които са вградени в трейлъра. Бих казала, че голяма част от идейната реализация се роди направо по време на снимачния процес, един метод заимстван от „Новата вълна“ на френското кино.

Разкажете ни повече за творческите ателиета и как се избират учениците?

По време на първите две издания на фестивала направихме ателие за писане на критика. А в това издание включихме и практическо ателие, в което учениците ще имат възможността да заснемат свои късометражни филми. Единственото условие, за да се включат, е да бъдат мотивирани и последователни, защото ателието изисква доста работа в рамките на тази фестивална седмица.

Как една такава идея намира мястото си в България? И какви са чувствата и емоциите между европейските и българските творци?

Не бих казала, че идеята за подобен тип фестивал, с несъстезателен характер, със занимания с учениците, с непознати за публиката филми, е лесна за реализация в България. Но може би всяко начало е трудно. Европейските творци винаги с радост гостуват в България, както и обратното. Много приятни, и надявам се ползотворни, са дните на българското кино в Париж. Чуждестранните гости пък опознават съвременна и стара София, срещат се със свои колеги – неведнъж фестивалът е бил повод за нови запознанства и колаборации. Точно това е и част от целите на нашето събитие.

Как деца на тийнейджърска възраст успяват да се концентрират в обучителен кино фестивал и с какво най-често ви изненадват?

Опитът ни от първите две издания показва, че всичко зависи от начина, по който определен филм е представен: с подходяща и интригуваща дискусия, със среща с режисьор или друг професионалист и т.н. Разбира се, подборът на филмите също е от голямо значение и обикновено, когато тази работа е добре свършена, няма никакъв проблем с концентрацията. „Обучителен кино фестивал“ звучи малко строго, но нашата цел е да зараждаме интерес към тайнствения образ, към безграничния свят на киното. Да даваме нужните насоки за анализ, а впоследствие младежите и децата сами да откриват неговите достойнства и механизми на създаването му, с наша помощ. Когато има нужда, ако мога да употребя жаргонния израз, „да ги запалим“ по киното и да им помогнем с началните стъпки… Това е нашата методология и в другите проекти по кинообразование, с които се занимаваме и навлизаме на българска сцена.

Кои са най-честите тематики, към които се насочват учениците? Какви са професионалните ви наблюдения?

Тематиките се провокират от филмите, но може би най-интересната е тази: за мястото на младия човек в обществото и по какъв начин се вписва в него. Разбира се, обожават добре направените комедии. Те поставят темата за дилемите на съществуването, за контрастите между поколенията, за страховете от бъдещата реализация и разбира се, за подобни на техните любовни истории. За първа година ще проведем и практическо ателие, по време на което ще бъдат реализирани късометражни филми. Предстои да разберем какви ще бъдат темите. Бихме подсказали на участниците: вдъхновението от градския лабиринт, място за интересни истории и удивителни съдби.

Къде ще се състои фестивала? С какво мястото на събитието провокира желанието на участниците за създаването на перфектния филм?

Тази година фестивалът ще се състои в кино „Одеон“ и във Френския институт в София. И двете места са емблематични за София. Кино „Одеон“, с богатата си история и с активното отстояване на значимото класическо и съвременно кино, и чудесната зала на Френския институт, която набира скорост в средите на българските киномани с подбрани заглавия от френската кинематография, често непоказвани в България до този момент. Надявам се, че градът като сюжетно пространство ще вдъхнови участниците в практическото ателие, за да направят своите филми. То ще завърши с прожекция на тези филми в кино „Одеон“ пред публика, която самите млади автори също могат да поканят – още една възможност за ретранслация на интереса към киното сред младите хора.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

С Антон и Пламена по света: Женски бой и кечът на живо в Боливия

следващи

За култа към слънцето и култа към огъня в Родопите