Символи на семейството и рода в изкуството на традиционната българска шевица

Изкуството везане води началото си от древната история на човешкото общество. Позната и на праславяните, везбата се развива в продължение на две хилядолетия. Творческият процес на българското везбарско изкуство е проява на народния дух, неразривно свързан с материалната ни и духовна култура. Поколения наред се създават неповторими образци на красота, колорит и техническо изпълнение. В тези творби, плод на труд и търпение, българката влага любов към своя дом и към българската природа. Тя везе върху домашни тъкани от коноп, лен, вълна, памук и коприна, с всички видове конци местно производство, в богата гама, а също така със златна и сребърна сърма, с пайети и мъниста.

В българското приложно изкуство са запазени отлично традициите за украсяване на престилки, сукмани, килими и други произведения на народното творчество. По-задълбоченото вглеждане във фигурите, орнаментите и формите, изобразени по тях, дава богата информация за техния символичен смисъл. Всички народи запазват своя духовен и житейски опит чрез фолклора. Българският е особено богат във всичките му направления.

Художественото оформление на традиционните български костюми е едно от най-ценните достойнства с непреходна стойност. То е най-убедителното свидетелство за богата душевност, за високо художествени заложби, за нестихващ стремеж към красота. Украсата на облеклото, дело на българката, носи отпечатъка на семейно – родовите традиции, на мирогледа и нравите. Именно тя се отличава с най-пълноценна етническа натовареност, с роля на социален регулатор.

Неповторимите художествени качества на костюма са постигнати чрез умело прилагане на орнаменталната украса, изразена във вида на тъканта, в шевицата, в апликацията или плетивото.

Основна роля в българската шевица играят цветовете. Това са червеният и зеленият цвят върху бяла основа.

Червеното символизира майчината кръв и продължението на живота. То пази от уроки и „зли очи“. Затова невестата носи червено було; новороденото се повива първо в червена пелена; с първото червено яйце, боядисано за Възкресение Христово, се намазват децата за здраве; с червена нишка се закичва дома, за посрещането на Баба Марта, което води до пролетното съживяване.

Зеленото е възраждащият се живот и се свързва със Световното дърво на живота – универсален символ на Всемира.

Златото също има свое проявление и символно значение във везбата. Свързва се със Слънцето, огъня и светлината, с благоденствието на хората. В златните води на вълшебната река, според народната приказка, магьосницата позлатила добродетелната девойка.

Бялото разкрива силата на чистотата, нетленността, неопетнената младост и божествената светлина. Стъпили на бяла вълна се венчават младоженците; бяла вълна заприда булката в сватбения обред; с „бяла“ пара лекува баячката; в „бели“ менци наливали мълчана вода за обредните хлябове.

Двете основни етнографски области на България, Източна и Западна, се характеризират с известна разлика, както в орнаментите, така и в цветовете. Както вече стана ясно червеният и зеленият са основни, но в шевиците на районите от Западна България, (като Видински, Врачански, Софийски, Кюстендилски, Троянско – Севлиевски, Плевенски и други), се наблюдава преобладаващ червен цвят и неговите по-светли нюанси в комбинация със синьо и зелено. Докато в районите на Източна България (Разградски, Русенски, Елховски, Карнобатски и др.) червеният цвят е съпътстван от тъмни тонове (тъмносиньо, кафяво, черно), с изключение на Сливенски и Старозагорско – Казанлъшки райони, чиито шевици се характеризират с яркост и многоцветие.

Бодове на българската народна шевица

Типичен елемент в българската народна шевица е ромбът. Той е старинен символ, част от изобразителното изкуство на човечеството и се свързва с Богинята Майка, със земното и женското плодородие. Ромбът е сред най-важните елементи от везбата на българската национална носия. Престилката с ромбовидни фигури маркира детеродната част на женското тяло. Носено от полово зрелите девойки и невестите, тя е знак, че те вече могат да раждат деца и да участват в биологичното възпроизводство на рода.

Ромбът се среща и при мъжкото облекло, носейки пожелание за плодовитост. Бродира се върху горната част на ризата, върху рамото и представлява квадратен или правоъгълен мотив, от който се спускат две прави тесни ивици. Орнаментът е изграден от ромбоидни изображения с реснички, кукички и вписани по-дребни ромбчета в тях.

Една от най-често срещаните теми във везбата на предците ни, е темата за семейството, плодовитостта и благоденствието на рода. Чрез везането се изразяват серия от пожелания към сродниците. И днес е запазена традицията на „Годеж“ или „Сватба“, при сродяване да се даряват престилки, препаски, кърпи и т.н.

Още докато е тъкала своя чеиз, дарове за бъдещите роднини, булката е влагала своите наричания към членовете на семейството на своя годеник и бъдещ съпруг, както и към нейния род. Самото везане или тъкане е било подчинено на строгата пожелателна символика, според която младата невеста е дарявала всички присъстващи на годежа или сватбата. В даровете тя е вплитала фигурите на Маказ, Канатица и Бабица с техните разновидности.

Маказът се везе за годеж. Тази фигура представлява интерпретация на ромб, съставена от два триъгълника, чиито остри върхове се докосват. Допирането им е съприкосновение, начало на контакта, тоест годеж в половата символика. Т.е. символът на Маказа означава Сродство, Сродяване. В древната символика два триъгълника, свързани с острите си върхове са знак на мъжкото и женското начало, на божественото и земното, на хармонията и уравновесеността.

Голям Маказ означава Сватба – триъгълниците са проникнати един в друг. Те символизират реализирания вече годеж, т.е. половото тайнство на младоженците е осъществено. Големият Маказ е символ на Съпружеството, на Бащата и Майката в тяхното свещено единство на бъдещи родители.

Канатица или Семейство се илюстрира с два малки триъгълника от двете страни на основното тяло на Маказа. Или Бащата и Майката са осъществили на дело своята способност да раждат – детето. Изпълнена е напълно главната цел на създаването на семейството. Триъгълничетата илюстрират две деца, момче и момиче, но те не са полово означени.

Голямата Канатица е Родът (фигурата се разраства с още един триъгълник отстрани) – когато първото поколение има свои наследници.

Велика Канатица – Народ. Тук виждаме утроеният символ на раждаемостта, разрастването на рода, което символизира създаването на народност, на един генетически свързан в родове и общо битие народ или племе.

Вече имаме един народ, един етнос, една генетически и кръвно свързана група от хора, принадлежащи на своята кръвна връзка. Този народ е свързан от семейства и родове. Тук вече сродството не е между двама души, а между големи групи от хора. Фигурите на двата триъгълника вече се допират при големите си страни и образуват Ромб – знакът за единство на родовете.

Бабица или сродени семейства. Към основната фигура на ромба прибавят два насочени навън триъгълника. Те илюстрират не децата от семейството, а членовете на рода, които са осъществили сродяване, създали са семейства с членове на друг род. Насочените навън триъгълници означават напускане на родовото коляно, на родовата генетика и присъединяване към друго такова. Символът на Бабица може да нараства до Голяма Бабица – сродени родове и сродени племена.

снимка: igranka.com
снимка: igranka.com

В даровете за сватбарите има строго определена символика, отразяваща социалното им положение. Ако младоженецът има три сестри, от които първата е омъжена вече и има семейство, втората е сгодена и няма лично семейство, а третата е още девойка, то младоженката ще подари престилки на трите, но с различни по съдържание и символика украсени орнаменти, които да отразят нейните различни пожелания и отношение към тях.

На първата, която е вече омъжена и има деца, ще дари престилка със символите на Канатица, Голяма Канатица и Велика Канатица, защото тези символи изразяват пожелание семейството й да се разрасне в голям род и народ. Това е наричане за плодородие, за раждаемост и символично безсмъртие на рода.

На втората сестра, бъдеща съпруга, престилката ще бъде извезана със символа на Сватбата Канатица, орисващо й да стане булка като нея и да създаде семейство.

На третата престилката ще бъде със символите на Маказ и Голям Маказ, защото те пожелават Годеж и Сватба.

Тези три символични дарения са строго ориентирани към семейното състояние на сестрите и онова, което им предстои да развиват в своя живот на съпруги и майки. А ако на сватбата присъстват високопоставени хора – боляри, багаини и т.н., булката ще им подари дарове със символите на Великата Канатица и Великата Бабица, които отразяват социалното им положение и родоначалието им в народа, тяхната роля на Бащи и Майки на родове.

По носията, посредством нейната семантика, можело да се разпознае социалният статус на човека, който носи дрехата. Моми, ергени, сгодени или женени – всички са носели своите дрехи, на които са били бродирани символите на тяхното социално положение.

Фолклорното изкуство не е продукт на личностната естетика и творческа интерпретация, а предаване на родова памет, на древно знание, наследено чрез културните традиции на етноса.

Шевицата е едно от най-ярките достижения на българското народно творчество. Дело на жената, то съчетава сръчността на ръцете й, обичта на сърцето й и неумолимата й жажда за красота. Тях българката превръща в магията, наречена народна шевица.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Фестивал на Боровинките 29-ти – 31-ви юли / България

следващи

Трибют към Заха Хадид – жената, която превърна сградите в движение