Светът Не е голям … за писателя Илия Троянов

Илия Троянов е българо-германски писател и преводач. Роден е на 23-ти август 1965 г. в София. В началото на 70-те години семейството му емигрира в Западна Германия, където получават политическо убежище. По-късно живее в Кения, където баща му е инженер. След кратък престой в Париж, учи право и етнология в Мюнхенския университет. Прекъсва обучението си, за да основе издателство „Кирил унд Метод Ферлаг“, а през 1992 г. – „Марино Ферлаг“. Издателствата се специализират в издаването на африканска литература.

 

През 1998 г. заминава за Бомбай и прекарва там пет години. Живее в Германия, в Южна Африка, в Австрия. Различни части от света са негово убежище, но никъде не се установява трайно. През 2001 г. в продължение на три месеца прекосява пеш Танзания по стъпките на английския изследовател сър Ричард Бъртън.

В писателското поприще Илия Троянов навлиза през 90-те години, когато пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански писатели на немски език. Някои от по-известните му романи са „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (1996 г.), „Кучешки времена. Революция менте – 1989“ (2008 г.), „Събирачът на светове“ (2007 г.), „По пътя на Ганг“ (2007 г.), „Номад на четири континента“ (2009 г.), „Щурият глобус“ (2008 г.), „Там, където е погребан Орфей“ (2014 г.), „Власт и съпротива“ (2015 г.).

Троянов е носител на редица литературни награди – „Марбургската литературна награда“ (1996 г.), „Бертелсман“ (1997 г.), „Алберт фон Шамисо“ (2000 г.), наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006 г.), Берлинската литературна награда (2007 г.). Книгите му са преведени на двадесет езика.

Писателят Илия Троянов е космополит, излязъл от България на шестгодишна възраст, преди да започне училище. Първата му среща с кирилицата става, когато е на петнадесет години. Решението да учи български език е лично негово. Първата книга, която чете на родния език е буквар, който баба му му изпраща по пощата. След това се запознава с поезията на Ботев, Яворов, Дебелянов, Гео Милев. Научава се сам да чете.

Израснал с четири езика, преди да започне да учи български, за Троянов кирилските знаци са вид екзотика, но и нещо много интимно. Той споделя, че не е имал нито един български приятел, така че света на българските букви и на поезията, достъпен само за него е бил неописуемо удоволствие, своего рода „прибиране“, завръщане в личното родово пространство.

До ден днешен, признава писателя, изпитва наслада да пише писма на български, заради позабравената красота на буквите, които човек пише с ръката си.

През 2008 г. излиза лентата „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ на режисьора Стефан Командарев, екранизация на едноименния роман на Троянов. Оператор е Емил Христов, а композитор на саундтрака – Стефан Вълдобрев. Това е най-мащабният български проект през последните двадесет години, който е копродукция на България, Германия, Унгария и Словения и с участието на Сърбия. Филмът получава множество признания и награди от български и международни кинофестивали. Достига до номинация за „Оскар“ за чуждоезичен филм през 2010 г.

След невероятния успех на филма, с романа се запознават по-широк кръг от читатели, което не е прецедент. Днес все по-често се случва литературни произведения да добият популярност, след като бъдат екранизирани.

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ е роман за момчето, изгубило себе си в чуждия свят, отвъд своето пространство. „Преди много, много хвърляния на зара…“ така започва историята за спомнянето, за възвръщането на паметта, за родното, за началото на пътуването към себе си.

През 1976 г. в малък град на социалистическа България се ражда Александър, който скоро напуска нелегално родното си място заедно с родителите си. Светът е голям и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в знанието за началото, за корена, за рода. Вече пораснал, на път за България, Алекс загубва родителите си при катастрофа. Среща се с дядо си, който постепенно го връща към живота и двамата предприемат ново пътуване… в обратна посока. Пътуване, в което човек търси себе си, променя се и се развива. Пътуване, в което човекът от големия, преуспяващ и напрегнат свят се научава да открива и да приема в сърцето си дребните житейски радости и красоти. Да вдъхва от заобикалящата го природа с всичките си сетива. Открива любовта – тази вседържателка и всепокровителка…

В този искрен разказ Илия Троянов уверява, че не е задължително да се случват само ужасни неща. Но, за да ни се подредят, за да продължим напред, трябва да се върнем в началото. Само връзката с корените може да е толкова здрава и толкова живителна.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

С Антон и Пламена по света: Началото на една приказка в Чили

следващи

Иван Асен II – последният могъщ български владетел