Религиозно – митологични представи на най-древните хора по българските земи

Съвременните хора от вида „Хомо Сапиенс“ (Разумен човек) обитават без прекъсване днешните български земи и Балканите приблизително от времето на последната четвърт на VII хилядолетие пр.Хр. Хората са род от семейство „Човекоподобни“, в което още влизат „Хомо Хабилис“ (Сръчен човек: наричан така, защото умеел да изработва сам каменни сечива), „Хомо Еректус“ (Изправен човек: за който някои учени приемат, че си е служел с огъня), „Неандерталците“ (наречени по името на долината Неандер в Германия) и др.

Да насочим вниманието си към това, защо именно видът „Хомо Сапиенс“ се налага като доминиращ на земята. Нека оставим настрана разсъжденията за предполагаемите му предимства на анатомично ниво, като следствие от еволюцията, защото те така или иначе все още са предмет на научни спорове. Да отсъдим въз основа на чисто битовото развитие, в какво се изразява превъзходството на съвременните хора „Хомо Сапиенс“ пред другите човекоподобни, което в крайна сметка успява да ги съхрани за живот на земята.

Както отбелязват Хенриета Тодорова и Иван Вайсов: „В началото на последния ледников период (Вюрм, 35000 — 11000 г. пр.н.е.) завършва процесът на формиране на съвременния човек („Homo sapiens sapiens“ – подвид, подкатегория на Homo sapiens).“

По днешните български земи, и след края на този последен ледников период, липсват благоприятните природни и демографски условия, каквито са налице в т. нар. „Плодороден полумесец“ (в Близкия изток около поречията на реките Тигър, Ефрат и Йордан, както и около делтата на река Нил). В „Плодородния полумесец“ климатът е по-топъл и влажен от този на Балканите, там виреят диворастящи зърнени култури, отглеждат се одомашнени животни – муфлони и безоарови кози. Предимствата на земите от „Полумесеца. довеждат до там, че на тази територия да се осъществи най-важното събитие въобще в цялата човешката праистория – „Неолитната революция“ (по определението на големия английски археолог Гордън Чайлд).

Смисълът на „Неолитната революция“ се изразява в преодоляването и откъсването от „Присвояваща икономика“ и преминаването към „Производяща икономика“: процес, започнал тогава, преди около 10000 г. пр.Хр., валиден и днес.

Защо е толкова важен този новаторски тип икономическа система?

Преди началото на „Неолитната революция“ хората по земята са се изхранвали изключително от събирачество, лов и риболов. Не са познавали тайната на земното плодородие, не са произвеждали материални блага, а само са консумирали наготово от придобитото и събраното (плодове, треви, корени, дивеч и др.). След превръщането на хората от ловци в земеделци, се създава възможността за нарастване на човешката популация и за усвояване на непознати и слабо познати дотогава земи. „Производящата икономика“ е отличителният белег на „Хомо Сапиенс“. Благодарение на това, че са се превърнали в земеделци, че са започнали да сеят и жънат, да ръководят живота си според климатичния цикъл, „Хомо Сапиенс“ са оцелели. Всичко това, разбира се, е станало възможно благодарение на глобалното затопляне и краят на ледниковата епоха.

Не би било безинтересно да видим какво става след споменатата „Неолитна революция“ по българските земи. Как са живеели най-древните земеделци у нас, и не на последно място, какви са били вярванията, представите им за отвъдното и за сакралното?

След първоначалното развитие на неолитните културни процеси в Близкия изток, започва и техният „износ“. От Анатолия (днешна Мала Азия), прекосявайки Егейско море, първите земеделци навлизат в българските земи от юг, по поречията на реките Струма, Места и Вардар. Първите им селища са обект на силен интерес и на непрекъснати археологически разкопки, провеждани от най-видните български археолози – праисторици.

Трудно може да се говори за някаква особено стройна религиозна система на първите хора. Все пак, имайки предвид някои наскални палеолитни рисунки (от времето преди Неолита) и особено женските скулптори („Женското лице“ от Брасемпюй, „Венера“ от Вилендорф), може да се предполага с голяма доза сигурност, че първите праисторически общества са живеели в условия на матриархат. Във връзка с това, религиозните им представи са свързани с женското начало: Великата богиня – майка, Великата богиня – родоначалничка. Както отбелязват Х. Тодорова и И. Вайсов, през разглеждания период по българските земи вече може да се говори за „едно качествено ново самосъзнание у човека, осъзнал себе си като отделен от животинското царство субект, а последното – като обект на неговата икономическа, магическа и изобразителна дейност.“

Големият познавач на праисторическото изкуство Васил Николов посочва, че „доминанта в битието и вплетената в него религиозно – митологична система е проблемът за ежегодното възпроизводство на плодородието на семейството и земята.“ От гледна точка на разгаданата тайна за плодородието на земята, се моделират много от представите на най-древното население по българските земи. За да бъде благодатна годината, необходим е дъжд. От това съждение се ражда древната митологична представа за Майката – Земя и съпругът ѝ Небе. Оплождащата сила на водата се символизира в образа на мъжкото начало – мъжкото божество Небе. Докато на Майката – Земя е отредена ролята да зачене от дъжда, за да роди земните плодове, с които първите земеделски общества ще се изхранват.

Космологията на древните е претворена в керамичните съдове, които те самите си произвеждат и които, като произведение на изкуството, имат много висока семантична натовареност. Според В. Николов, светът на древните има свой център, чийто образ е Дървото на живота. Образ на оплождащия дъжд, на влагата, е змията. Светът има триделно устройство, за което се съди по композиционното оформление на картините върху керамичните съдове – горен, среден и долен свят: съответно орнаментални композиции върху столчето на съда, в средата му и върху подустийното му пространство. Горният свят, горното небе, съдържа символи на водата, долния свят са земните недра, където се извършва тайнството на плодоносещата земя. Орнаментиката на горния и долния свят е еднотипна, от еднакви фигури. В средния свят обаче срещаме символи на Слънцето, Луната и две важни животни – Бикът и Змията, мъжките символи на плодородието в света на първите хора.

Трябва да имаме предвид, че при отсъствието на писмени сведения за живота на най-древните общества, именно познаването на керамиката е ключът към познанието за случващото се от онова време. За да осмислим важността на керамиката, на символната същност на изработваните през праисторията керамични съдове по българските земи, полезно би било обяснението на В. Николов.

снимка: prarodinata
снимка: prarodinata

„Керамичният съд е изкуствено създаден предмет, който се „ражда“ в резултат на поредица от операции, извършени с глина. Глината е част от външния, неусвоения от древния човек свят. Керамичният съд обаче принадлежи на културната сфера, на усвоеното пространство. Този преход от дивото към културното натоварва керамичния съд в представите на древния земеделец със способността да функционира в сферата на сакралното. При това керамичният съд по презумпция получава характеристика на женското начало в космоса, може би и защото е направен от глина, т.е. от тялото на богинята Майка – Земя. Така например в древноегипетското йероглифно писмо керамичният съд е знак за женски пол. Причините за именно тази полова натовареност може би са много. Тук обаче ще посоча само една. Съдът е обвивка, вместилище, в което може да се съдържа нещо, и това нещо може да се излива навън, най-често храна = живот. По това съдът прилича на женското тяло, което ражда живот. Тази идея за съда се подсилва и от факта, че в него се приготвя храна. Суровото се превръща във варено, т.е. не само керамичният съд е резултат на прехода от дивото към културното, но и самият той по-късно извършва в себе си същия преход, при това многократно. По тази си възможност, той започва да прилича на човека, своя творец. Необходимостта керамичният съд да бъде създаден и възможността след това той да създава, позволяват без трудности идентифицирането му с женското начало.“

В обобщение е нужно да се каже, че религиозно – митологичните представи на най-древните хора по българските земи намират израз в керамичните съдове, които произвеждат, в различните украшения, антропоморфната (с човешка форма) и зооморфната (с животинска форма) пластика, която създават и др. Само доброто познаване на материалната култура може да е в помощ на интересуващите се от най-дълбоката древност, когато все още не са съществували писменост и писмени паметници.

2 Comments

  1. May 3, 2016 at 12:52 pm — Reply

    Ако действително ямите/ямките са ритуални (т. е. свързани с действия, имащи някакво символно значение – обредно погребение на някакви вещи от бита), значи имат връзка. В тясна връзка с темата са най-вече т. нар. култови масички. Не на последно място погребалният обред, който е израз на представите за отвъдното.

  2. Т Христив
    May 3, 2016 at 5:33 am — Reply

    Бих искал да попитам, имат ли нещо общо с темата тъй наречените “ритуални ямки”?

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Фаталната любов между Яна Язова и Александър Балабанов

следващи

Боженци – живописното селце с възрожденски дух