Религиите на предците: шаманизъм и тангризъм

За религията и религиозните обреди на прабългарите разполагаме само с фрагментарни сведения. Много неща не са ясни, като към момента все още се спори какво е влиянието на различните култови практики (християнски, зороастрийски, шаманистки), към които прабългарите са имали отношение в хода на историческия процес. В наши дни състоянието на проучванията на прабългарската езическа религия не е на задоволително ниво.

В по-новите изследвания се набляга на същността на езическата храмова архитектура като ключ за решение на проблема. Изтъква се, че капищата в Плиска, Преслав, Мадара имат сходен архитектурен облик с т.нар. „храмове на огъня“ в Древна Персия, което пък свидетелства за разпространението на зороастрийския култ сред прабългарите.

древноперсийски храм
pliska

Древноперсийски храм

В ляво е представена възстановка на капището (езическия храм) от Плиска, направена от архитект проф. Стефан Бояджиев. Близостта в архитектурното изпълнение на персийския храм и на този от българската столица Плиска е видна.

Може би съвременните изследователи са прави, зороастризмът вероятно е бил преобладаващата изповядвана от населението религия. Нека обаче не забравяме, че съвсем до скоро се считаше нещо коренно различно.

Дълго време за основна прабългарска религия бе приеман тангризмът. Какви са основанията за това?

На първо място, към подобно заключение ни води надписът от мраморна колона при Мадара, в който, според академик Веселин Бешевлиев, се чете името на бог Тангра. „Кан Сюбиги Омуртаг от бога владетел… направи жертвоприношение на бога Тангра…“

Този бог има първостепенно значение в култовите практики на тюркските народи от епохата на прабългарското езичество. Трябва да се има предвид, че прабългарите дълго време са живели сред тюркоезични народи, а в писмените източници често не се прави разлика между тюрки и българи.

Прабългари навлизат в Европа, смесени с хуните на Атила през V век, а хуните (идентични с племената хунну, познати от китайските извори) са предци на всички тюркски племена. Както знаем от „Именника на българските ханове“, Авитохол (Атила) се счита за родоначалник на първия прабългарски владетелски род в Дунавска България – рода Дуло, от който произхождат Кубрат, Аспарух, Тервел. За прабългарските владетели в „Именника“ пише, че „държаха князуването с остригани глави“. Модата на този вид прически също се внася в Европа от хунски и тюркски племена.

В каква степен тюркската етничност е водеща при прабългарите, все още няма как да знаем. Ще представя по-кратък, но надявам се, изчерпателен начин тангристките и шаманистките култови практики сред тюрките, защото те са имали изключително важно място в духовния живот на нашите предци, до голяма степен са спомагали за формиране на мирогледа и за укрепване на политическата власт на българските владетели.

Трябва да се има предвид, че шаманизмът и тангризмът не са взаимоизключващи се понятия. За тези две религиозни практики е характерна симбиозата и взаимното допълване. При тангризма, самият хан изпълнява ролята на висш шаман, което значи, че тангризма е специфична форма на шаманизъм.

Имаме свидетелство, че в следния прабългарски езически ритуал, в който участвал самият владетел, става дума за описание на обсадата на Константинопол от хан Крум. Информацията се съдържа в анонимната византийска хроника „Скриптор инцертос“. „И Крум според обичая си принесъл в жертва, вън от Влахернската врата, много хора и добитък. След това нагазил с нозете си във водата на брега на морето, умил се, поръсил войниците си, които му се кланяли и възхвалявали.“

Тъй като в домашните исторически извори не се съдържат по-богати сведения за шаманизъм и тангризъм при прабългарите, ще трябва да възстановим картината на религиозните прабългарски култове по аналогия с други подобни, описани другаде ритуални практики.

Нека имаме предвид, че шаманизмът е религия, която няма свои твърдо фиксирани канони и догми, което допълнително затруднява изследователската работа. Тангризмът е само една конкретна част от шаманизма, която е въведена в научно обръщение от големия френски изследовател Жан-Пол Ру, по името на върховния бог от панетона на тюрките, бог Тенгри (Небето). Най-известните древнотюркски божества са три: Йер-суб, Тангра и Умай. Култът към Небето бил разпространен сред редица номадски народи в Централна Азия. На Небето тюрките са посветили най-много запазили се до нас свещени текстове, но трябва да се знае, че самите те не са наричали себе си нито тангристи, нито шаманисти, така че това са условни научни понятия.

За шаманизъм свидетелства византийския хронист Менандър в VI век: „Някои хора от тези племена, както ни увериха, имат способността да прогонват нещастието, взимали вещи, които били оплячкосали от римляните, и ги натрупвали на огромна камара. После запалвали клони от кедрово дърво и ги размахвали над струпаните вещи, нашепвайки в същото време тайнствени слова, примесени със звън на камбани и удряне на дайре. Докато извършвали всичко това, изпадали в транс, произнасяйки клетви, посредством, които прогонвали злите духове, обитаващи вещите. На тези хора им се приписвала силата да очистват хорските души и да ги пазят от зли духове.“ Описаният ритуал е типично шаманистки, датира от периода 568 – 576 г., когато византийският пратеник Земарх живял в тюркския хаганат. Въпросният ритуал се нарича „очищение с огън“, и до днес се практикува сред якути и алтайци, които го наричат „алас“. Най-характерното за самия ритуал е употребата на музикален инструмент, подобен на дайре.

шаман

Шаманистки ритуал

Жреците – шамани се избират сред тези от племето, които могат да предсказват бъдещето. В най-древните свидетелства ролята на шамана е на жрец, т.е. на ръководител на религиозен култ. В числото на най-съществените доказателства за наличието сред тюрките на шаманизъм, са сведенията из живота на знаменития бунтовник Ан Лушан (700 – 757 г.), чиято майка била шаманка. Въстанието на Ан Лушан от средата на 50-те на VIII в., едва не довежда до гибелта на Империята на династията Тан в Китай. Майка му произхождала от знатния тюркски род Ашиде и се занимавала с шамански предсказания. За да й помогне да роди син, тя се обърнала с молба към бога на войната. Молбата била изпълнена, при раждането огромен лъч светлина озарил юртата (характерно за източните народи овално по форма жилище), а дивите животни завили в хор.

С шамани – посланици и шамани съветници се ползвал и Атила в Европа, по време на създаването на огромната си империя. Според ислямския летописец от края на XII в. Васаф-шах, тюркският хаган извършвал пророчества или предсказания в церемония, посветена на култа към огъня. При монголите през XIII в., шамани имало и в управляващата върхушка. Шамани били синът на Чингис хан – Чагатай и неговата съпруга. За придворни шамани в двора на Хубилай (внук на Чингис хан) съобщава и Марко Поло.

При древните тюрки се съобщава за съсредоточаване на ханската и шаманската власт в ръцете на владетеля. В летописите „Чжоушу“ за древните тюрки е оставено следното свидетелство.„Всяка година ханът водел най-знатните си люде в пещерата на предците, за да принесат жертва, а в средната декада на петия месец от календара те се събирали на река Тамир, за да принесат жертва на бога на Небето“. Според изследователя Лю Мауцай, ханът бил считан едновременно за върховно духовно лице (жрец – шаман) в царството си, като неговата суверенна власт произтичала от магическата власт, която обладавал в ролята си на шаман.

Според Жан-Пиер Ру, древнотюркските рунически текстове свидетелствали, че съществува идеята за божествено произхождение на властта на древнотюркските ханове. Той достига до заключението, че въздигането на шамана към небето е идентично с церемонията по възкачването на хана на престола. За тази символика разбираме от възпоменателния паметник на Кюл Тегин, където пише: „Тангра (Небето) грабна короните на моя баща Елтериш хан и на моята майка Катун Ел Билге и ги поднесе към главите им“. Според японския изследовател Масао Мори, церемонията по посвещението на хана е типичен шаманистки ритуал. „Държавната власт на хана в тюркското господарство се основава на вълшебното магьосническо влияние, с което се ползвал шамана владетел.“

Въпросната церемония представлявала следното. Избраният за хан поканвал висшите си военни и видните сановници. Всички те образували кръг около него, после се завъртали девет пъти по посока на слънцето. Всеки поотделно му се покланял. Поставяли го на коня му, мятали на врата му копринен шал, който връзвали на възел. Почвали бавно да душат хана толкова силно, че той едва оставал жив. Тогава бързо развързвали възела и го питали: „Колко години ти ще бъдеш наш хан?“ Лю Мауцай тълкувал шаманския характер на тази церемония с това, че се очаквало от устата на почти удушения хан да се отронят пророчески слова.

Най-ранните писмени сведения за шаманизма идват от късноантичния автор Приск, който прекарва известно време като пратеник в хунската държава на Атила. Приск свидетелства, че сред хунската аристокрация съществувала високата титла „кам“, която е еквивалента на „шаман“. Главният сред камовете (шаманите) бил „ата кам“, в превод „шаман баща“, които предсказвал кои месеци и години ще бъдат благоприятни за народа и кои не. Друг важен шамански титул бил „яш-кам“, което значело „другар, сподвижник, съуправител“ на владетеля Атила.

Сега няколко думи и за тангризма. Тангра е божеството, което се ползвало с най-висока почит в древнотюркския пантеон. Името Тангра в превод значи „Небе“, т.е. Небето при тангристите бивало обожествявано. За това имаме редица свидетелства още в древнотюркските рунически надписи от 7 – 8 век. В едно място от надписа в чест на Кюл Тегин четем: „Върховното Небе на тюрките и Свещената Вода и Земя на тюрките разпоредили следното: „Да не погине никога тюркския народ и нека пребъде!“ Другаде се чете: „Тъй като Небето им дарило сили, войските на бащи ми, хана са се превърнали във вълци, а техните врагове са станали подобни на овце.“ Още: „Небе, за да не пропадне името и славата на тюркския народ, издигни баща ми хана и майка ми хатун. Подчини и мен самия на волята на хана, за да не пропадне името и славата на тюркския народ.“ Небето при тангристите играе ролята на висша сила, на чиято са подчинени човешките воли и съдби. На самата ханска власт се приписва божествен произход. Човешкият живот също приключвал горе на Небето. Както се споменава в паметника на Кюл Тегин: „На Небето вие ще бъдете пак между живите.“

В китайските източници се съдържа информацията, че в средата на петия месец от календара тангристите принасяли в жертвоприношение, на божеството на небето, множество заклани овце и коне. Също от китайски източници научаваме, че Небето решава кой човек колко да живее на земята и кога да му бъде отнет живота.

Ако се доверим на прочита на Веселин Бешевлиев, че хан (кан) Омуртаг е почитал бог Тангра и му е правил жертвоприношения, ще трябва да приемем тангризмът за официалната прабългарска езическа религия. Следователно езическият прабългарски владетел изпълнява функциите и на върховен жрец шаман, като в негова помощ по обслужването на култа служили и други по-нисшестоящи от него шамани.

В заключение ще предам описанието на едно автентично, запазило се и до наши дни тангристко свещенодействие, наблюдавано сред етническата група на качинците.

Моленето към Небето се извършвало в планинска местност, в близост до малка рекичка. В ритуала имали право да участват само мъже – жени и деца не се допускали. Даже женски животни не било разрешено да присъстват. За жертвоприношение се ползвали агнета с бяло руно, но черноглави или чернокраки. Броят на принасяните в жертва животни варирал между 13 и 15. Отдалите се на молитва мъже превързвали на шапките си по една лента – в син или в бял цвят. При пристигането си в планината, на мястото на свещенодействието, те сваляли шапките си, а лентите ги закачвали на клоните на свещена за тях бреза. На моленето не бивало да се носи шапка, нито да се пуши.

Ритуалът бил ръководен от специално лице, знаещо свещените тайни слова, които трябвало да се отправят към Небето. Зад свещената бреза, в посока запад запалвали на открито свещен огън.

Главният свещенослужител повеждал шествието от молещи се, които трябвало да обиколят свещената бреза три пъти, тръгвайки по посока на слънцето. Плътно след него вървели двама души; единият носил чаша вино, другият чаша с кобилско мляко. Зад тях се движели останалите, носещи жертвените агнета и брезови клонки.

Главният свещенослужител, наричан „алгисчан кизи“, произнасял благопожелателни слова към свещената бреза, двамата, вървящи след него, я поливали с мляко и вино, а останалите от процесията ѝ се кланяли. След третата обиколка на брезата се допивали последните капки вино и мляко от чашите, а жертвените агнета бивали умъртвявани. От месото сварявали супа.

В края алгисчан кизи ниско се покланял и отправям към Небето следните фрази: „С девет листа от свещената бреза, Небе! Девет агнета сме заклали за теб, Небе! Дъжд молим от теб, Небе! Плодородие прати ни, Небе! Празният ни живот благослови, о, Небе!“

Ритуалът приключвал на тържествена трапеза, приготвена специално за случая.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

10-ти октомври – „Контрол“ забиват в Лондон

следващи

„Квартет: Опасни връзки след края на света“, НДК – София 1-ви февруари