Пътешественик без граници – Екатерина Петрова

Екатерина Петрова е преводач и журналист на свободна практика. Обича да пише за култура и документални тематики. Пътува и разказва, като рубриките и са поместени във водещи български издания. Точно ден преди влизането си в Академия за драматургично писане „Дом за непослушни“, Екатерина си поговори с нас за това, какво я мотивира и какво очаква да открие в Академията.

  • Сигурни сме, че такъв вид обучителен форум не Ви е непозната територия, но все пак, защо избрахте да участвате в Академия „Дом за непослушни“?

Всъщност за първи път участвам в обучение, фокусирано изцяло върху драматургичното писане и очаквам началото на програмата с голямо вълнение и интерес. Реших да кандидатствам за „Академията“ по няколко причини. Като преводач и журналист на свободна практика, имам любопитство към различните подходи в разказването и писането на истории. Въпреки, че редовно превеждам филмови сценарии, а понякога и театрални пиеси, нямам голям опит с драматургичното писане. Като автор ми се иска да науча повече за този процес. Особено ме интересуват границите (или липсата им) между художественото и документалното при писането на текстове, и бих искала да ги изследвам в рамките на драматургията. Не на последно място, бях особено заинтригувана от местата (и контраста между тях!) на които ще се провежда „Академията“ – бившето възпитателно училище в село Габровци и Килифаревския манастир.

  • Създавате текстове на свободна практика. Кои са любимите Ви тематики и интереси?

Всички мои текстове по някакъв начин са свързани с темата за пътуването, която не спира да ме вълнува, както в творчески, така и в съвсем личен план. Освен „традиционните“ пътеписи, които съм публикувала в различни български и международни издания, водя и рубриката „Нещотърсач“, в списание „Капитал Light“.  Там разказвам историите на любопитни предмети, които съм намирала на различни места по света. Неотдавна имах изключително ценната и вълнуваща възможност да участвам като автор в сборника „Куфарът на брат ми: Истории за пътя“ с текст за това, какво означава домът за мен. Текстът може да бъде прочетен и тук >>>. От години поддържам и блога си The Ground Beneath My Feet. Там, макар и напоследък доста по-рядко, качвам снимки и истории на разни паважи, асфалти и други земни повърхности, върху които се озовавам.

  • Къде намирате себе си между създаването на текстове и превеждането от различни езици, написани от чуждестранни автори?

Всъщност, като изключим един единствен опит с художествения превод на разказ от френски, и относително редките ми ангажименти като устен преводач в двете посоки, принципно се занимавам най-вече с така наречения „обратен превод“ от български към английски език. Това, че превеждам от български (за разлика от преводачите, които превеждат от различни чужди езици), ми дава възможност за лесен достъп, допитвания, а понякога и доста близко сътрудничество с авторите, чиито текстове превеждам – освен много полезно, това е и голяма привилегия.

Иначе, относно разликата между авторството и преводачеството, за която ме питате – двете занимания за мен са както удоволствие, така и предизвикателство. В моя случай, те се допълват и са си взаимно полезни, въпреки че очевидно са и коренно различни. При авторските текстове на пишещия му се налага тепърва да измисли всичко и да се увери, че текстът звучи достоверно и въздействащо. При превода, някой вече е помислил върху тези неща, помъчил се е над тях и тази работа вече е свършена (или поне би трябвало да е така) и задачата и трудностите на преводача са от друго естество – той трябва да се опита да ги предаде на новия език по също толкова въздействащ и убедителен начин.

  • Какво бихте допълнила след думата „време“?

… има за всичко. Или поне ми се иска да бъде така.

  • Учили сте в много държави по света и една от тях е Кувейт? Какво Ви впечатли най-много от престоя там?

Това беше доста отдавна – все пак съм завършила средното си образование там. Може би едно от най-впечатляващите неща за Кувейт е разнообразието и съжителството на много нации, култури и езици, тъй като около две трети от населението на страната се състои от чужденци. Това съжителство, за съжаление, не винаги е съвсем спокойно и изцяло равнопоставено. И все пак ми се струва, че порастването в такава хетерогенна среда за мен беше изключително формиращо и със сигурност се е отразило на развитието ми в последствие.

Разговорите ни с някои от другите участници можете да прочетете тук и тук

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

За таланта да пишеш сърцато – Здрава Каменова влиза в „Дом за непослушни“

следващи

„Резиденция Баба“ 2016 г. търси „нова реколта“ резиденти в помощ на българското село