Първият и най-велик учител на българите

Когато стане дума за земния път на св. Климент Охридски, редно е да се припомни речта в негова чест, произнесена от проф. Иван Снегаров в Охрид (1941 г.). Охрид е родният град на големия български историк, специалист по църковна история Иван Снегаров. Охрид е и сред градовете – символи на българското царство през средновековието.

„Къде се крие, прочее, първопричината на тая многовековна огнеупорност на тоя чуден и толкова мил за българина град? Преди всичко в духовната основа на неговото битие. Той е станал амвон на новия апостол Павел – св. Климент Охридски, за новите коринтяни, сиреч българите, както го възпява един охридски архиепископ – песнотворец. Охрид е бил свещникът, откъдето е светело живодатното светило св. Климент Охридски над цялата българска земя. Охрид ревностно е пазел неоценимото съкровище, което го правело да бъде всебългарска светиня – честния гроб на св. Климента и вечносвежи спомени за тоя велик български светител. Със своя свят живот и благодатна дейност, св. Климент е удостоил и своето земно жилище Охрид да сподели неговата сияйна слава. Чрез Климента, Охрид е богоозарен български град. Тук Христос освети и оживотвори българския народ. В Охрид са поставени апостолските основи на Българската православна църква. От Охрид извира Божие благословение за цялата българска земя. (…)
Който чете внимателно българската история, не може да не се учудва, че толкова много бедствия и разгроми е претърпял българският народ и при все това, той не само не е изчезнал, както много други народи (траки, илирийци, скити, хуни, авари, хазари), но се явява на световната сцена все подмладен, с нови борчески сили. Где е тайната на тази несъкрушима жизнеспособност на българския народ?
Както дарбите на една личност крият корените си в нейните родители, деди и прадеди, така и главните качества на един народ имат своята основа в неговото минало, най-вече в основоположната епоха от неговия исторически живот. Св. Климент и княз Борис със своята дейност създали именно такава епоха в българската история, нова ера за българския народ. (…)
Борис и Климент са творците, родителите на славянобългарската народност. Първият е създал външните условия за нейното образуване, вторият ѝ вдъхнал душа. Климент е одухотворителят на българската народност. От времето на св. Климента българският народ почнал да добива определен духовен образ (физиономия) и да заема видно място в историята на европейската цивилизация. Климент е оставил тялото си, но неговият дух не е престанал да свети през вековете като светъл стълб по българската земя, да действува като основоположна сила на българския напредък. Климентовият дух е благодат Божия, която се изляла из цялата българска земя. Въплътил гения на своя народ, св. Климент е ставал наистина крайъгълен камък на неговата история. Творческото въздействие на св. Климента било толкова мощно, че творческият дух, който българският народ проявява от Х в. до днес е отражение на св. Климентовия дух. Цялата история на българската култура е всъщност развитие на посетите от Климента живоносни семена. Копнежът за светлина и свобода, който вълнува старите и новите български поколения, е вдъхнат народу най-напред от неговия праотец св. Климент.“

Проф. Илия Илиев днес отбелязва голямата заслуга на Иван Снегаров, която дълго време е оставала като че на заден план. Снегаров още преди много години, в свой научен труд поставя акцент върху това, че св. Климент Охридски е първият учител (първоучител) на българския народ („Българският първоучител Св. Климент Охридски – живот и дейност“, 1928 – 1929 г.). Според Илиев, „Климент и Наум са Кирил и Методий за българската църква“. Трябва да се пази в паметта на предците делото на св. Климент Охридски именно в българските земи. Това дело трябва да се изтъква на преден план, а не толкова Климентовата обвързаност с вече покойните свети братя Кирил и Методий, когато става дума за българска история.

В аналите св. Климент Охридски остава с двете си жития, писани на гръцки език: едното е „Пространно житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски, а другото – „Кратко житие…“, наричано още „Охридска легенда“ от Димитрий Хоматиан. Има около един век разлика между двете жития. Заради почитта, която оказва гръцкото духовенство на Климент, може да се каже, че той служи за обединител на двата православни народа, българския и гръцкия. Към него съществува култ и при двата народа. Затова той е и сред най-често рисуваните светци в средновековната българска живопис.

Защо е толкова важно да се интересуваме и да знаем повече за личността на Климент Охридски?

На първо място, защото той е положил основите на българското образование. Няма нищо чудно в това, че Софийският университет днес носи тъкмо неговото име. Климент Охридски изпълнява мисията да обучи 3500 ученици (за седем години – от 886 до 893 г.), след като е изпратен в областта Кутмичевица (Македония) да сее божието слово на роден език. Освен това този велик учител на българския народ полага големи усилия и използва разнообразни похвати в образователното дело, в зависимост от способностите на учениците си:

„Той учеше децата, и то по различни начини – на едни показваше формите на буквите, на други обясняваше смисъла на написаното, а на трети нагласяваше ръцете, за да пишат. И не само денем, но и нощем, или се отдаваше на молитва, или се занимаваше с четене, или пък пишеше книги, а понякога в едно и също време вършеше две работи: пишеше и преподаваше на децата някакво знание.“

Освен това св. Климент Охридски е един от най-добрите писатели (книжовници) за времето си. Донка Петканова обобщава литературните му приноси:

„Той създава високохудожествени похвални слова и църковни песни, с които българската оригинална литература бележи своето успешно начало.“

Климент твори в областта на поучителните слова, похвалните слова, църковната поезия и житията. Будят интерес сведенията от „Краткото житие“, че „Климент измислил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“ Според специалистите става дума за реформиране на глаголицата от страна на Климент и кръга ученици около него.

Най-интересна за мнозинството е политическата деятелност на Климент Охридски. Тя се заключава в синхронни действия с българските владетели Борис и Симеон. Българският произход на Климент е известен от изворите. Димитрий Хоматиан пише, че той е „по род от европейските мизи, които обикновеният народ знае и като българи.“ Може би произхожда именно от Кутмичевица (Македония). За да изпълни мисията си в югозападните български земи, княз Борис съдейства по всякакъв начин. Така Климентовото дело придобива значение не само в църковен, но и в политически смисъл. „Сам Борис предал като дар на триблажения Климент три къщи в Девол, отличаващи се по своя разкош и принадлежащи на комитски род. Освен това му подарил и места за почивка около Охрид и Главиница.“ (Теофилакт Охридски в „Пространното житие“). Видно е, че за българското царство е от изключителна важност да укрепи властта си по всички краища на българското етническо землище. За тази цел в случая е ползвана българската църква, но трябва да се направи едно важно уточнение относно Климент Охридски и дейността му. Както отбелязва доц. Димо Чешмеджиев, за разлика от някои други църковни деятели, Климент Охридски страни от политическите изяви; той е много по-отдаден Богу (сравнен, да кажем, с един патриарх Фотий във Византия).

След Преславския събор (893 г.), както пише Теофилакт, „Климент станал пръв епископ на български език.“ Служейки вярно на Бога, Климент си извоюва вечна почит. След смъртта му епископ Климент е канонизиран, а мощите му вършат чудеса, заради което е наречен Охридски чудотворец. Свети Климент Охридски с право може да бъде наречен първият и най-велик учител на българите.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Арт инсталация „Плаващите кейове“ на твореца Кристо

следващи

С Антон и Пламена по света: Пустинни приключения около Сан Педро де Атакама, Чили