Противоречия в основните теории за произход на прабългарите

„Те се различавали съществено от многобройните други номадски народи, които просъществували кратко и изчезнали със своите имена, без да оставят след себе си нищо, освен лошия спомен и няколко упоменавания в хрониките“ (проф. дин Н. Я. Мерперт)

Заниманията със спорния въпрос за произхода на прабългарите напоследък излизат извън рамките на научността. Както правилно отбелязва Рашо Рашев, след премахване на предварителното рецензиране на научни статии, сполетяло българската наука през последните двадесетина година, в обръщение влизат прекалено много на брой не съвсем академични писания върху прабългарското минало. Специалисти от всевъзможни области на научното познание се чувстват подготвени да пишат именно за прабългарите, като общо взето се случва следното – много се пише и говори, а малко се чете.

Медиите също сериозно са се захванали с прабългарите, като напоследък се лансира сензационният възглед, че историята на нашите предци умишлено е изопачавана. Това естествено вменява на прабългаристите от близкото минало някаква вина, едва ли не съществува упрек към тяхното невежество и научна злонамереност. Аз изобщо не съм съгласен с такива високомерни и патетични оценки и ще кажа защо.

Правилно се подчертава, че официалната теория за произхода на прабългарите търпи коренна промяна. До скоро се считаше, че прабългарите са от тюркски произход, днес повечето изследователи твърдят, че прабългарите са от ирански произход.

Рядко се отбелязва фактът, че редом с официалната теория си съжителстват и по няколко неофициализирани теории, т.е. в историческата наука никога не е имало, няма, а навярно няма и да има пълно единомислие. Историята не представлява прост сбор от факти, които да имат математическо измерение, като в примера 2+3=5. В заниманията с история историците не могат като математици да се обединят и да потвърдят веднъж завинаги: „Да, сборът на 2 и 3 е 5; така е било, така е и така ще бъде.“

Да се върнем на прабългарите и техния произход. Един от основните аргументи за това, че прабългарите са тюрки, е тяхната религия. След разчитане на един надпис върху колона от Мадара, дело на академик Веселин Бешевлиев, в който се съдържа името на тюркския бог Тангра, научната общественост прие, че този тюркски бог е върховен за прабългарите в Дунавска България. Тази информация дълги години не е била подлагана на сериозно съмнение, защото е съвсем нормално прабългарите, ако са тюркско племе, да почитат именно тюркския бог Тангра.

Днес, когато тюркският произход постепенно отстъпва място на иранския, много критики се отправят към тълкувателя на надписа Бешевлиев. Рядко се споменават приносите му за разпространението на същата тази иранска теория в прабългаристиката още в далечната 1967 г., чрез известната му статия „Ирански елементи у първобългарите“. В тази статия Бешевлиев обявява за ирански следните имена, познати ни от историята на Първото българско царство: Аспарух, Борис, Кардам, Мостич, Омуртаг, Расате и Пресиан. От ирански произход, според него, е владетелският род Дуло и бащата на Аспарух Кубрат.

th_021Проф. Веселин Бешевлиев 

Всъщност идеите за силно иранско влияние не са нещо ново в прабългаристиката към този момент. Още през 1948 г. големият изследовател на угрофините и на прабългарите, археологът А. П. Смирнов изказва мнението, че прабългарите директно произхождат от сарматите, племе от иранската езикова група.

85984b9d2eb57c8dcf9cddb02def51b8Алексей Петрович Смирнов (1899-1974), историк и археолог

По-късно, през 1961 г. се изнамират нови сведения в поддръжка на преобладаващо сарматския (ирански) произход на прабългарите. Това става с излизането на статията на В. Т. Сиротенко „Основни теории за произхода на древните българи и писмени източници от IV-VI век“.

siritenkoВасилий Трофимович Сиротенко (1915-2006), историк, специалист по късна Античност. Любопитен факт от неговата биография е, че по време на участието си във Втората световна война, при освобождението на Краков спасява живота на Карол Войтила, бъдещия папа Йоан Павел II

Смирнов и Сиротенко акцентират на съществуващото свидетелство от IV в. сл. Хр. от сирийския автор Мар Абас Катина, което достига до нас в препис от арменския историограф Мойсей Хоренски („История на Армения“), споменаващо българите в Прикавказието още в 149-127 г. пр. Хр: „Аршак, сина на Валаршак, управлява Армения 13 години… През неговите дни имаше големи смутове в земите на голямата Кавказка планина, в страната на българите. Много от тях се отцепиха, дойдоха в нашата земя и се настаниха за дълго време по-долу от Кол/Кох в плодородните околии, богати на жито…“.

Ако вярваме на това писмено свидетелство, ще се окаже, че българите са живели в Прикавказието още във II в. пр. Хр. Това не кореспондира с други подобни извори и е трудно приемливо. Защото няма обяснение как прабългарите биха живели толкова време, без да бъдат назовавани поименно другаде, освен в компилативните съчинения на Мойсей Хоренски и Мар Абас Катина.

Освен това в „Именника на българските ханове“, който е собствено българска хроника, описваща управляващите владетели на българите от най-древни времена, като пръв в списъка и основател на рода Дуло се посочва Авитохол (хунският вожда Атила). Негов приемник на трона на българските владетели е Ирник, синът на Атила Ернах, също от рода Дуло.

Виждаме едно отъждествяване на прабългарите с хуните на Атила, което е налице в края на IX и началото на X в., предполагаемият период на създаване на хрониката.

Хунската инвазия в Европа започва 375 г. сл. Хр. Най-прочутият хунски вожд Атила управлява в периода 434-453 г. Тогава реално се появяват в изворите и българите. Първото достоверно писмено свидетелство за прабългарите е от края на V в., малко след смъртта на Атила, дело на Йоан Антиохийски, който писал, че император Зенон (476-491) използвал прабългарите за съюзници срещу готите. В следващите десетилетия за прабългарите пишат остготският историк Йорданес и византийският Прокопий Кесарийски.

Не бива да се влиза в другата крайност и да се отрича установения чрез много проучвания ирански произход на прабългарите, и да се връщаме пак към тюркската теория. Но трябва да знаем, че върху иранската теория не е имало наложена възбрана, защото много учени – лингвисти, археолози и историци от миналото също са дали своя принос за налагането ѝ.

Трябва да се имат предвид обаче и сведенията, сближаващи прабългарите с хуните и с тюрките. Такова едно е Военно-инвентарният надпис от местността Бял бряг до Преслав. В този надпис е изложен броя на военното снаряжение, с което се задължават да участват прабългарски аристократи в изпълнение на военната си повинност към владетеля.

„Зитко ичиргубуле:Хумши кюпе 455, тулши 540 Естрогин – кюпе 437, тулши 854

Тортуна пиле зопан: Естрогин – кюпе 20, тулши 40, Алхаси – кюпе 1, хлобрин 1“

(превод по Бешевлиев) „Зитко ичиргу боил (има) меки ризници 455, шлемове 540, люспести ризници 427, шлемове 854

Жупанът заедно с хората си (?) има: люспести ризници 30, шлемове 40, верижни ризници 1, шлем 1.“

Един от най-изтъкнатите тълкуватели на този надпис е френският професор по ориенталски езици Жан Дени. Професорът е специалист по арабски, персийски, турски и руски. През 1947 г. пише статия, посветена на въпросния надпис („Един надпис на първобългарски, открит до Преслав“).

Според Дени думата „ичиргу“ идва от старотюркската „ичреги“, която значи „вътрешен“. А целият израз „Зитко ичиргубуле“ значи „вътрешният боил Зитко“ („приближеният до владетеля, до владетелския дворец болярин Зитко“).

„Пиле“ произхожда от тюркската дума „биле“ – „заедно“.

„Кюпе“ произлиза от древнотюркското „кюпе ярик“, вид ризница, описана от тюрколога Кашгарлъ Махмуд през XI век.

За останалите думи („естрогин“, „алхаси“, „тулши“ и „хлобрин“) френският професор не намира аналог във владените от него езици, но предполага, че са тюркски термини, свързани с военното дело и военното изкуство.

Тюркски имена сред населението на Първото българско царство срещаме и в други епиграфските паметници (надписи върху камък или друга твърда повърхност) . Такива лични имена са Сончонка, Тупай, Аян и др.

Тъй, като за доказването на произхода на прабългарите в писмените източници липсват необходимите сведения, ще трябва да се обърне внимание и на прабългарската материална култура.

Как да се докаже родство и принадлежност въз основа на материална култура, при отсъствие на писмени сведения? Най-характерният етно определящ белег в материално отношение е погребалният обред. Знаем, че погребалните обичаи на хората винаги са свързани с някаква представа за отвъдното, следователно в същността си погребенията са свързани с религиозния мироглед на погребания. Ако прабългарите са от тюркски произход, очаквано е да погребват мъртвите си подобно на хунските и (прото)тюркските племена; ако са от ирански произход би трябвало да се погребват подобно на късните скитски, сарматските и алански (ирански) племена.

До момента археологическата наука по безспорен начин е доказала, че погребалният обред на прабългарите е твърде близък, дори идентичен именно с този на иранските племена, и е много различен от този на хуни и (прото)тюрки.

За същото говорят антропологичните изследвания на костен материал от прабългарски некрополи. Обичайният расов тип на прабългарите е европеиден, със съвсем слаб монголоиден примес. Честа практика на погребенията е, на мъртвеца да се прилага изкуствена деформация на черепа, което е характерно именно за сарматските племена от източноевропейските степи, като при тюрките такова нещо отсъства.

Ако при характеристиката на прабългарската езическа култура вземем предвид смесицата между хунски и (прото)тюркски културни традиции, от една страна, и скитско-сарматските културни традиции, от друга, ще трябва да възприемем някакво междинно обяснение, помиряващо двете културни противоположности.

Аристокрацията следва тюркския военно-политически модел, което можем да видим в Именника (чрез идентификацията с хунските владетели Атила и Ернах), но и още във военната титулатура (в някои лични имена). Следователно политическата култура на прабългарите е тюркска.

Мнозинството от прабългарите, тези подчинени на племенната аристокрация са от ирански произход, за което свидетелстват археологическите находки, а и материалната култура изобщо.

Както пише още 1969 г. Михаил Артаманов в списание „Археология“, „Едва ли можем да се съмняваме в това, че българското население… се е образувало не само от тюркски племена, които се явяват в периода на хунското нашествие и след него. То се е образувало в значителна степен и в резултат от тюркизацията на местното сармато-аланско население и е наследило много традиции на неговата култура.“

Тази теза поддържа и доказва в много свои публикации големият специалист по прабългарска археология Рашо Рашев.

R_Rashev_portrait-156x195Проф. Рашо Рашев

В заключение ще кажа, че прабългаристиката е консервативна област, както повечето области на научното познание, в нея трудно се приемат фундаменталните открития и трудно стават промени в наложилите се като официални теории. Това не значи, че науката за прабългарите не търпи развитие, тъкмо напротив, напредъка в областта и всеобщия интерес към прабългарското минало са само повод за гордост.

10 Comments

  1. Павел Серафимов
    July 22, 2017 at 6:46 am — Reply

    Г-н Спасов, Вие цитирате Веселин Бешевлиев според когото следните старобългарски / първобългарски имена са от ирански произход: “Аспарух, Борис, Кардам, Мостич, Омуртаг, Расате и Пресиан. От ирански произход, според него, е владетелският род Дуло и бащата на Аспарух Кубрат.”

    Бешевлиев е пропуснал тракийските имена -Аспиос, Еспис, Борискос, Мостис, Раскос, Прусий, а разбира се и тракийските имена Дулес, Дулас, Дулон, които са разпространени не само в Черноморските степи, но и в земите от поречието на Стрюмон-Струма.

    Тракийското име DULES се среща и по печати от тухли от времето на Античността.

    Бешевлиев говори и за смесване с иранци, но както антрополозите, така и генетиците не са представили доказателства, че сме роднини на пащуни, иранци, индийци.

    Мисля, че не е редно при анализа на старобългарските имена да се премълчават съзнателно тракийските успоредици, а също така да се премълчават и резултатите от две мащабни антропологични проучваия, които са известни на учените от преди времето когато Бешевлиев представя своята работа на конференция в Москва.

    Ето за какво става дума: “Отъ направeния разборъ на антропометричните проучвания надъ българския народъ изпъква ясно- позволявамъ си да повторя още веднъжъ, че всички споменати данни говорят категорично и ясно, че расовите смесици, които влизат в състава на нашия народъ, принадлежатъ къмъ познатите европеидни раси” [1] с.111.

    Относно кръвните изследвания проф Попов казва следното – “Всичко това показва, колко ние сме далече по кръвно-груповите си съотношения от азиатските народи” [1] с.122.

    Двадесет години по-късно нашият даровит изследовател представя ново, по-подробно проучване, чийто резултат гласи – “Антропологичните типове, които влизат в състава на съвременния български народ принадлежат изцяло към европидната раса. Между тези антропологични типове първо място по разпространение, съгласно подробните данни от нашите изследвания заема понтийският, или черноморският тип” [2] с. 260.

    1.М. Поповъ, Българският народъ между европейските раси и народи, Придворна Печатница, София, 1938;
    2.М.Попов, Антропология на българския народ, том -I , Физически облик на българите, БАН, София, 1959;

    • July 22, 2017 at 12:00 pm — Reply

      Г-н Серафимов, имайте предвид, че към момента няма неоспоримо генетично и антопологично изследване, което нещо да е доказало със сигурност. Резултатите от подобни изследвания към момента са разглеждани критично. И все пак, при последното и най-актуално такова излследване – един дисертационен труд – резултатите от съпоставката на костен материал от некрополите (“Характеризиране на генетитичните корени на населението по българските земи” от Десислава Нешева) са следните. “Доказана е генетична близост между прабългари и съвременни българи и генетична отдалеченост между траки и съвременни българи.” Искам да обърнете внимание на следното – “доказана е генетична отдалеченост между траки и съвременни българи.” Какво следва ако възприемем резултатите от това генетично изследване? Следва да възприемем, че съвременните българи и някогашните траки има генетични разлики и отдалеченост. Въпреки това не бива да се доверявате прекалено на подобни изследвания. Препоръчвам Ви да обърнете по-сериозно внимание между разликите в материалната култура на прабългари и траки, защото те са много големи. На база на тези големи разлики – да е говори, че траки и прбългари имат “общ произход” е смехотворно. Едно е антропологическа близост, а друго културна. Естествено, че всички индоевропейци си приличат външно в езика, но културно не е задължително да са “едно.” След като, според актуалното състояние на науката се възприема иранският произход на прабългарите – тогава съществува близост между прабългари и траки – първо: на основа на езика (индоевропейски и за двете племена) и – второ- на облика, европеиден и за двете племена. Тези прилики между прабългари и траки – европеиден облик и индоевропейски език – обаче не значат, че те са “едно.”. Който си има понятие от археология знае, че такова заключение е неправдоподобно, защото става дума за много различни в културно отношение племена.

  2. Павел Серафимов
    July 22, 2017 at 6:32 am — Reply

    Г-н Спасов, Вие сте професионалист и знаете, че историческите извори не винаги са достоверни. Археологическите находки са добро средство за определяне на етническата приндлежност на определена група хора, но дори археолозите правят грешки в датировката, а и интерпретацията на някои артефакти. Първоначално съкровището от Шеремет-Бързица бе обявено за старобългарско, ако не се лъжа VII-VIII век след Христа, днес обаче датировката е VII-VII век преди Христа, т.е. от епохата на траките.

    Поне за мен, най-достоверните данни са тези от областите на антропологията и генетиката. Както антпологичните, така и генетическите проучвания показват, че просто няма как дедите ни да са тюрко-алтайци, ясно е и това, че сме твърде далеч от популациите на Индия и Кавказ. За сметка на това, повечето от нас спадат към понтийския антропологичен тип – разновидност на средиземноморската раса, към която спадат повечето от траките. Също така, хаплогрупите EV-13, J2, G2, а поне и половината от представителине на R1a, могат да се свържат с населението на Балканите от древността.

    Ще съм Ви безкрайно благодарен, ако представите информация от проучвания на генетици и антрополози, показваща, че произхода на дедите ни, или поне на значителна част от тях, трябва да се търси в Средна Азия, или Кавказ.

  3. Митко
    July 2, 2016 at 7:21 am — Reply

    Спасе, обърни внимание какво пише в енциклопедия Британика за любимия на всички бг-сторичари Хоренаци “Alternative title: Movses Khorenatzi

    Moses of Khoren
    Armenian author
     Also known asMovses Khorenatzi
    flourished
    c. 401 – c. 900

    Moses of Khoren, Armenian Movses Khorenatzi (flourished 5th century?) author known as the father of Armenian literature. Traditionally believed to have lived in the 5th century ce, Moses has also been dated as late as the 9th century. Nothing is known of his life apart from alleged autobiographical details contained in the History of Armenia, which bears his name as author. His claims to have been the disciple of Isaac the Great (Sahak) and Mesrop Mashtots, to have studied in Edessa and Alexandria after the Council of Edessa (431), and to have been commissioned to write his History by the governor Sahak Bagratuni, have been rejected by most serious scholars, in large part because of anachronisms in his text. His work, however, is a valuable record of earlier religious tradition in pre-Christian Armenia.”
    Отречен от повечето сериозни учени….
    Не е ли време и българските учени да станат сериозни, вместо да повтарят папагалските измишльотини

  4. Митко
    July 2, 2016 at 7:09 am — Reply

    Георге, искаш или не, автохтонната теория си съществува. И не само! Тя всекидневно се доказва от новите данни, като генетиката например. Генетиката безапелационно доказва че българите са балкански народ, неразличаващ се от съседите си. АКо българите бяха иранци, татари или каквито и да е било азиатци, то в гените им щеше да има азиатски приемс. Такъв не се наблюдава и това категорично подкрепя местния произход на българите. След като това вече е ясно, значи е време и Спас Спасов да прочете източниците, които цитира и да види че българите според тях са население на Панония, Македония през 5-ти век, а не на Кавказ, Алтай или Памир.

  5. Расате
    June 9, 2016 at 1:20 pm — Reply

    Авари- Нахчо-кавказки народ – 2/3 от населението на Дагестан(не индоевропейско население-най древните обитатели на Понтика)
    Хазари – ираноезични монголоиди населяващи днес Иран и Афганистан.
    Българи -словено-езичен народ живеещ на Балканите

    И трите народа набедени за тюркски произход и свързани с историята на Европа имат свой наследници днес.

    И трите народа грантовите историци отричат връзката им с техните деди и техният произход.
    За разлика от самоназванието на самите народи-в следствие на тази политика останалите ги наричат Аварци и Хазарейци,а на българите дедите- прабългари..

  6. Десислав Георгиев
    June 9, 2016 at 1:07 pm — Reply

    Тюркската теория се основава на зле разчетени надписи и тяхното тълкуване, което само по себе си е съмнително.
    Например Ичергу ,може да се тълкува като диалектна форма на Икергу(съвр. окръг).Зитко- като форма на Житко(жълто,жито,злато) и .т.н.
    Думата не е кюпе-а купе- и има аналог и в нашият съвременен език. Тулши – има редица диалектни форми на тази дума- тулчи,толчи,тул(толкова).В случая мисля,че със старобългарските надписи трябва да се занимаят наши учени по българска филология.Което напълно ще развенчае тюркската теория.
    Българската историческа наука пренебрегва редица хроники свързваща българите с т. нар. траки от Йоан Малала,Димитър Хометиян,Скилица и пр.

    Трето- напълно отричам зле скалъпената теория на Гумилов за Алтайският произход на хуните.
    Първо хуните са местно явление на съюз между отделни народи с различен етнически произход- вътре участват авари,българи,гепиди,гети,готи,склавини,маджари и т.н.
    Т.е. хуните са съставени от индоевропейски,нахчо-кавказки и фино-угорки племена.По описанието на войника облика на Атила се бърка с тюрк,но както ни е известно фино-угрите са с ясно изразен епикантус ( дръпнати очи) .За връзката на Атила с фино-угорите се говори и в анонимната унгарска хроника.
    Второ- самото име Атила и Бледа не звучат никак тюрски,нито на споменатите от Войника Мундзук(Мундияк) прозвище на Донат(изт. Олимпиодор) и Руа-прозвище на Харатон (изт. Олимпиодор).Нито мита за меча на Марс.

    За курганите- курганната (могилната) погребална култура произлиза от културата на двете брадви възникнала в Европа и постепенно разпространила се до Андроново и до Синдзянският район и Вътрешна Монголия.
    Казано с други думи тюрките възникват по късно в следствие на двойна метистация между иранските саки, китайци и енисейци,а самият тюрски език възприема много от иранската фонетика, примесена с малко китайски и енисейска граматика.
    Ако проследим проникването на монголоидни елементи на всички производни на иранската андроновска култура ще стигнем до извода ,че тюрките възникват някъде между 5 пр. н.е. а се разпространяват с отслабването на иранският елемент в съюза Сю-Ну и прогонването на иранските елементи от Алтай от гьоктюрките.
    Ако се базираме на археологията прототюрките в Корея и в Япония се появяват около 4-5 в.н.е.
    Като казва Димитър Хометиян – българите били прогонени от силата на Александър на север от Дунав и на юг от анатолийският Олимп и Черняховската култура може да се възприеме като част от българите.
    Там в северният Понт се смесват два елемента иранският и тракийският и от смесването на тях се появяват съвременните наследници на българите.

  7. Георги
    June 9, 2016 at 9:57 am — Reply

    Господин Митко, автохтонна “теория” не съществува. Съществуват автохтонстващи популисти, чалга-историци и “учени чукундури”. Единственото сигурно нещо, което можем да кажем за българите е, че НЕ са балкански народ.

    Поздравления към г-н Спасов за безпристрастното излагане на аргументите в полза на съществуващите теории. Аз също съм на мнение, че не бива да си представяме прабългарите като монолитна маса, тъй като е разнородните елементи на тяхната култура са повече от очевидни, нещо твърде характерно за епохата и географския район, от който произхождат.

  8. April 10, 2016 at 8:58 am — Reply

    Зависи какво се разбира под “местно” население. Моето лично мнение е, че наистина голямата част от тях са местни, в смисъла на индоевропейци. Но индоевропейци (принадлежащи към индоевропейското езиково семейство) са както говорещите германски, така и говорещите ирански езици.

  9. Митко
    April 4, 2016 at 11:18 pm — Reply

    Нито “иранската” нито “тюркската” теории имат смислен доказателствен багаж.
    И двете се уповават на лингвистични еквилибристики и спекулации. И двете нямат потвърждение нито от археологията, нито от историческите летописи.
    Единствената смислена теория е автохтонната, подкрепена от десетки източници, от ДНК изследванията и много други съпътстващи научни изследвания.
    Така че българите са местно население и никакви иранци и монголци не са идвали тук, което е очевидно за всеки разумен човек, виждал с очите си българи

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Позитивното VS Пожелателното мислене

следващи

Шапката...