„Прилепът“ на Йохан Щраус – една многогодишна новогодишна традиция

С наближаването на Новогодишната вечер, театрите и оперите по света трескаво започват да се готвят за последния спектакъл, с който ще изпратят старата и ще посрещнат новата година. Най-пищният, най-празничният, той трябва завладее публиката и да я направи част от големия празник на сцената. Тържествената атмосфера изпълва салона и неминуемо прозвучава великата музика на Йохан Щраус от най-прочутата му оперета – „Прилепът“. Почитателите на този вид музика задължително са забелязали, че в Новогодишната вечер не само във Виена – родното място на Щраус, а и по цял свят се играе едноименната оперета. Това се е превърнало в традиция през годините и едва ли някой може да си представи 31-ви декември без „Пий, любима, бързо пий“ и „Щастлив е, който забрави туй, що не може да се поправи“.

Но защо точно „Прилепът“, сред толкова много велики произведения? Как си спечелва това специално място в програмата на опери и музикални театри по света и то за повече от век напред?

Всъщност, може би дължим тази изящна оперета на случайността, защото Щраус не е харесвал особено този жанр. Неговата страст е балната музика и след смъртта на баща си (другото величие от фамилията) дирижира дворцовите балове начело на неговия оркестър. Окуражаван от Жак Офенбах, „Кралят на валса“ започва да композира оперети. На 5-ти април 1874 г. е премиерата на „Прилепът“ в „Театър ан дер Вин“, Виена и веднага влиза в репертоара му. В главните роли се въплъщават тенорът Jani Dzika сопраното Marie Geistinger, Caroline Charles-Hirsch, Hans Rudiger и др. Оттогава оперетата не е слизала от виенските сцени. Тя се харесва на цяла Европа и не след дълго бива поставена в Германия, Франция, Великобритания, Дания и др. Правени са и редица адаптации за киното и телевизията. Щраус написва редица оперети, някои от които се играят и днес – „Една нощ във Венеция“, „Цигански барон“, „Виенска кръв“, но никоя от тях не остава така паметно, както „Прилепът“.

Така през годините Виена традиционно се превръща в празнична сцена на 31-ви декември, а Новогодишната алея в централната част на града привлича множество туристи. Виното, ресторантите и кафенетата отварят обятия за всеки, който иска да се стопли и да се почувства повече от човек. Никой европейски град не притежава тази възвишена аристократична атмосфера и не изпълва духа по такъв начин, както Виена. Разходката с корабче по Дунав, Императорският бал в двореца Хофбург са само част от романтичните преживявания, които съпътстват посетителите на града. Но най-специалният момент си остава Новогодишната вечер, когато Щатсопера поздравява Виена и света с „Прилепът“.

Годината е 1899, денят 31-ви декември. „Кралят на валса“ не дочаква настъпването на новия век и си отива само шест месеца по-рано. Но Виена е готова да даде заслужена почит на твореца, като запазва завинаги почетното място – последен спектакъл за годината на „Прилепът“. Оттогава в Щатсопера задължително се играе оперетата и тя става символ на града и на цяла една епоха.

През 1977 г. САЩ желае да почувства празничната атмосфера на стара Европа и прави за първи път излъчване по сателит на цял спектакъл. Великото събитие се осъществява от телевизия „Метромедия“, която притежава „Канал 5“ в Ню Йорк и станции в Лос Анджелис, Вашингтон, Минеаполис (Минесота), Канзас и Синсинати (Охайо). Записва се директно от Кралската опера „Ковънт Гардън“, а излъчването на спектакъла е забавено с няколко часа, за да може да прозвучи точно в Новогодишната вечер. Това е повече от признание за музиката на Щраус и традициите на Стария континент.

Щраус е написал виртуозно „Прилепът“ и зад привидно леката, лееща се музика, се крият изключителни вокални трудности. Докато в оперните спектакли композиторите търсят равнопоставеност на героите – сопран, баритон, мецосопран, бас, Щраус в своята блестяща оперета има два тенора – висок, бравурен Алфред и драматичен Айзенщайн, два сопрана – Розалинда и Адела, и доктор Фалке – баритон. Партията на Розалинда се отдава на много малко спинтови сопрани по света, поради изключителната си вокална трудност. Не е лесно да бъдеш герой на Щраусовата оперета. Тя изисква красива физика, аристократична осанка, артистичност, чар и съвършено владеене на гласа. Искрящият фин хумор блика от първата до последната нота на спектакъла. Но разбира се, трябва много да се внимава, за да не се прекрачи тънката граница и комичната ситуация да се превърне във фарс или цирк. За жалост не са много театрите по света, в които „Прилепът“ се представя така, както е написан – с цялата Виенска атмосфера, аристократичност, фин хумор и веселие. Когато зрителят гледа „Прилепът“, много често не му се иска спектакълът да свършва. Попаднал в магията на Щраус, на него му се иска тя да продължи цял живот. И когато падне завесата на последно действие, сякаш поредния звезден миг е отлетял във вечността. Може би затова „Прилепът“ се играе винаги на 31-ви декември, като символ на този звезден миг, който отлита и никога не се завръща.

И докато Виенска филхармония представя подбрани валсове, полки и части от оперети в Новогодишната вечер, Щатсопера и Фолксопер задължително включват в програмата си „Прилепът“. Тази година точно в 7 часа в Щатсопера, на сцената ще се качи диригента Корнелиус Майстер, а във Фолксопер спектакъла ще води Герит Прищниц.

Всъщност, за да разбере колко е важна виенската традиция, човек трябва да попадне във Виена и да се разходи по Кертнерщрасе, Хофбург, Стефан Кирхе. Вдъхвайки лекия въздух на една неумираща епоха, той разбира какво значи традицията в изкуството, каква красота, вътрешна сдържаност и елегантна аристократичност носи. Виена е все така изящна, както по времето на Щраус и оперетата продължава да носи духът на онова време.

Магията на „Прилепът“ се крие в тази елегантна шега, която приобщава публиката и я кара да се чувства като участник в спектакъла. И когато секунди преди финала Айзенщайн кани всички в дома си, където веселието ще продължи, това се отнася и за самата публика. Ето защо „Прилепът“ е най-виенската, най-празничната оперета.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Зимни празници

следващи

„Думите са мъртви, ако не са поставени на мястото си.“ – Дора Габе