Позитивното VS Пожелателното мислене

В световната и българска общественост започва да се приплъзва идеята, че видите ли, позитивното мислене ви прави глупаци и дори има потенциала да задълбочи битовите ви проблеми.

Основният замисъл зад това твърдение се базира на презумпцията, че хората, които мислят позитивно, едва ли не живеят в един илюзорен свят. Свят, оцветен в розово от безкрайния им оптимизъм и когато се сблъскат с една реалност характеризирана като „неприятна“ или „негативна“, тези хора не могат да вземат адекватно решение и се сгромолясват на земята дълбоко депресирани от неоправданите си очаквания.
Подобни разсъждения са най-малкото наивни и показват едно-единствено нещо – хората, които ги пропагандират всъщност не разбират и не се и опитват да разберат същината на позитивното мислене.

Преди десетина години моята позиция за позитивното мислене беше: Я не ме занимавайте с глупости! Естествено, без да съм си задала нито един въпрос, да съм го разбрала в същина и най-вече, без да съм го изпробвала.
Днес разбирам, че позитивното мислене не означава да си „сложиш розовите очила“ и да очакваш, че животът ти ще протече от сега нататък без неволи, без изпитания, без емоции на гняв и страх, мъка и т.н. Позитивното мислене не се характеризира с очакванията ни как ще се случат нещата, а с реакциите ни към случилото се, каквото и да е то. За другото си има един прекрасен термин – „пожелателно мислене“ (wishful thinking). За да илюстрирам това твърдение и поясня каква е разликата, според мен, между позитивно и пожелателно мислене, бих искала да разкажа една Зен притча – „За ученика и слона“.

Един ученик получил прекрасно прозрение, което истински докоснало душата му. Ученикът осъзнал, че Бог е във всичко и навсякъде. Докато се разхождал по улиците един ден, усмихвайки се, защото виждал любовта във всичко, изведнъж се озовал на пътя на разярен слон.

Водачът на слона бил изгубил напълно контрол над него и обезумялото животно тичало директно срещу ученика. – „Не се страхувам!“ – помислил си той. – „Бог е в мен, Бог е и в това животно.“

В това време водача на слона викал с колкото глас има: – „Подивял слон, подивял слон, махни се от пътя му!!!“ Ученикът продължил да си казва: „Бог е в мен, Бог е …“

БААМММ! Преди са успее да довърши ученикът бил повален от мощното животно. Ученикът се събудил в болницата няколко дни по-късно. Неговия учител бил до него, а ученикът не спирал да мърмори, че не можел да разбере, защо се е случило това.

– „Ако Бог е навсякъде, защо остави това да се случи?“

И тогава учителят спокойно казал:

– „Бог също така беше и във водача на слона, който ти крещеше да се махнеш от пътя му.“

В случая например, пожелателното мислене на ученика е, че след като е познал Бог той едва ли не е безсмъртен и единствено вярата му би направила чудеса да спаси живота му, дори когато е имало и много по-лесен вариант – просто да се премести.

Позитивното мислене от своя страна е реакцията на ученика, след като слонът го е размазал. Той би могъл да се ядоса на глупостта си, да захвърли всичко и да се откаже от пътя си. Или да погледне позитивно на случилото се, като прояви благодарност за това, че все още е жив и е научил един безкрайно ценен урок, а именно – разликата между позитивно и пожелателно мислене. 

Друг кратък и актуален пример:

Пожелателно мислене: Държавата трябва да оправи всичките „батаци“, докато аз гледам телевизия и консумирам евтини чуждестранни продукти!

Позитивно мислене: Държавата едва смогва с всичките „батаци“, как мога АЗ да се включа и бъда ползотворен?

Противно на твърденията, че позитивното мислене не е научно обосновано, бих искала да споделя няколко неща, които са ми направили впечатление от книжката на Джо Диспенза – „Еволюирай мозъка си“ (Joe Dispenza – „Evolve your brain“). Прекрасна книга, много актуална, и изцяло базирана на научни изследвания, както твърди автора.

Самият автор на книгата е специалист в областта на неврологията, биохимията и науките изучаващи мозъка и неговата дейност. Написва тази книга вследствие на тежка травма, която получава, след като по време на колоездене в местния триатлон е бил блъснат от микробус. След катастрофата гръбнака му е натрошен на няколко различни места и единственото предложение, което лекарите имат за него е: сложна операция, която да постави метални пластини укрепващи гръбнака.

По това време Джо работи като рехабилитатор и чиропрактор и голяма част от пациентите му идват с множество проблеми при него след точно такава операция. Джо отказва да се подложи на процедурата и решава, че ще намери друг начин да се справи. Започва да се интересува от човешкия мозък, завършва неврология, започва да се занимава с медитация и духовни практики. След известно време, по-малко от предвидения възстановителен период след операцията, Джо се изправя на крака и се движи напълно свободно и без болка. Всичко това е описано подробно в предговора на книгата.

Ето и какво се е запечатало в съзнанието ми след прочита й, което мисля, че е актуално по темата с позитивното мислене:

Когато реагираме негативно на дадена ситуация, тоест усетим гняв или страх и се поддадем на тази емоция, тогава ние всъщност оперираме използвайки задния дял на мозъка си, намиращ се в задната част на главата, над тила, обхващащ мозъчния ствол и малкия ни мозък. Този дял е наречен още „reptilian brain“ или в превод „мозък на влечуго“. Името му идва от там, че това е първият мозъчен дял, който започва да се сформира първо при влечугите и е отговорен за първичните им нужди – като намиране на храна, подслон и безопасност.

В човешкия мозък този дял също съществува и има подобни функции, които сме наследили след милиони години еволюция. Тази част на мозъкът ни оперира несъзнателно и всяка реакция, която произвежда, е директно свързана със защитен механизъм, който „да ни предпази“ от ситуация, която сме регистрирали като потенциално опасна. Именно емоцията на страха и производния й гняв отключват следните реакции: „fight or flight“ или „бий се или бягай“, агресия или страх. Агресията и страхът фокусират мозъкът ни и изпращат допълнителен приток на кръв в крайниците ни и чувството, че можем да „победим“ или „да избягаме“ колкото се може по-далеч.

Защитните ни механизми обаче често се отключват и в ситуации, които не са на живот и смърт. Често дори не са и застрашаващи – като например някой тръгва твърде бавно на светофара, докато вие бързате за кино. Това е свързано с нещо наречено „свръхчувствителност към околната среда“, породено от системно подлагане на стресови ситуации, често започващи от детството. По-подробно по тази тема може да прочетете тук

Идеята за позитивното мислене се опитва да обясни, че освен да реагираме първично от малкия си мозък, всъщност можем да използваме предния дял на мозъка си, наречен „неокортекс“. Този дял заема около 76% от обема на целия ни мозък и е отговорен за мисленето, ориентирането в пространството, езика и много други еволюционни придобивки.

Да кажем, че попаднем в ситуация, която по някакъв начин усещаме като несправедлива, негативна. Мозъкът ни (от влечугите) я регистрира като заплаха, изпраща сигнал до нервната ни система и най-естествената първична реакция, би била да се ядосаме (fight), да се бием, викаме, псуваме или да се опитаме да избегнем конфликта (fight), да притъпим обидата, да игнорираме проблема. Тази реакция е несъзнателна дотолкова, че тя просто се случва за части от секундата, без да ни пита искаме ли или не искаме.

Ако обаче си поставим за цел да наблюдаваме тези наши реакции, да наблюдаваме кога изпитваме гняв, кога изпитваме страх, тъга завист и т.н., постепенно с времето самия процес на наблюдение ще забави с части от секундата нашите реакции към ситуации, които не са на живот и смърт. Това забавяне е напълно достатъчно, за да вземем съзнателно решение и да реагираме използвайки „неокортекса“ си.

С други думи, когато някой ни ядоса, можем да решим дали да се оставим на тази емоция или да поемем дълбоко дъх и да погледнем на ситуацията с приемане и Любов. Това изкуство се нарича вътрешен мир и е нещо, на което съм посветила съзнанието си през последните 7 години. Повече по темата може да прочетете тук. 

Има още много какво да се говори за позитивното и пожелателното мислене, ще се радвам да чуя и вашия коментар!

2 Comments

  1. July 10, 2017 at 9:54 am — Reply

    Много ценен материал има в поста, Виктория! Ако се посочат ясни дефиниции на положителното и на пожелателното мислене и пренареди материала ще се получи ценен наръчник относно разграничаването на положителното и пожелателното мислене, полезен за мнозина.

    • October 30, 2017 at 4:14 am — Reply

      Здравей Владислав. Благодаря за коментара и препоръката. Направих някои промени, които мисля ще са от полза. 🙂

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Как да подобрим 2015 година с Фън Шуй

следващи

Противоречия в основните теории за произход на прабългарите