Позитивното VS Пожелателното мислене

В световната и българска общественост започва да се приплъзва идеята, че видите ли, позитивното мислене ви прави глупаци и задълбочава битовите ви проблеми. Основният замисъл зад това твърдение се базира на презумпцията, че хората, които мислят позитивно, едва ли не живеят в един илюзорен свят. Свят, оцветен в розово от безкрайния им оптимизъм и когато се сблъскат с една реалност характеризирана като неприятна или негативна, тези хора не могат да вземат адекватно решение и се сгромолясват на земята дълбоко депресирани от неоправданите си очаквания.
Подобни разсъждения са най-малкото наивни и показват едно-единствено нещо. Хората, които ги пропагандират всъщност не разбират и не се и опитват да разберат същината на позитивното мислене.

Нямам дипломи по психология или пък 30-40 годишен стаж, но пък за сметка на това имам мнение по въпроса, базирано на най-различни четива, лични преживявания и наблюдения, което искам да споделя.
Позитивното мислене не означава да си сложиш розовите очила и да очакваш, че животът ти ще протече от сега нататък без неволи, без изпитания и без емоции като гняв и страх. За това си има друг прекрасен термин – „пожелателно мислене“ (wishful thinking).

За да илюстрирам това твърдение, бих искала да разкажа една Зен притча, за ученика и слона:
Един ученик получил прекрасно прозрение, което истински докоснало душата му. Ученикът осъзнал, че Бог е във всичко и навсякъде. Докато се разхождал по улиците един ден, усмихвайки се, защото виждал любовта във всичко, изведнъж се озовал на пътя на разярен слон. Водачът на слона бил изгубил напълно контрол над него и обезумялото животно тичало директно срещу ученика. „Не се страхувам“, помислил си той. „Бог е в мен, бог е и в това животно.“ В това време водача на слона викал с колкото глас има: „Подивял слон, подивял слон, махни се от пътя му!!!“ Ученикът продължил да си казва: „Бог е в мен, Бог е и в слона.“ БААМММ! Преди са успее да довърши ученикът бил повален от мощното животно. Ученикът се събудил в болницата няколко дни по-късно. Неговият учител бил до него, а ученика не спирал да мърмори, че не можел да разбере защо се е случило това. „Ако Бог е навсякъде, защо остави това да се случи?“ И тогава учителят спокойно казал: Бог също така беше и във водача на слона, който ти крещеше да се махнеш от пътя му.“
Позитивното мислене от своя страна не се характеризира с нашите очаквания – позитивното мислене е нашата реакция на нещата, които се случват покрай нас. В случая например ученикът би могъл да се ядоса на глупостта си, да захвърли всичко и да се откаже от пътя си. Също така би могъл да погледне позитивно на случилото се като прояви благодарност за това, че все още е жив и, че е научил един безкрайно ценен урок.

Противно на твърденията, че позитивното мислене не е научно обосновано, бих искала да споделя няколко неща, които са ми направили впечатление от книжката на Джо Диспенза „Еволюирай мозъка си“ (Joe Dispenza „Evolve your brain“). Прекрасна книга, много актуална, и изцяло базирана на научни изследвания. Самият автор на книгата е специалист в областта на неврологията, биохимията и науките изучаващи мозъка и неговата дейност.
Написва тази книга вследствие на тежка травма, която получава, след като по време на колоездене в местния триатлон е бил блъснат от микробус. След катастрофата гръбнакът му е натрошен на няколко различни места и единственото предложение, което лекарите имат за него е сложна операция, която да постави метални пластини, които да укрепят гръбнака.
По това време Джо работи като рехабилитатор и чиропрактор и голяма част от пациентите му идват при него след точно такава операция. Джо отказва и решава, че ще намери друг начин да се справи. Започва да се интересува от неврология, медитация и духовни практики. След известно време, по-малко от предвидения възстановителен период след операцията, Джо се изправя на крака и се движи напълно свободно и без болка. Всичко това е описано подробно в предговора на книгата.

Ето и какво се е запечатало в съзнанието ми след прочита и, което мисля, че е актуално по темата с позитивното мислене.
Когато реагираме негативно на дадена ситуация, тоест усетим гняв или страх и се поддадем на тази емоция, тогава ние всъщност оперираме използвайки задния дял на мозъка си, намиращ се в задната част на главата, над тила, обхващащ мозъчният ствол и малкият ни мозък. Този дял е наречен още „reptilian brain“ или в превод „мозък на влечуго“. Името му идва от там, че това е първият мозъчен дял, който започва да се сформира първо при влечугите и е отговорен за първичните им нужди, като намиране на храна, подслон и безопасност.
В човешкия мозък този дял също съществува и има подобни функции, които сме наследили след милиони години еволюция. Тази част на мозъка ни оперира несъзнателно и всяка реакция, която произвежда, е директно свързана със защитен механизъм, който „да ни предпази“ от ситуация, която сме регистрирали като потенциално опасна. Защитните механизми представляват именно емоциите страх и гняв и отключват следните реакции „fight or flight“ или „бий се или бягай“, агресия или страх. Агресията и страхът фокусират мозъкът ни и изпращат допълнителен приток на кръв в крайниците ни и чувството, че можем да „победим“ или „да избягаме“ колкото се може по-далеч.

Идеята за позитивното мислене се опитва да обясни на хората, че освен да реагираме от малкия си мозък, всъщност можем да използваме предния дял на мозъка си, наречен „Неокортекс“, който заема около 76% от обема на целия ни мозък и който е отговорен за мисленето, ориентирането в пространството, езика и много други еволюционни придобивки.
Да кажем, че попаднем в ситуация, която по някакъв начин е несправедлива, негативна. Първичната ни реакция, идваща от малкия ни мозък, би била да се ядосаме или да се уплашим. Тази реакция е несъзнателна дотолкова, че тя просто се случва, без да ни пита искаме ли или не искаме да се ядосваме. Ако обаче си поставим за цел да наблюдаваме тези наши реакции, да наблюдаваме кога изпитваме гняв, кога изпитваме страх, постепенно с времето самия процес на наблюдение ще забави с части от секундата нашите реакции, което е напълно достатъчно, за да вземем съзнателно решение и да реагираме използвайки „Неокортекса“ си.
Това значи, че когато някой ни ядоса, можем да решим дали да се оставим на тази емоция или да поемем дълбоко дъх и да погледнем на ситуацията с приемане и Любов.
Има още много какво да се говори по темата, ще се радвам да чуя какво мислите.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Как да подобрим 2015 година с Фън Шуй

следващи

Противоречия в основните теории за произход на прабългарите