Петър Димков – Лечителят на народа

„Най-великата сила е мисълта. Каквото и когато да мислим, ние съграждаме от невидимата материя нещо, което привлича към себе си сили, да ни помагат или да ни вредят, според характера на нашите мисли. Затова първата крачка е да управляваме мислите си чрез своя разсъдък. А втората крачка изисква от нас да развием у себе си навик за оптимистична мисъл. Няма лекар, който да премахне болестите на тялото и душата така, както ги премахва радостната мисъл.“

Тези думи принадлежат на една от най-светлите и феноменални личности на България – Петър Димков – Лечителя.

Роден през далечната 1886 г., в семейството на свещеник и билколечителка, Димков от малък е възпитан в родолюбие и уважение към природата. Едва 20 годишен, е назначен като подпоручик в Драгоманския полк в Цариброд. Участник е в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни, като е раняван многократно. По време на службата си в армията е награден с всички ордени за храброст, които някога са били давани в България. Като действащ офицер в Карлово през 1933 г. спасява от разрушаване родната къща на Левски и ръководи нейното възстановяване.

През 1936 г. заради републиканските си убеждения и костеливия си характер, Димков е преждевременно пенсиониран от армията. Следват дълги години на мизерия за семейството му. Негов приятел, емигрант в Щатите, му предлага дом в Америка. Гордият българин обаче категорично отказва заради убеждението си, че „народът ни е страхотен, а земята – невероятна.“ И често допълвал: „Ако поне за малко имахме съвестни управници, България щеше да е Рай!“

В тези години на нищета и безизходица, Димков начертава нов път пред себе си – билколечението. Войнът се превръща в Лечител.

Димков неуморно пътува в страната и чужбина. Запознава се с Петър Дънов и става негов последовател и ученик. Практикува традиционна медицина, ирисова диагностика и билколечение; пропагандира горещо идеите на вегетарианството и на живота по законите на Природата и Космоса.

„Няма болест, която не може да се излекува“ – било едничкото му правило. И вероятно в непоколебимата му вяра се корени и лечителската му сила. А моралът, според Димков, е единствената гаранция за добро здраве: „Болестите са резултат на лъжата. Нарушаването на закона на истината води до боледуване. Истината носи здраве. Тя възражда, обновява, подмладява. Истината безпогрешно сама се защитава.“

През 1944 г. наскоро публикуваната „Наръчник по природно лекуване и живеене“ на Петър Димков е вписана в списъка на забранените за България книги и са унищожени почти всички нейни екземпляри. Заедно с това властите официално му забраняват и да лекува. Димков обаче продължава да го прави – тайно! И през следващите десетилетия спасява над 100 000 човешки живота. От никого на взема нито стотинка, въпреки тежкото си финансово състояние… „Като правите добро на другите – така ще ми се отблагодарите, все едно на мен сте сторили добро“ – благо повтарял неуморният Лечител.

Петър Димков - Лечителя на народаСлед 1989 г. и краят на политическата цензура, книгите и делото на Петър Димков отново намират голяма популярност. Основният му труд „Българска народна медицина. Природолечение и природосъобразен живот“, както и „Хигиена и лекуване на душата“ са преиздадени неколкократно. Мнозина стават последователи на идеите на Лечителя, на неговите принципи за живота по законите на Природата и на методите от новото учение за духовно развитие и лично усъвършенстване.

През 2007 г. режисьорът Стилиян Иванов прави филм за Лечителя по записки на внучката му – Лили Димкова. В него, освен биографични данни са включени и съвети от практиката на Петър Димков. Например за храната: „По отношение на храната най-здравословни са плодовете, защото те чистят, както тялото, така и мислите и чувствата на човека. След това са зеленчуците, после ядките. Млечните храни са накрая. Колкото до месото – то съдържа токсини, които тровят организма. Ще дойде време, когато хората ще се срамуват от яденето на животни така, както сега се срамуват от канибалството.“

Днес наследник на Лечителя е неговият внук д-р Димков, който продължава достойно делото на дядо си в областта на ирисовата диагностика и фитотерапията.

И за финал още един цитат, изпълнен с надежда, от Лечителя, над който си струва да се замислим:

„Единственото ми желание е било, остава, и е: Хората да си подадат ръце, да заживеят братски. А то може лесно да се постигне, когато хората се научат да култивират своите мисли – чисти мисли, чисти думи, чисти желания и чисти постъпки, и Рая настава на земята!“

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Мистериозното богомилско учение

следващи

Селото на края на Балкана