Пейо Яворов и Дора Габе интимно

Пътищата на Яворов и Дора Габе се пресичат през 1905 година. По това време Яворов е вече признат и много обичан поет в България. Издал е първата си стихосбирка, а новите му стихове се появят в авторитетното списание „Мисъл“. В 1905 г., едва 27 годишен Яворов заема отговорния пост директор на Националната библиотека. По същото време Дора Габе е седемнайсетгодишна девойка, пристигнала от родния си град Добрич в София, за да продължи образованието си. Заедно с вече утвърдена поетеса Екатерина Ненчева наемат стая в хотел и заживяват като съквартирантки.

Екатерина Ненчева

Ненчева публикува свои стихове в „Мисъл“ и поддържа връзка с Яворов, които е неин ментор и учител в поезията. Чувствителната поетеса заподозира поетични заложби у съквартирантката си Дора и „случайно“ открива в багажа ѝ тетрадка със стихове. Без да се поколебае ги занася на своя Яворов. Той много ги харесва и пожелава да се срещне с младото момиче, Дора е изплашена и сърдита на Ненчева, но в същото време е поласкана и съквартирантката ѝ успява да я склони да се срещне с големия поет.

Първата им среща се състои в кабинета на Яворов в народната библиотека. Ето какво си спомня самата Дора Габе за тяхната първа среща: „Не ми хареса от пръв поглед: сух, чер, с коса над веждите (тогава си представях големите поети с високо чело), очите му нямаха израз, защото го боляха. Само гласът му беше хубав – топъл, мек глас, който издава вътрешния чар на поета. Помня тогавашния Яворов чрез гласа му“. Няколко месеца след първата им среща се налага Дора Габе да замине за Добрич. И те започват да си разменят писма, чрез които да продължат работата, върху поезията на младото момиче.

Яворов съзира в Дора Габе таланта и вярва, че тя ще стане голямата поетеса на България. Още в първото си писмо до нея той ѝ пише: „Ако се развиете в посоката, в която тръгнахте, и достигнете даже не особено голяма, а средна висота, то ще изиграете в развитието на нашата литература една историческа роля.“ В същото време той е привлечен и от нейната младост и красота: „…аз пак Ви питам, без да искам отговор, защо Вашата душа е тъй хубава, защо тя е само една песен?“ Едновременно влюбен в жената и вдъхновен от поетесата, големият български поет пожелава да стане неин учител в поезията: „Моята амбиция по отношение на Вас ще бъде да ви изправя срещу шаблона, култивиран в нашата литература от стари и млади лирици.“

Дора Габе 

Дора-Габе

Габе пише стихотворения, а той ги редактира и я учи, как поезията ѝ да стане по-добра: „Напредъкът, които сте направили в новите стихове е особено чувствителен. Помните ли колко неща трябваше да зачеркнете в най-ранните си стихотворения? А едно от главните условия за истинската поезия е да се постигне всяка краткост и естественост в изказването на чувството, – да се избегне всякакъв баласт и много вода…“ В писмата на поета започват да се промъкват и първите нотки на интимност, на влюбеност: „Слаба жена, не направихте ли от мене, който се мислех за някакъв тигър – едно малко котенце с лентичка на шия, което подскача около Вас, за да Ви забавлява?“ Яворов не крие любовта си: „Когато се запознахме, аз Ви сънувах седмица нощи едно подир друго… Аз Ви обикнах от първото виждане…“ В същото време той не търси и не очаква взаимност: „…моите чувства към нищо не трябва да Ви задължават.“ Дори напротив, многократно предупреждава младото момиче да се пази от него, да не го обиква: „Дора, колкото по-силно Ви обиквам, толкова повече аз се чувствам длъжен да Ви отправя едно предупреждение, – додето съм с ума си поне!… Вие трябва да се пазите да не ме обикнете. Ако пък някога, по-зла орисия, доживеете такова нещастие, горко Ви ако бъдете безумна да ми го кажете! Оставете да ви обичам само аз – и тъй ще бъде най-добре.“ Подобно изживяване на любовта и отношение към любимата Яворов заявява и в поезията си от същото време:

НАСАМЕ

Под нежната омая на вечер замечтана

и двама ний горим! – не идвай чак при мен…

В прегръдките си взел те, когато ще желая

цял с тебе да се слея – и ний ще се топим

в блаженство и забрава, мъчително далеко

от себе си тогаз усещал те бих аз.

Ах вечер замечтана, очите ни закрива –

и двама се топим! – но по-далеко стой…

Изгубил те от поглед, когато ще престана

да мисля зарад тебе, ний двама ще горим

един за друг в притома; – и колко, колко близо

усещал те бих аз до себе си тогаз!

 

Цитираното стихотворение Яворов изпраща на Дора Габе в писмо до нея и то се превръща в своеобразна илюстрация на отношението му към нея. Освен това поетът открито ѝ казва, че никога не ще успее да познае същността му: „Уви напразно мислите, че ме познавате и напразно бихте се надявали да ме познаете някога. Възможно ли е това, когато аз сам не съм се никога познавал?“

Всичко това обърква Дора. Тогава тя е още съвсем млада и не може да прозре душевността на големия поет. Освен в чувствата си, Габе се чувства застрашена и в поезията си. Страхува се, че неговото влияние върху стиховете й е твърде голямо, твърде съществено. „Нещо в мен се изплаши: да не бъде премазано, да не бъде обезличено“ – пише в спомените си вече възрастната поетеса.

В и без това сложните им отношение се намесват и външни лица. Антон Страшимиров пише статия за вестник „Ден“, в която разглежда Яворови стихотворения, посветени на Дора Габе. В нея той не успява да остане обективен и споменава името на младата поетеса в контекста на любовните отношения с Яворов. Този случай силно разстройва момичето и става повод за обяснения между Яворов и баща ѝ Петър Габе.

Въпреки всички неясноти в отношенията им, кореспонденцията им продължава до момента, в който Дора Габе решава да замине за Швейцария, за да продължи образованието си. Изплашен, че ще я изгуби, поетът се опитва да я разубеди. В спомените си Габе се връща към разговора им по тази тема: „Не заминавайте! Тая чужбина тегли всички ни, а малцина се връщат от там израснали…Не заминавайте, тъй рано е за Вас да бъдете самичка сред чужди! Толкова загриженост имаше в гласа му! Стоях безпомощна в своето разколебано решение.“ Но въпреки това Дора Габе заминава. Кореспонденцията между нея и поета продължава, но както и по-рано в отношенията им се намесват недоброжелатели. Петко Росен пише на Яворов, че в Швейцария Дора се радва на компанията на много ухажори. Наранен, Яворов й пише едно жестоко писмо, за което още на другия ден се разкайва и ѝ изпраща телеграма, чрез която я моли да не чете писмото, а да го изгори. Но вече е късно, тя го прочела и отговаря на поета, че за думите си заслужава само плесница.

След години тя си спомня: „Хората всичко направиха Яворов да повярва в някакво мое измислено прегрешение и да ми напише оскърбително писмо“. С този случай техните отношения са прекъснати, но недоизказаното и неизживяното съхранява любовта им. След няколко години се срещат случайно в ресторант „Бристол“. Дора е пристигнала в София с баща си, за да замине от там за Италия. И двамата са приятно изненадани от ненадейната среща и в следващите дни, преди заминаването на Дора за Италия се срещат всеки обед в същия ресторант. Един ден към тях се присъединява Боян Пенев, литературен критик и доцент от университета и пожелава да се запознае с младата поетеса.

Боян Пенев

Boyan-Penev

Според Любен Георгиев именно Боян Пенев е причината наново зародилите се отношения между Габе и Яворов да прекъснат. В книгата си за Яворов, Георгиев разказва, че няколко дни след запознанството между Дора и Боян Пенев, Яворов поканил Габе на театър. Отивайки към театъра, Дора била пресрещната от Пенев, който пожелал да я придружи до театъра. Когато Яворов ги видял заедно, тикнал билетите в ръцете им и демонстративно си тръгнал. Няколко години по-късно Боян Пенев става съпруг на Дора Габе.

До скоро се смяташе, че отношенията между Яворов и Дора Габе са останали в сферата на платоничното изживяване. Самата Габе казва, че Яворов никога не я е целувал. В същото време до смъртта си тя пази непубликувано едно свое стихотворение, посветено на Яворов и пожелава то да види бял свят едва след смъртта й. Творбата се казва „Женска кръв“ и текстът й недвусмислено тематизира любовни отношения, прекрачили прага на духовно – платоничното.

„Женска кръв“ на Пейо К. Яворов

Женска кръв…

Кръвта, която съзидава

светове от нежност,

скръб и слава,

мисли за нощта,

болката от всичко,

ревността до смърт,

любовта езическа.

Езически да вярваш

и да криеш по-езически

от всичко,

че обичаш…

 

А твойта сянка

идва и ме пита

нося ли от „болката“

в очите си.

Нали ти

на нея ме разпъна пръв!

 

Свещена и греховна

женска кръв.

 

Дора Габе издава първата си стихосбирка „Теменуги“ през 1908 г., когато е вече съпруга на Боян Пенев. Въпреки това творбите от книгата са свързани с личността на Яворов като учител и като любим на поетесата. Яворов е първият редактор на стиховете ѝ, той е и техния вдъхновител. В историята на книгата се преплитат биографично – личното, творческия диалог и любовта между Габе и Яворов. Самата Габе разказва, че докато е била в София всяка сутрин е получавала букет с теменужки от поета. Възможно е именно този негов жест да е провокирал озаглавяването на първата ѝ книга. Литературната критика смята, че прочит на енигматичното Яворово стихотворение „Теменуги“ е възможен и през диалога му с книгата на Габе, озаглавена по същия начин.

Любовта между Яворов и Дора Габе е не така известна, както тази между него и Мина Тодорова, не така скандална, както бракът между Лора Каравелова и поета. Тяхната любов е белязана от премълчаното и недоразбраното в отношенията им. Такава любов остава завинаги в сърцата на изпиталите я и предопределя целия им сетнешен живот. Дора Габе живее дълго и докрай носи спомена за нея: „Човек се нуждае от една голяма любов. За целия си живот само от една. Аз обичам истински само Яворов.“

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

За най-старите съкровища от българските земи

следващи

Да подхраним ходилата си