Мръсни (погани) дни според българските вярвания

Мръсници, караконджоли, погани, пепелни, некръстени – така народът нарича дните от Коледа до Йордановден. Според поверието тогава по земята бродят различни нечисти сили, които се опитват да напакостят на хората. Сред тях са караконджули – пакостливи същества, изобразявани като получовеци, полуконе, които бродят през нощта. През този период човекът се страхува и от вещиците – жени, служещи изцяло на дявола, от когото са получили познания за всички болести и билки и така могат дори да причинят смърт на даден човек.

Други зли енергии през тези дълги нощи са вампирите, навите и таласъмите, като всички те произлизат от покойници.

Вампир или плътеница, според поверието е мъртвец, чието тяло е прескочено от животно. Във вампири обаче можели да се превърнат единствено починали от насилствена смърт или от дълбока старост; хора, които не са приели светото кръщение или са погребани неприкадени и неокъпани. Техните души – сенки бродят през 40 поредни нощи от смъртта на човека и пакостят на живите. След четиридесетия ден душата на починалия приема образа на живия преди неговата кончина и води обикновен живот. Единствените същества, способни да убият вампирите са техните деца – глоговете.

През този зимен период, освен караконджули, вещици и вампири навън скитат и нави и таласъми. Навите, физически представяни като малки бели пилета, са души на некръстени, починали насилствено преди или след раждане деца. Те се лутат тъжни и отчаяно търсят своята майка, за да й напакостят, като това отмъщение често застига и други невинни бременни жени или родилки.

За разлика от навите, таласъмите могат да приемат както човешки, така и анималистичен вид. Те се явяват в образа на различни животни като духове пазители на закопани съкровища. Тези същества убиват само хора, които намирайки заровеното имане, не са успели да изпълнят условията на човека, който го е скрил. Пазителите – таласъми не нападат единствено сираци.

Таласъмите придобиват човешки облик в случаите на вграждане сянката на някого в строеж на мост или чешма. По този начин се считало, че те ще бъдат със здрави и стабилни основи. Единственото условие при тази строителна практика е сянката да бъде зазидана по пладне и скришом от набелязаната жертва. „Лишен“ от сянката си, скоро този човек умира, а душата му се мъчи в своя затвор. Зазиданият е свободен едва след 7-9 години, или, ако е бил грешен, след цели 32 години, през които излиза от чешмата или моста единствено през нощта и скита обречен.

Тъй като през тези 12 дни „лошотията“ е неуязвима, традиционно се спазват редица забрани. Не се излиза навън нощно време, защото тогава бродят злите сили. Не се правят седенки и сватби, и не се изработват мъжки дрехи, за да не бъдат изядени мъжете от вълците. Възрастните не се къпят, тъй като водата не е кръстена (осветена).

През този период мъж и жена не се „сбират“, защото заченатото дете ще стане лош човек и ще вижда вампири и таласъми. Ако се роди бебе през тези погани дни, във водата за къпането му се пускал горещ въглен, който да я пречисти.

Сред задълженията на жените по това време е да бодърстват и да поддържат огъня в огнището, та да не влязат „нечестивите“ през комина. От пепелта, наричана поган пепел, се посипвал двора около къщата, за да предпазва дома от зли същества. Като предпазно средство се използвал и чесъна, който се носи зашит в дрехите.

Освен тези поверия и предпазващи ритуали по време на мръсните дни се изпълняват разнообразни карнавални игри и обичаи. В тях участват млади мъже, организирани в групи, в които всеки е с точно определена роля, облекло и реквизит. В различните райони това са сурвискари, джемаларе, русалии, василчари, кукери.

Обичаят приключва на Ивановден с обща трапеза от събраните от мъжките дружини дарове, като на нея не присъстват външни лица. Реквизита се прибира на скрито място и не се пипа до следващата година. На Богоявление всички участници в карнавалните игри задължително биват поръсени със светена вода, за да излязат от обредното състояние, в което са били.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Любовта в живота и творчеството на Димчо Дебелянов

следващи

Бъдни вечер – традиции и символи