Морето…

Не обиденото, запазеното, онова черното, без бетона, такова, каквото го оставихме преди 10 години. Едно такова море, мечтано, мокро, истинско, българско…

Без торбичките, без пияните, без проститутките и мутрите. Нашето море, дишащо, свободно…

Ах, море, море!…

Намерихме снимките на Надя, уловила тези моменти на истинност и решихме да ги публикуваме. Ще ви заредят и напомнят за онова време, в което всички живеехме все още там, на час и половина от морето…

Иракли
Калиакра
Карадере
Карадере
Дълбока
Обзор

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Скандали, Емоции и Промени в генетичния ни Код

следващи

27-ми септември, Лос Анджелис – Трети годишен фестивал на българската култура и изкуство със специалното участие на Мария Илиева