Минута е малко. Вещите са много.

Макси/минималист

Случи се така. Трябваше да бъда представена пред чужд човек. Мой колега побърза да обобщи: „Тя е максималист!“ А аз се възпротивих: „Не, аз съм минималист!“ По-късно разбрах, че и двамата сме прави. Като максималист искам всичко, изпипвам нещата до последно, по-трудно правя компромиси. Като минималист съм за изчистения дизайн, визуалната тишина и функционалността преди всичко.

Минимализъм в YouTube

Покрай мои любими канали попаднах на влогъри, които представят идеите на минимализма. Минимализмът не засяга само количествени измерения. Той е начин на живот. Живот, съсредоточен върху истински важните неща. Тук споделям изключителен ТЕД разговор  по темата. Клипчетата в YouTube варират от „10 неща, от които трябва да се освободиш“ до „Защо се отказах от определението „минималист“. Оказва се, че тълкованията и реалното приложение варират в доста широки граници. В крайна сметка всеки взима това, което работи за него. В редовете по-долу представям някои идеи, които възприех за себе си по отношение на ненужните вещи, като поставям акцент върху екологичните начини на освобождаване.

Вещ на деня

Всеки ден избирам нещо, с което трябва да се разделя. Не съм ползвала и няма да ползвам. Много посветени съветват да се отдели значително време на прочистването на дома и на живота от ненужности. С това ще се постигне по-бърз и по-категоричен резултат. Съгласна съм! След това, обаче, трябва да се поддържа постигнатото – всекидневно.

Пътища много

Важното е да следвам посоката „минимализъм“, респективно „устойчивост“, чрез контрол върху затрупването. Повтарям, това е само един аспект на учението!

Хайку?

Пет дрехи в плик. 

Контейнер на Българския червен кръст.

Грижлива ръка предава нататък.

Бяла стая. Стол.

Дишам свободно.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Стефан Веркович, Иван Гологанов и епохалният им труд „Веда Словена“

следващи

„Дълг на интелектуалеца – това е защитата на морала в обществото!“ – интервю с Искра Баева