Маршрути в Рила: „Урдини езера“ – красота, спокойствие и нещо повече

В последната събота на октомври се отправихме на еднодневен преход в Рила. Минахме покрай две от известните Седем Рилски езера, видяхме още две отдалеч, а след това се спуснахме по долината на река Урдина и се разходихме покрай „Урдините“ езера. Времето беше чудесно, направо като по поръчка – слънчево и тихо. Благодарение на безветрието, повърхността на всички езера, покрай които минахме, беше огледална, а яркото есенно слънчице меко беше подсилило цветовете на околния пейзаж. Така близките хълмове гиздаво се оглеждаха във водите.

Освен цялата тази красота се радвахме на неимоверно спокойствие. По време на близо деветчасовия ни преход срещнахме общо (по различно време) 7-8 души, бройка дори по-малка от нашата ентусиазирана групичка.

Всичко започна с придвижването ни от град София до началната станция на лифта за Рилските езера, при курортното селище „Паничище“. Бяхме дружина ентусиазирани туристи, любители на планината и интересните преходи.

Маршрутът, по който минахме, мога да разделя на следните етапи, с ориентировъчно време за изминаването им без включени почивки:

  • етап 1: начална станция на лифта – хижа „Рилски езера“ (30 минути);
  • етап 2: хижа „Рилски езера“   – хижа „Седемте езера“, известна също като „Старата хижа“ (1 час);
  • етап 3: хижа „Седемте езера“ – „Зелени рид“ (1 час);
  • етап 4: „Зелени рид“ – „Рибното“ езеро (45 минути);
  • етап 5: „Рибното“ езеро – езеро „Голямата паница“ (45 минути);
  • етап 6: езеро „Голямата паница“ – „Яворова поляна“ (2,5 часа);
  • етап 7: „Яворова поляна“ – „Гьолечеца“, под ЦПШ „Мальовица“ (30 минути).

 Етап 1: начална станция на лифта – хижа „Рилски езера“

Този етап няма кой знае какви особености, освен това, че трябва да си предвидите подходящи дрехи за лифта – често там е доста ветровито.

Етап 2: хижа „Рилски езера“ – хижа „Седемте езера“, известна също като „Старата хижа“

%d1%85%d0%b8%d0%b6%d0%b0-%d1%80%d0%b8%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b5%d0%b7%d0%b5%d1%80%d0%b0

Всъщност, това е началото на истинския преход. Пътеката в този етап не е трудна – широка е и няма големи денивелации като цяло. В края на етапа се минава покрай „Долното“ езеро и „Рибното“ езеро, и двете част от Седемте Рилски езера.

Долното езеро

На брега на „Рибното“ езеро се намира и хижа „Седемте езера“, крайна опорна точка на етапа.

Етап 3: хижа „Седемте езера“ – „Зелени рид“

От хижа „Седемте езера“ и „Рибното“ езеро, пътеката за „Урдини“ езера се изкачва плавно към каменния връх Харамията, като го подсича.

 

За ориентир тук служи зимната колова маркировка, отвеждаща до билото. В подножието на връх Харамията пътеката обикаля поредното красиво рилско езеро – „Чанака“. То не попада в групата на Седемте Рилски езера, нито пък е част от „Урдините“.

 

ез. Чанака
езеро „Чанака“

След като обиколи от запад езерото, пътеката плавно тръгва нагоре към билото. Когато се качвахме нагоре, неведнъж поглеждахме назад – едно след друго се откриваха и други езера от групата на „Седемте“. Пътеката се изкачва доста на високо – около 2500 метра надморска височина. От хижа „Седемте езера“ до „Зелени рид“ денивелацията е повече от 500 метра. В тези най-високи части видяхме и първия сняг.

Отгоре на билото („Зелени рид“) си направихме почивка за обяд на интересна гледка – три от „Урдините“ езера. Те са общо шест – „Сухото“, „Рибното“, „Триъгълника“, „Удавника“, „Голямата паница“ и „Малката паница“. Там от билото, където похапнахме, се виждаха три от тях. Преди да продължим с прехода към езерата, кривнахме малко от маршрута. Тръгнахме напред към ръба на рида, за да погледаме множеството планински върхове насреща, включително първенеца Мусала, връх Безбог в Пирин (леко на юг) и част от Стара планина при поглед на север. Невероятни гледки!

Етап 4: „Зелени рид“ – „Рибното“ езеро

След стабилната почивка на билото, започнахме дългото спускане. Трябваше да преодолеем повече от 1000 метра денивелация. От централното планинско било се насочихме към първото „Урдино“ езеро по пътеката. То също се казва „Рибното“ езеро, като едно от Седемте рилски езера.

Рибното езеро
„Рибното“ езеро

И ако до билото можеше да се осланяме на зимната маркировка, то от билото насетне маркировка нямаше, което си е една от трудностите на маршрута. Все пак да кажа, че натам пътеката криволичи покрай река Урдина, която може да служи за неотменен ориентир.

Етап 5: „Рибното“ езеро – езеро „Голямата паница“

Това е една от най-живописните части от пътеката – виждат се езерата, рекичката и насреща величествения връх Мальовица.

По пътеката
По пътеката

Към едно от езерата от групата „Урдини“ („Сухото“) се открива живописна гледка, макар и отдалеч.

По един от ръбовете, спускащи се от връх Мальовица, има пътека слизаща в тази част на планината. Надявам се, някой път да минем и по нея.

Пътеката минава покрай къщичка (овчарник), с пейки за туристи пред нея и тръба с течаща рилска вода, от която човек може да попълни водните си запаси за оставащата част от прехода.

Етапът завършва с едно от големите „Урдини“ езера – „Голямата паница“, което събира водите на голям водопад, стичащ се от друго „Урдино“ езеро – „Малката паница“. Когато ние бяхме там, езерото беше в сянка, което придаваше на водите му наситен мастилен цвят.

Езеро "Голяма паница"
Езеро „Голяма паница“

Етап 6: езеро „Голямата паница“ – „Яворова поляна“

Пътеката и живописните гледки продължават надолу по река Урдина. Езерата останаха зад гърба ни. Следваха водопадите, бързеите и водоскоците на реката и двете високи рилски била, които я обграждаха.

В тази част се появи друга трудност на маршрута: пътеката минава неколкократно от единия на другия бряг на река Урдина и така реката трябва да се пресича многократно по брод от речни камъни. На едно от последните места за пресичане, тя си беше доста широка и просто нямаше как да си опазим краката сухи. Друга особеност на пътеката в този участък е, че е доста камениста с някои стръмни фрагменти.

По долината на р. Урдина
По долината на р. Урдина

Етап 7: „Яворова поляна“ – „Гьолечица“, под ЦПШ „Мальовица“

Това е финалната права на маршрута. След поляната има малко изкачване, като за последно и после – равно. Реката се пресича отново на няколко места – или по мост, или по дървени трупи. С минаването по трупите трябва да се внимава – ако са мокри, те са много хлъзгави и трудно се върви по тях.

При нас се получи така, че минахме този участък на тъмно. Добре, че бяхме изрично предупредени да си носим челници. Вече беше доста захладняло след скриването на слънцето. Падналата слана беше направила споменатите трупи над реката хлъзгави и трудни за преминаване. Цяло приключение!

След почти девет часа стабилно ходене (с всички почивки, които представляваха малко повече от час и половина общо), приключението „Урдини езера“ приключи. Беше страхотно! Без съмнение, всички от малката ни групичка бяхме доволни от постиженията.

Един съвет: ако тръгнете по маршрута, който току-що описах, непременно се подгответе с високи обувки, щеки и челник (дрехите според сезона се подразбират). Ако денят е слънчев, не забравяйте и слънцезащитния крем, независимо от сезона!

Лични впечатления и постижения

Това беше първият ни преход с планински водач, всъщност двама водачи – Любо и Нели. Благодаря сърдечно и на двамата за приключението и полезните съвети!

Оказва се, че да имаш водач по непознати и немаркирани пътеки е малко „мързелива“ работа – не търсиш трескаво информация и упътване за маршрут преди деня на прехода, не следиш карти и маркировка. Само се наслаждаваш на гледките. Освен това те осведомяват наготово за всички интересни места – реки, езера, върхове, седловини и поляни, през които минаваш. Научаваш и полезни неща и тънкости на планинарството.

Аз за себе си открих удобството да ходиш на дълъг планински преход по нелек маршрут с щеки (вярно, че звучи „сякаш съм открила топлата вода“, но беше факт). До този момент си мислех, че щеките само ще ми пречат. А то, напротив – те намалиха част от напрежението в коленете, особено при слизане.

С помощта на щеките (и на водачите ни Любо и Нели, разбира се) преодолях притеснението, което имах при преминаване през река по брод от камъни. Откакто миналата година паднах в реката над село Чавдар, към водопад „Казаните“, все ме беше страх да пресичам рекички и гледах да избягвам такива маршрути.

В заключение: Маршрутът е страхотен, особено за по-напредналите любители-планинари. Ако сте начинаещи в планинските преходи, непременно първо понатрупайте малко опит. Преходът си е достатъчно раздвижващ, гледките са невероятни, а долината на река Урдина не е от най-посещаваните, така че спокойствието там е сигурно.

Още за безграничните български пътеки посетете drumivdumi.com и се запознайте с Ели.

 

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Есенно Смути

следващи

За паметта и светлината в „5.6“ на Радослав Чичев