Магията на името

Като вид дума, името съответства на понятието символ. Древните египтяни са свързвали името с душата, нрава и съдбата на човека. Нумерологията също смята, че бъдещето може да бъде определяно по числовите съответствия на отделните букви от името. Освен това, библейската традиция смята, че личните имена представят същността на човека, неговия произход. Даването на ново име (подобен акт, съпътстващ издигането на някого от царя в по-висок чин, не е било рядко явление) се възприемало като знак за особена почит.

Магиите са всичко, постигнато по необясним, свръхестествен и недостижим за хората начин. Те са древни колкото света.

Магическото мислене на народа ни е наследство. Магията и магьосниците присъстват в най-старите вярвания на славяните и прабългарите. Вярата в окултното е част от един архаичен светоглед, който остава несъкрушим и след налагането на християнството.

Магическото е равнозначно на свръхестествено, което пък е синоним на божествено, сакрално. То е тайна и непризната религия по земите ни. За нашите предци магията и молитвата имат еднаква сила. Българинът се стреми да придобие знание за света, да види знаците на съдбата и да открие магията на тържествените действия и на думите.

Името е словесно заклинание. Чрез повторенията му то придобива магическа сила, защото е връзка с предците, с душата на рода, с ценностите и морала на светците – покровители. Изговарянето му е магически акт, зависи какво пожелаваме и благославяме.

Пожелания и благослов

Много са надеждите и очакванията за новороденото, затова са и повече личните имена – пожелания. Пожелава се:

Красота – на лицето, снагата, косите, очите… Красота пожелават имената на цветя, билки, небесни тела – Бела, Бистра, Ваклин, Звезда, Светла, Явор…

Сила и юначество – Бойко, Момчил, Страхил…

Доброта – Благой, Драгомир, Правда…

Обичливост – Лада (от славянски – Любина), Любен, Мила, Милен…

Божественост – чрез имена на светци и великомъченици.

Царствена слава и успех – с имена на български царски владетели – Асен, Борис, Десислава, Крум…

Издръжливост, дълъг живот, жизнерадост, здраве – Весела, Деян, Живко, Здравко, Искра, Камен, Огнян, Пламен, Рада, Радан…

Скъпоценност – Бисер, Златко, Седеф…

Предпазни имена

Те трябва да отблъскват злото или да го излъжат, или уплашат. Има няколко начина това да се случи.

Първият е името да е „грозно“ – Гроздан, Щърба и т.н. Това са имена, които да откажат злото да прояви интерес към носителите им.

Животно тотем всява страх и ужас у злите сили и страшните болести – Вълко, Въла, Мечка, Змеьо…

Необичайно, чуждо име – това са имена, които не се срещат в селището, единствени. Начин, който трябва да заблуди написаната в тефтера на орисниците злощастна орис.

 Двойното име също е начин за защита на детето. В кръщелното се вписва едно име, но не се употребява, а друго – неофициално знаят всички.

Името е и магия за живот. Ако има опасност за живота на детето, избират пожелателно име – Желязко, Мария Магдалена и др., надявайки се на магическата сила на имената да пренесат благослова, който носят в живота.

Стара, изпитана практика на народа ни при тежка болест, е опитът да се излъже тя. Това може да се прави още с избора на заблуждаващо име. Българинът е правил това с магически ритуали и с наивност на дете е вярвал, че ще излезе победител в „играта“ със съдбата. Даването на ново име, „за да се измами болестта“, изисква и нов кръстник – „нов кръстник, нов късмет“.

Дават му „чуждо“ и несрещано име, което да даде нова идентичност и не се среща, не само в рода, но и в цялото селище. Избира се „случайно“ име – свещеникът отваря наслуки свещената книга и първото име, което му попадне – то е „Божи избор“.

До една година наричат детето просто „момче“. Ако оцелее, се назовава с истинско име.

Името Найден притежава специална магия според предците ни. Ако на някоя жена умират бебетата, новороденото се „хвърля“ на пътя (или до църковната врата), за да си намери кръстник. Случайността трябва да е онова вълшебство, което ще промени съдбата, ще я обърне към живот и здраве. Който го намери най-напред на пътя, той ще е кръстник. Него сякаш Господ го праща. Дава му или своето име, или Найден, Найда.

Счита се, че намереното дете е изтръгнато от ръцете на смъртта и на него се гледа с респект – то е различно от другите. Ако е момче, учено е – става поп или даскал. Ако е момиче, става най-лична песнопойка, красавица, работничка.

Тайната на името е вълшебство за оцеляване. Някои от близките на детето не знаят как се казва. В това са посветени само кумът и бабата акушерка.

Първите дни са най-опасни за новороденото. Хората казват „то няма го на света още, ти ще му кажеш някак“. Забраната да знае името се отнася особено за майката, все още нечиста, която също е уязвима и е на прицел на злото. На някои места не казвали името, докато майката не даде дарове, символично заплащане за името.

То се пази в тайна и при смърт. Не се изговаря и не се споменава за болестта. Вярва се, че ако болест и беда се споменат в лош час, те непременно ще дойдат при хората.

В брака и семейството името също е отправна точка към същността на човека, ключ към неговата душа. За да се споменава по-рядко името на човека, народът ни измислил различни табуизирани обръщения, които не са лични имена, а са според роднинската връзка (снахо, лельо, шурей и т.н.). Съпруг и съпруга също не си казвали по име, а невесто, булка или стопанино.

Името може да определи дори какво дете ще имат двамата родители. Ако се раждат само момичета, последното наричат с типично мъжко име – Петра, Василка и очакват, че това ще прекъсне традицията. Или обратното – последното момче се кръщава с име на момиче, например Станчо, за да се роди Станка.

Прекъсване може да се направи, ако се нарушат правилата – на бабата нарекат момче, а на дядото – момиче.

Понякога, когато родителите не искат повече деца, наричат последното с име, което слага категоричен край – Запрян.

Кръщенето е отделянето на детето от опасния свят на хаоса и преминаването му под закрилата на реда, обществото и църквата. Даването на име отделя от света на безличното, създава задължително условие малкият човек да се превърне в личност. Само кръстеният човек може да бъде осиновен, венчан, опян, да му се чете литургия. Некръстеното дете „не е чисто“, „Господ не го пази“.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Аз съм българКА, ОБИЧАМ

следващи

Мечтата за свобода на Осман Пазвантоглу