Къде ми са детските… филми

Лято е! Пътува ли ви се, пораснали деца? Но накъде? Към детството!

Спомняте ли си незабравимите лета? Яхнали велосипеди, въоръжени с прашки и метални тръбички с хартиени фунийки, щурмувахме децата от съседните махали! Безкрайните изследователски обиколки на горите и поляните на километри разстояние от дома! Малките вирчета на реките, целодневно огласяни от детска глъчка! Неуморни, безгрижни, щастливи… Не си ли спомняте? Чудите ли се къде се скри детето от онези години? Лесно е да го намерите, само трябва да си припомните за „островчетата“ на българското кино и от там веднага ще изплува живителната сила на детството, ще ви зареди с надежда, енергия и безпричинно щастие – всичко, което е необходимо, за да си спомним как се „диша с пълни гърди“ и се „граби от живота с пълни шепи“.

Нека си ги спомним:

„Таралежите се раждат без бодли“ (1970 г.) и телевизионния сериал „Войната на таралежите“ (1979 г.)

Точно седем години трябват, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат войната си срещу възрастните. „Бащи“ и на двата филма са братя Мормареви – Мориц Йомтов и Марко Стойчев. Режисьор на игралния филм е Димитър Петров, а на телевизионния сериал е – Иванка Гръбчева. Бандата малчугани е в състав: Маляка (Димитър Ганев), Камен (Морис Асса), Пантата (Борил Петров), Тончо (Асен Коцев), Сашо (Огнян Желязков), Добролюб (Димитър Димитров), плюс единственото момиче Юлия (Евгения Божикова).

Действието се развива в края на 70-те години на миналия век. С намигване, малко на игра, малко наужким, с подръпване на детските уши, братя Мормареви ни запознават с „проблемите“ на малките „таралежи“.

Маляка мечтае да се запише в баскетболния отбор на училището, където тренират Камен, Пантата и Сашо. Според треньора Пангаров (Павел Попандов) обаче, Маляка е прекалено нисък за играта на високите. Според него, само Пантата има качества на голям баскетболист. Обидени, момчетата решават да си направят свое игрище до един от жилищните блокове. Обитателите му се възпротивяват, заради недопустимия шум под прозорците. Децата успяват да свикат събрание, на което домоуправителят убеждава големите, че малките трябва да спортуват. Такова е решението на Партията.

Единствено баба Гинка, бабата на Тончо, е против баскетболното игрище.

Маляка предлага бабата да бъде отвлечена, за да бъде принудена да се съгласи. Но до такива страшни мерки не се стига и игрището е построено. Заради слаб успех обаче, Пантата е изключен от училищния отбор и той се завръща при приятелите си. А отличничката Юлия получава пионерско поръчение: да помогне на другарчето да си поправи успеха. А дали ще пламне у тях искричката на първата детска любов?

От тук до края на сериала конфликтът е между игрището и гаража на бащата на Тончо, където той иска да приюти новата си кола. В битката се намесва класната ръководителка, милиционери, домоуправителят и дори журналист от в. „Народна младеж“.

Всичко има благоприятен завършек – гаражът остава, а на децата е намерено друго място за баскетболно игрище.

„Изпити по никое време“ е комедия от 1974 г. и, каква изненада, отново е шедьовър на сценаристите братя Мормареви. Режисьор е Иванка Гръбчева.

И тук историята е разделена в две новели за деца – герои в ситуации, абсурдно осмиващи и опровергаващи авторитета на „отговорните творци“ на ред и правила в живота им – родители и възрастни. Претенциите и амбициите на възрастните объркват представите на децата и ограбват детството им.

Първата новела „Изкушение“ е урок по честност. Малките герои намират портмоне и решават да намерят на кого е и да го върнат на притежателя му. Срещат се с много хора и накрая, вместо благодарност получават упреци. Портмонето се оказва на Иванова, която ги обвинява несправедливо и се държи грубо и недружелюбно с тях…

„Концерт за цигулка“ е урок по разминаване на талант и амбиция. Майката на Митко го записва на уроци по цигулка и смята, че синът и ще стане голям музикант, защото е много талантлив. Детето не желае да ходи и се договаря с малкия Митко да взима уроци вместо него. На училищния концерт обаче, попадат в трагикомична ситуация и планът им е разкрит. Митко се проваля, но амбициите на майка му – не. Тя решава, че щом е претърпял неуспех с цигулката, ще му купи пиано…

„Васко да Гама от село Рупча“ (1986 г.).

Един филм за приятелството, мечтите, приключенията, първите любовни трепети и сложните семейни взаимоотношения между родители и деца.

Не сте го забравили, нали – Васко!? Едно момче – същински Ян Бибиян. Негов е целия свят и никой не е способен да го отклони от онова, което е намислил, да го затвори в стаята и да отреже пътя му към мечтите. И той като Ян Бибиян, стъпка по стъпка помъдрява, защото за това се иска смелост, доблест, любопитство към живота и всичко наоколо, нищо, че до „правия път“ се стига по криви пътечки. Важен е пътят, важно е да имаш сърце за приключения и откривателства. Защото само със сърце морето е до колене, светът не е толкова голям и страшен, а животът е интересен и цветен. Братя Мормареви и тук „ококорват“ децата и преливат във вените им хъс, живец и непокорство.

„С деца на море“

„… Чичо Манчо, снех те!“

Кой не си спомня култовата семейна комедия от 70-те години. Има много чар в този филм за Черноморието. Всеки има в дома си черно-бели снимки на морските ваканции от онова време, които му намигат закачливо – носталгично. „С деца на море“ е точно такава „снимка“, която всеки път връща лентата назад и носи онези, слънце, пясък и вълни от детството, с вкус на ванилов сладолед.

Филмът е отново по сценарий на братя Мормареви. Комедията е съставена от две новели – „Делфинът“ и „Фотолюбител“.

В първата група децата са заедно с родителите си на почивка в Несебър. Малките стават причина по-голямата сестра на единия от тях, Елена, да се запознае с техния кумир – силния, смел и отличен плувец Огнян. Силно ги впечатлява неговото приятелство с един делфин. Изключително забавна е ситуацията, при която малките приключенци измислят план, за да помогнат на кака Елена да се срещне с Огнян. По-късно всички са наказани, но никой от смелчаците не издава тайната.

А какво е тяхното разочарование, когато решават да изненадат Огнян и да му разкажат за подвига си… Заварват го с друго момиче и чуват, как разказва същата история с делфина. Оскърбени децата му обръщат гръб.

Във „Фотолюбител“ децата решават да разнообразят игрите си като се занимават с фотолюбителство. Без да искат увличат и чичо Манчо, съседа им от София, който е в командировка, но с чужда жена. Правят му компрометиращи снимки и цялата комедия се завърта около неуспешните опити на чичо Манчо да вземе фотоапарата. Оказва се, че апаратът не е бил зареден, а „жертвата“ на децата е потресен от всички перипетии, през които е трябвало да мине.

„Деца играят вън“ (1973 г.) е филм, представящ три истории за три различни момчета на име Юли.

Непознати един за друг, те кръстосват софийските улици, всеки зает със собствените си мисли. Три новели за чистотата, простотата и искреността в детския свят.

Режисьор е Иванка Гръбчева, а в ролите са Димитър Ганев, Николай Данаилов, Огнян Атанасов, Грета Ганчева, Людмила Чешмеджиева, Невена Коканова, Иван Андонов, Петър Слабаков и др.

В „Мама, татко и аз“ петгодишният Юли тежко преживява неразбирателството между родителите си. Изпратен при дядо си на село, той за пръв път се сблъсква със смъртта…

Втората новела – „Училището“ ни представя Юли, Румен и Христо, които са съученици и много добри приятели. В играта си на топчета използват малки плочки и недостигът на тези ценни за децата предмети ги принуждава да извършат кражба от една строяща се сграда. Кражбата е открита и момчетата са наказани…

Третата новела се казва „Лили“. Шестнадесетгодишният Юли е в лятна ваканция и е на море с родителите си. Там се влюбва във връстничката си Лили, но искреното му чувство среща неразбиране. За спомен му остава само една мидена черупка…

И за десерт „Куче в чекмедже“ (1982 г.) е по сценарий на Рада Москова и режисура – Димитър Петров.

„…Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“

Един малко смешен, малко тъжен, малко вглъбяващ, малко „замислящ“ филм за малкия Митко – Миташки, който по цял ден си стои сам вкъщи. Родителите му са разведени, той живее при майка си, а тя по цял ден е на работа. Между емисии за ядрена война, за маневри с бойни самолети и танкове по телевизията, едно дете, заспало на пода, сънува единствената си мечта – рошаво куче. Това е всичко, което иска и обича. С двама свои приятели дават два лева и осемдесет стотинки и шест трамвайни билета, за да си купят Рошко. Тримата приятели се редуват в грижите за своя любимец, когото трябва да крият от родителите си. И от тук започват белите и бедите за Рошко, Митко, Андро и Стефан. В сивите и студени жилищни сгради няма място, дори само за едно чекмедже за една детска мечта – за Рошко.

Филмът се състои от шест серии: „Августина“, „Фаталният бас“, Бягството“, „Нелегалният пасажер“, „Юнгата“. Ние със стиснати палци проследяваме как се ражда идеята на Васко, да се качи „нелегално“ на кораба, на който работи баща му, какво му се случва там и какви са последствията. Разбира се, всичко това не е без безценната подкрепа на верния му приятел Женя…

Все още ли се чудите как да „усмихнете“ лятото си? Отделете време и място за детството!

Освен тези, ето още няколко любими заглавия от близкото ни минало: „Рицар без броня“ (1966 г.), „Йохохо“ (1981 г.), „Горе на черешата“ (1984 г.), „Търси се съпруг за мама“ (1985 г.), „История с куче без куче“ (1985 г.)…

Щастливо лято!

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Богомилите във Франция – сектата на катарите

следващи

Албена Николова – за фотографията, движението и изкуството...