Красотата и величието на Мелнишките пирамиди

Перла в короната на най-малкия български град

Мелник е симпатичен град, сгушен в полите на Южен Пирин. Известен като най-малкият град в България, той впечатлява с богато архитектурно наследство, но най-вече с екзотичната атмосфера и невероятните природни красоти. С благоприятното си местоположение Мелнишкият регион е привличал заселници от дълбока древност. Макар да не се смята за толкова популярна туристическа дестинация (което е голяма грешка), всеки любител на разходките сред природата заслужава да посети това градче поне веднъж в живота си, най-малкото, за да се порадва на величествените пирамиди, които невидимата ръка на майката природа е извайвала в продължение на векове.

Мелнишките пирамиди – природна забележителност от 1960 г.

Мелнишките пирамиди са удивителни пясъчно-скални формации, обхващащи площ от близо 50 квадратни километра. Намират се в околностите на Мелник и силно напомнят на Стобските пирамиди в западните склонове на Рила, с тази разлика, че ги превъзхождат по големина. От птичи поглед, Мелнишките пирамиди могат да се оприличат на внушаващи с размерите си титани, обгърнали в нежна прегръдка намиращите се в непосредствена близост населените райони: селата Рожен, Сугарево, Златолист. Кърланово, Горна Сушица и, разбира се, град Мелник.

Мелнишките пирамиди са разположени в югозападните поли на Пирин планина, на около 180 км южно от София. Образувани са от 40 до 120 метра дебели, старокватернерни, червеникави и светлокафяви наслагвания и заемат площ от 17 кв. км. Надморската височина варира (в зависимост от мястото) между 350 и 850 метра. От декември 1960 г. Мелнишките пирамиди се ползват със статут на природна забележителност, а от ноември 1993 г. са обявени за защитен природен обект с международно значение.

Любопитно е, че същият този район от далечни времена се слави с живописните форми, които е добил релефът, резултат от наслагване на слабоспоени, сиво-бели пясъци и глинести пластове. На определени места пясъчно-скалните блокове достигат впечатляващи размери. По върховете средиземноморският климат е създал благоприятна среда за израстване на различни видове широколистни дървета, треви и храсти. Пясъчните склонове са още една забележителна черта на Мелнишките пирамиди. На някои места те стават изцяло отвесни. Хипнотизиращата гледка, откриваща се от високите части, позволява с един поглед да се обхване цялата Роженска седловина. До пирамидите край село Рожен се стига по еко пътека, която свързва Мелник с Роженския манастир. Името на селото, съответно и на манастира, всъщност води своя произход именно от тези образувания. „Рожен“ от славянски език означава „острие“, „връх“, „пирамида“. Ако се заприказвате с по-възрастен местен жител, може да го чуете да използва думата „мелове“ когато назовава пирамидите. Наричат ги Мелнишки мелове, защото отдалече приличат на тебешири. По всяка вероятност от там произлиза и името на град Мелник. Народно поверие гласи, че нощем минаващите се страхуват да погледнат към пирамидите, защото изглеждат зловещи, а през деня не могат да свалят взор от тях, запленени от величието им.

Образуване на Мелнишките пирамиди

По мненията на специалисти формирането на Мелнишките пирамиди е дълъг процес във времето, в който участват различни геоложки и климатични фактори. По-съществена роля имат седиментните скали, ерозията от водата, ветровете, топлината и студа. Паралелно с тях влияние оказват свлачищата. Когато релефът се разкъсва, големи парчета се отчупват от билата и стигат до речните легла.

В основата на образуването е слабата спойка между разнородните по минерален състав частици, намиращи се в седиментните наслаги. Това улеснява рушенето на скалите, а ерозията на почвата там създава своеобразни условия за образуването на земни пирамидообразни формации.

Разнообразните форми, които преобладават в Мелнишките пирамиди, създават уникален колорит. Някои скални блокове имат форма на гъба, други на мечове, а някои на чадър. Хората с по-богато въображение могат да си направят десетки интересни асоциации.

Когато пирамидата започва да става съвсем тънка в горната си част, укреплението на каменния блок отслабва. Тогава тя навлиза в т.нар. „стадий на зрялост“. В района на юг от село Рожен може да се натъкнете на много „зрели“ пирамиди. Постепенно короната става твърде тежка за изтъняващата „шия“; пясъкът трудно я удържа и в определен момент тя се накланя и пада в пропастта.

„Бейби“ пирамиди

При Мелнишките пирамиди се наблюдава един изключително любопитен момент. Той спокойно може да се нарече феномен. В подножието растат нови пирамиди! Те са все още млади и далеч не така впечатляващи, но с течение на времето се очаква да придобият по-величествени размери, което ще засили още повече очарованието и неповторимостта на това природно чудо. Може да видите тези „бейби“ пирамиди по пътя от Мелник към село Рожен.

Районът, в който са разположени Мелнишките пирамиди има голям принос за биологичното разнообразие, което го прави изключително ценен и следователно трябва да бъде пазен от човека. Богатото разнообразие на флора и фауна е наистина впечатляващо. Благоприятните условия поддържани от средиземноморския климат са спомогнали за израстване на тучни пасища, ливади и храсти. Днес те са постоянен хабитат за над 30 вида птици. Не се надявайте на почивни станции. Все пак мястото е защитен природен обект с идеята тези природни богатства да се запазят колкото може по-дълго във времето.

Когато се отправяте на разходка в търсене на живописни гледки и опознаване на Мелнишките пирамиди, не оставяйте боклук след себе си. Уважавайте природата! Пазете я чиста! Тя е най-истинското и най-ценното, което имаме!

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Скулптури от рециклирани вестници – Chie Hitotsuyama, Япония

следващи

Йовков и човечността