Коледа – най-прекрасният християнски празник

Днес от всеки поглед блика
радост светла и велика;
чудна песен е запяла
вред земята побеляла.

А във всяка къща мило
свети мъничко кандило,
сякаш пламъка му ален
от звездата е запален. 
„Коледа“, Григор Угаров

Рождество Христово (25-ти декември) е един от най-светлите и чакани християнски празници. Той е прекрасен повод за събиране на семействата и учи хората да бъдат добри към себе си и близките. Рождество Христово се нарича още Божич или Голяма Коледа. На този ден, имен ден празнуват всички, които се казват Христо, Христина, Хрисимира, Христомир или Христофор. Това е и денят, който бележи края на постите, но и дава началото на т.нар. „мръсни дни“. Според старите вярвания тогава навън излизат караконджули и зли духове. От суеверия и за да се предпазят от злото, в миналото хората са спазвали много забрани. През „мръсните дни“ не бивало да се излиза навън, преди да пропеят първи петли, а жените не трябвало да вършат домакинска работа, включително шиене, пране, тъкане и т.н. Забранено е било и половото общуване, заради поверие, което гласяло: ако жената зачене по време на „мръсните дни“, детето ще стане лош човек. А ако се роди бебе, за 24 часа е трябвало да му бъде ушита риза, която да го пази от зли духове или да не се превърне в караконджул.

Коледни обичаи, традиции и поверия

На Коледа цялото семейство отива на църква, а след тържественната служба се събира на празничен обяд. Тази стара традиция се спазва и днес от много семейства. На трапезата се нареждат най-различни ястия – колят се прасета, готвят се различни месни гозби, слага се кървавица. Роднините се събират и почитат празника с веселби, смях, хора и ведро настроение.
Едно време хората са имали много поверия. Чрез тях, те са се опитвали да предрекат какво ги чака в бъдеще, добро или лошо. Ето някои от тях:
Ако Рождество Христово се случи в понеделник, това предвещавало зимата да бъде студена и продължителна, пролетта и лятото – дъждовни, а есента – суха. Земяте ще е слабо плодородна, но управниците честити.
Ако Коледа се падне във вторник, зимата ще донесе много сняг, а пролетта много дъжд. В този случай, пътуванията по море е трябвало да се избягват.
Ако Коледа е празнува в сряда, това означавало, че зимата ще бъде студена и дълга, а пролетта суха. Ще има плодородие. Ще цари мир.
Ако Коледа се случи в четвъртък, хората са вярвали, че зимата ще бъде мека и топла, а пролетта и лятото ветровити. Управниците ще се сменят често. Ще има много плодове, но малко мед и зеленчуци.
Ако Коледа настъпи в петък, то зимата е ще бъде много студена, лятото много дъждовно, а есента суха. Лозарите ще се радват на хубаво грозде, а управляващите – на много успехи.
Ако Коледа се падне в съботния ден, поверието гласи, че през зимата ще падне много сняг, през лятото много дъжд, а пролетта ще бъде ветровита. Годината ще бъде белязана от природни бедствия, а реколтата няма да се радва на плодородие.
Ако Коледа се празнува в неделя, това предвещавало мека зима, сухо лято и ветровита есен. Ще има плодородие, но и проблеми за управниците.

Как се е зародила традицията да се украсява коледно дръвче

КоледаПреди много векове, в навечерието срещу Коледа, християните са почитали и още един празник, този на първите хора, които Господ създал, Адам и Ева. Празникът бил отбелязван с пищни тържества и религиозни представления, разказващи за живота на Адам и Ева. Едно от представленията било посветено и на онзи сюблимен момент, когато Ева откъсва забранения плод. Тъй като празникът се почитал през зимата, ябълковите дървета нямат листа, нито плодове. Затова хората са използвали вечнозелена елха, която украсявали с ябълки.
С течение на времето, традицията с украсата добила по-празнични измерения. Хората започнали да украсяват елхата със свещи, сухи сладки и гирлянди. А ябълките първо били потапяни в захарен сироп и след това се слагали на елхата. Звездата, която краси върха на коледното дърво се е слагала, за да напомня за нощта, в която се ражда Божият Син Исус Христос. Тогава ярка звезда изгрява на небосклона над Витлеем и възвестява раждането на бебето, за което древните пророци предрекли, че ще стане Избавител на човечеството. И ето така, два празника се сливат в един, а ритуалът с украсяването на елха спечелил сърцата на хората от цял свят.
В нашето съвремие сладките и ябълките са заменени от коледни играчки и топки, но традицията да има елха за Коледа във всеки дом, не само се е запазила напълно, но тя носи неподправена радост на хората.

Коледуване. Песните на коледарите

Един от особено приятните моменти, които засилват коледния дух, са песните на коледарите, ехтящи от различните къщи. Коледарите започват обиколката си, когато удари полунощ на Бъдни вечер, тоест когато се приема, че Божият Син вече се е родил. Те трябва да влязат във всеки дом. Ако селото е голямо, се разпределят на няколко дружини (или чети) от по 11-12 души. Пушечен гръм бележи началото на празничната обиколка. Най-отпред на дружината крачат малки момчета. Наричат ги „котараци“. Те мяукат и чукат по портите, за да известят пристигането на коледарите. Най-отзад в дружината има други две по-млади момчета, наричани „магарета“. Те събират даровете, които стопаните на къщите поднасят.
Момците, които се избират да коледуват трябва да бъдат ергени. Самото коледуване е вид обреден ритуал, с който ергените ще получат по-висок социален статус; смята се, че преминават в по-зряла възраст, която ги прави способни са изградят дом и създадат семейство. Водачът на коледарите се нарича „станеник“ и той има ролята на наставник. Под негово ръководство се учат песните.
Коледарите имат изключително богат репертоар от песни. Те са пожелания за здраве, сила, благоденствие, плодородна година, потомство, радост и късмет към всеки член на фамилията. Тематиката им е съобразена с възрастта и социалното положение на членовете на семейството, в което гостуват. В някои области се изпълнява специален танц за плодородие. Традицията повелява домакинът да почерпи коледарите с ракия и вино, месо, сушени плодове, орехи, брашно; дават се и пари. Накрая момата в къщата дава своя кравай на „станеника“. Кулминационният момент настъпва, когато коледарите изпяват коледарската благословия. Тя е разказ за дългия и нелек път на коледарите в земята на прадедите.
Събраните дарове от коледуването се разделят на две. С едната половина коледарите се отдават на угощение и веселба; другата част продават, а спечелените пари даряват на училище, библиотека или читалище.

снимка: Българска Етнография
снимка: Българска Етнография

Откъде произхожда Коледа

Произходът на Коледа е обширна, противоречива и дълго дискутирана тема. Най-разпространеното твърдение е, че Коледа произхожда от римските календи. Интересното е, че календите всъщност не са празници. С тях се означавал всеки първи ден от месеца в римския календар, когато хората е трябвало да си плащат данъците. Според Св. Йоан Златоуст, Коледа е осем дни преди календите на януари, тоест преди 1-ви януари. В „Кратка история на българския славянски народ“, написана през 1972 г. от Спиридон Йеросхимонах, се дава едно от най-правдоподобните тълкувания за произхода на Рождество Христово. Там е описана Коледа като празник с български произход, датиращ от VIII в. пр. Хр. Първоначално Рождество Христово се е възприемало като независим празник, който хората са отбелязвали с ядене, пиене и веселие. По-късно, под влияние на християнството 25-ти декември приема голяма част от символиката на Рождество, именно, поради което се отбелязва като голям и светъл празник, на който не се работи, хората ходят на църква, събират се на трапеза, играят се хора.
Бъдни вечер носи смисъл на будуване в очакване на раждането на Божия Син. Именно затова носи името Рождество. Мнозина и до днес вярват, че в навечерието на 24-ти срещу 25-ти декември небето се отваря и се слива със света на хората. Има поверие, което гласи, че в полунощ ако си намислиш желание, то ще се сбъдне. В очакване на Коледа, на трапезата се слага постно ядене, където задължително трябва да присъстват пита, хляб и вино. Върху питата трябва да има изобразени символите кръг, кръст и розета. Може да се добавят и други селскостопански символи като рало, каруца или животни.

Какво се слага на коледната трапеза. Ето няколко интересни идеи:

Коледна трапеза

• Кървавица
• Свинско печено (свински пържоли на фурна)
• Салата от кисело зеле, поръсено с червен пипер
• Разложка капама
• Печено прасенце
• Зелник (баница със зеле)
• Домашна туршия
• Класическа картофена салата
• Кебап в тиква
• Колачета
• Печена пуйка
• Зелеви сърми в гювеч
• Коледни курабийки
• Тиквеник

За финал, предлагам една лесна рецепта за коледни курабийки:
Необходими продукти
Около 1 кг брашно
2 ч.ч. захар
3 яйца
3 с.л. мед (по желание)
1 ч.ч. кисело мляко
3/4 ч.ч. олио
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1 ч.л. канела (по желание)
1 бакпулвер
1-2 ванилии
настъргана кората на 1 лимон
Около 250 г. орехи (по желание)

Начин на приготвяне
Първо смесвате киселото мляко със содата бикарбонат. Яйцата се счупват и разбиват заедно със захарта. Добавят се ванилиите, киселото мляко, олиото, меда и настърганата кора от лимона. Полученото се разбива с помощта на миксер до получаване на хомогенна смес. Добавяте постепенно брашното, бакпулвера и канелата, като непрекъснато бъркате докато се оформи гъсто лепкаво тесто. По желание може да оставите тестото да престои около 4 часа и след това да го разделите на две топки и разточите, а като използвате различни формички да изрежете фигурки от него. Тестото може и да не престоява. Ако изберете този вариант, с намазнени ръце откъсвайте от тестото малки парчета и ги оформете в малки топки. Наредете ги върху тава с предварително поставена хартия за печене. Курабийките се слагат в предварително загрята фурна и се пекат на 150 градуса за около 40-45 мин до зачервяване.

Весело посрещане на Коледа! Бъдете в мир със себе си! Обичайте и бъдете обичани!

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Адриана Христова и скритите места

следващи

Град Трявна – „Българският Нюрнберг“ от Възраждането