„Който има хляб, всичко има“ – Хлябът в българската традиция

В бита на българите хлябът е най-ценен и свещен. Освен за ежедневното изхранване и оцеляване, той е съществена част и от националната ни обредна система. Чрез него участниците в един ритуал общуват, споделят ценности, дом и съдба.

Обредни хлябове се правят в разнообразни форми – елипсовидни, продълговати или във формата на плитка, но най-разпространени са кръглите погачи с плътна повърхност и тези с отвор в среда (краваи). Традиционно се декорират богато в зависимост от празника – със слънца, кръстове, домашни животни, които са символ на вярата и надеждата за здраве, плодородие и благополучие по хора, ниви и добитък. Често се използват и разнообразни плетеници, решетки, кръгове и спирали, символизиращи стопанина на къщата. Елементите за украса могат да бъдат и нетестени – цветя, треви, клонки, различни плодове, семена, ядки, а понякога и яйца.

Замесването на обредните хлябове се извършва от мома или млада булка, като за приготвянето им се използва най-добрата пшеница, мая (квас) и „мълчана“ вода. Преди да се разчупи и раздаде на околните, обредният хляб задължително се прекадява с тамян.

Почти няма празник в българската традиция, за който да не се приготвят хлябове. Особено много са те за Бъдни вечер – цели три вида. „Боговата пита“, позната и като „светец“ и „боговица“, е най-богато украсена с кръстове, цветя и свастики, а в центъра ѝ гори свещ. Приготвят се вити кравайчета с дупка в средата, наричани колачета. Третият вид погача е посветена на къщата и стопанството и обикновено е с битова декорация – кошара, добитък, лозе, пшенични класове и др.

Любопитни като образност и символика са и хлябовете, свързани с пролетните празници Връбница, Лазаровден, Тодоровден, Младенци, Зарезан.

При пролетното равноденствие на 22-ри март (Младенци) на децата се раздават 40 на брой кукли „младенчета“, намазани с мед за здраве и сила. Подобни медени питки се правят и в чест на Баба Марта, за да е добра и „сладка“.

На Връбница лазарките приготвят „хлебни кукли“, които пускат в реката, за да видят коя първа ще се омъжи.

За Великден се прави питка, богато украсена със слънце, кръст, фигури на пиленца и характерните за празника шарени яйца. В Западна България пък раздават колачета против болести и шарка.

Обредните хлябове могат да са и в интересни форми. За Тодоровден са във формата на кон или конска подкова, за Сирни Заговезни – на змия, за Лазаровден – на плетеница.

Освен за празници, специални погачи се приготвят и при трудови поводи – при първа сеитба, при строеж на къща, при жътва и други.

Богата символика носят и сватбените: „погача“, „момина пита“, „момков колак“, „кукла“, „плетеница“, „бахча“ и т.н. При тях украсата е пищна и внушителна – птици, дървета, цветя, слънце. Любопитна е посоката на птичките върху празничните питки – в момковата къща те са с човките навътре (ще долети птичка в това семейство), докато в дома на момата те гледат навън (пилето излита от бащиното огнище).

На хляба е приписвана и способността да предпазва от „зли сили“.

При раждане на дете традиционно се замесва „бърза“ или „Богородична“ погача в чест на покровителката на родилките Св. Богородица. Част от тази питка се слага в легълцето на бебето до 40-ия ден, а друга зашиват в одеялцето му. Когато детето спре да се храни с кърма, търкулват пред него кравай, като символ на отделянето му от майката, както и че от този момент то само „гони“ насъщния си.

Важно е да отбележим, че за разлика от широко разпространената днес мая, в миналото при приготвянето на хляб се използвал основно квасът. И тъй като хлябът има статут на култ в българската традиция, изключително важно било качеството на кваса. Ето защо той не се подновявал безразборно, а само на големи, светли празници – преди Великден и Гергьовден, около новогодишния цикъл (Игнажден, Коледа и Нова година), както и по време на сватба.

Вярва се, че нещастие ще сполети къщата, останала без квас. Затова и той не се дава в заем, не се взема от къща с болен, с новородено или с доведена булка. Тъй като квасът носи белезите на живо същество, на „душа“, той не се използва при погребалните обреди. Когато почине човек, обикновено се меси безквасна пита „пътнина“, която, щом бъде разчупена и изядена, помага на душата на мъртвия да напусне дома.

Големият български етнограф Димитър Маринов отбелязва, че „Хлябът е издигнат до най-голяма степен на религиозно уважение и почитание. Хлябът е свещен. Когато да се яде, човек трябва да се прекръсти, па тогава да яде.“ Пред хляба „лоши“ думи не се изричат. Хляб през прозореца не се подава – „като на куче“. Грехота е да се откаже хляб на чужд човек – гост или просяк.

Заради уважението към насъщния най-важните гости в дома се посрещат с питка. Именно изяждането ѝ обединява рода. Разчупването и „наричането“ предпазват семейството от беди и болести, гарантират благополучие и здраве. Неслучайно всеки на трапезата задължително яде от хляба.

Ето и две кратки рецепти на традиционни български погачи:

БЕЗКВАСНА ПИТА С МЕД

Необходими са:

1 кг. брашно

1 суп. л. сол

хладка вода

мед

С изброените продукти замесете гладко и еластично тесто. Разстелете го в намазнена тавичка, надупчете леко с вилица и печете в предварително загрята фурна до порозовяване. Вече готовата питка намажете обилно с мед, докато е още топла.

КЪПАНА ПИТКА С МАЯ

Нужни продукти:

500 гр. брашно

1 кубче мая, разтворено в хладка вода

1 ч. ч. прясно мляко

2 белтъка + 2 жълтъка

1 суп. л. олио

1 ч. л. захар

сол на вкус

За тестото използвайте всички продукти, с изключение на жълтъците. След като замесите меко тесто, завържете го в тензух и го потопете в дълбок съд с хладка вода. Когато изплува на повърхността го извадете и разстелете в намазнена тавичка. Намажете отгоре с жълтъците и печете в умерена фурна. След изпичането, завийте питката с влажна кърпа, за да остане мека.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

„Създатели на градски легенди, отварящи портали в тъканта на време-пространството“ – Златина & Михаил

следващи

„Дай ми мене по света да скитам, дай ми сборове, хора, задевки“ – Елисавета Багряна