Когато мечтите се превръщат в реалност – Калин Василев и проектът „ТЪРНОВОRUNS“

Инициативата „ТЪРНОВОRUNS“ стартира в края на 2014 година във Велико Търново. В основата на проекта стои Калин Василев – докторант по „Генетика“ от Карнеги Мелън Юнивърсити (Carnegie Mellon University) и пост-докторален специализант в Кеймбриджкия университет, неуморен ентусиаст и мечтател. За реализацията на една мечта и как се поддържа здравето на духа и тялото си говорим откровено и без заобикалки.

  • В началото, разкажи ни малко за себе си… Кой, всъщност, е Калин Василев?

Роден съм и израснах във Велико Търново. Интересувах се от езици, от приятелства, от култури, от науки като биология, химия, физика, компютри. И тъй като исках да развия личните си качества до един по-голям мащаб, след като завърших Природо-математическата гимназия тук, продължих образованието си в чужбина. Противно на типичните днешни истории, аз не заминах, за да избягам. Усещах, че навън има един цял свят, който може да ми даде много, за да стана смислен човек. Гражданин на света…

От 2002 до 2006 г. следвах бакалавърска степен по „Биология“ и „Химия“ в Gettysburg College, USA. Имах големия късмет, че точно в годината, в която ме бяха приели в този университет отвори врати модерен нов научен център. Нови лаборатории, нова апаратура, интересни опити, „силни“ професори. При дипломирането ми ме удостоиха и с университетска награда за цялостен принос в катедрата по „Биология“. Бях предложен за докторантска позиция в един от Топ университетите на САЩ, а именно – Carnegie Mellon University. Там имах привилегията да участвам в разработването на нови генетични биосензорни технологии. Това бяха и годините на най-силно личностно развитие в личен план. Някъде по средата на моята докторантура, чувството и нуждата да остана обвързан с България взе превес.

От 2012 г. до началото на 2014 г. прекарах пост-докторална специализация в Кеймбридж (Англия). Изследвах приложимостта на създадените от мен биосензори в невронните клетки на мозъка и как в реално време да визуализираме контактите между тези клетки.

  • Звучи наистина вълнуващо! А каузата „ТЪРНОВОRUNS“? Кога се роди идеята и как успя да я осъществиш?

В началото на 2014 г. се прибрах у дома, в България, и след около 6 месеца създадох неформалната гражданска група „ТЪРНОВОRUNS“, която прерасна в официална неправителствена организация. Това е един иновативен организационен модел, бранд или просто място – общност. То дарява хората със здраве чрез провеждането на безплатни мероприятия от образователно, практично и мотивационно естество: тренировки на открито, бягания, йога, планински преходи, вело приключения, гостуване по семинари, консултации, кръжоци, информационни кампании, лагери и други. За изминалите две години и половина от абсолютната нула достигнахме десетки хиляди граждани от област Велико Търново и цяла България. А на живо имаме над 13 000 посещения от граждани. Проведохме над 350 безплатни събития.

Когато човек сложи тези най-обикновени числени факти в контекст, тогава му става ясен и отговорът на въпроса: „Как се успява?“ А контекстът е: без финанси, без контакти, без офис, без проекти, без рушвети, без награди и без заплати. Отговорът започва със стоическа непоклатимост, безотказност, твърдоглаво постоянство. Детайлите са много разбира се. Богатия набор от технологични умения, дълбоките познания в няколко науки, отворения поглед и гъвкавост, усет към социалната среда. Мисията не е осъществена. Тя се осъществява непрекъснато.

  • Учил си и си живял дълго време в Щатите. Защо не реализира своята мечта там, а се върна в България?

Наистина е трудно за повечето хора да осмислят и разберат избора ми. Реално с такова резюме възможността за високотехнологично развитие с примамливи финансови възможности е неоспорима. Но с изминаването на годините аз твърдо започнах да усещам нуждата да връщам познания, опит и вяра в България. Мисли глобално, действай локално! Моят локал е и моят дом. Решението ми бе да отдам енергията си и мотивацията си за моето родно място. Тук има крещяща нужда от хора като мен. Приятели нямах много останали, семейството ми липсваше силно, а и клишираната фраза, че „България е райско място!“ не е толкова далеко от истината.

Аз искам да имам един природен живот обвързан с хубава истинска храна, чистия въздух, кристална вода, семейство. И ако можех да постигна това, докато използвам познанията и опитът си да „размърдвам“ закостенялото българско общество, това ще ме направи щастлив. С годините започнах да вземам решения на базата на прости думички: щастие, любов, спокойствие, приятелство. Сложни словосъчетания като „високи финансови възможности“ реших да оставя на заден план. В Америка има хиляди Калиновци, със знания и опит многократно по-богати от моите. Тук има нужда от хора като мен.

  • Вярно ли е че българите са едни от най-болните и затлъстели нации в Европа, както сочат актуални проучвания. И ако е така на какво според теб се дължи този факт?

О, да! Митът за родопската баба столетница отдавна не е верен. Отминаха тези времена и нашата нация е дълбоко затънала в здравните си проблеми. Да подхвърля няколко статистики, които се опитвам да споделя с всеки: Номер едно сме по сърдечни заболявания в Европа и над 65% от народа ни над 60 годишна възраст си заминава именно поради тази причина. Със 78% сме най-неактивната нация в Европа, децата и младежта ни са в челните позиции по повишаване на теглото, лидери сме и сред пушачите. Всички тези резултати представляват болести на бита. А щом е болест – състояние на бита, тогава достигаме до най-важния фактор – личния избор! Решенията вземани от всеки един човек, всеки един ден. Тук не става дума за финанси, за правителства, за липса на възможности. Тук става дума за закостеняло, апатично и демотивирано общество. Да, от тази основа произлизат много второстепенни и индиректни причинители и фактори. Но много по-добре е да се третира причината. Примерите са навсякъде около нас. Ето, във Велико Търново вече се изградиха десетина фитнес площадки на открито по кварталите. Но те са празни и биват разрушавани от хората. Ако ще и 100 и 200 площадки да се направят, резултатът ще е същия. Подобни примери за апатично, мързеливо и късогледо отношение у народа ни са много.

  • Много хора ще кажат, че здравословният начин на живот изисква много време и средства…

Дори да приемем това за истина… Та не изискват ли много стойностни неща в живота време и средства? Та не са ли здравето и единственото тяло, което имаме, най-важните неща в живота ни? Не би ли трябвало да отделяме предостатъчно време за тях? Не би ли трябвало да отделяме повече средства за важните неща и по-малко за глупости?

И в крайна сметка и двете твърдения не са правдоподобни. Първо, здравословният нормален, природосъобразен живот е в пъти по-евтин от скъпите боклуци. И ако го дефинираме най-простичко – като правилна храна и движение, то тези два аспекта могат да бъдат предостатъчно евтини. Правилното хранене, като обилно количество плодове, зеленчуци и варива, може да бъде до няколко пъти по-изгодно от пакетираните боклуци и скъпите животински болестоносни продукти. А движението? Че аз за първи път чувам да струва някакви пари да се движиш свободно и да си тренираш, където си пожелаеш из града и региона.

И що се отнася до изискването на време, не бих сметнал, че е нещо в пъти повече от всяка една друга активност. Да, отнема повече време от „правенето на нищо“. Но в дългосрочен план всичко останало ще ти излезе солено с лихвите: времето прекарано в боледуване, изгубените години живот, похарчените средства. Когато човек има устроен план, график и спести всичкото онова прахосано време, то той би имал предостатъчно. А и тук не става дума за професионален спортист с двуразови тренировки всеки ден. Детайлите и стратегиите са много. Има ли желание, има и начин.

  • Да дадем пример с теб самия… Как протича един ден на Калин Василев?

Аз не съм типичния пример, който много хора биха могли да следват. Ежедневието ми е контролирано от мен самия, защото така исках да построя живота си. Разбира се, не много хора са го пожелали по този начин. Също така, аз тренирам повече от необходимото за повечето хора. Започвам с около литър прясно сварен чай от събрани билки. Сега лятото го преобръщам в студен чай с около 30 бучки лед. Лъжица мед ми е навик. След 40 минути закусвам с неща спрямо сезона. Лятото обилно с плодове, нектари, фрешове. Понякога мюсли, варива, здравословни сандвичи. Тренирам по един-два пъти на ден. Понякога сутрин, понякога вечер. Зависи от сезона. И от към 10 часа сутринта до много късно вечерта работя по мисията си. Всичките ми задачи са примесени с придвижване нонстоп с колело около целия град. Скачам от задача на задача. Нося лаптопа си с мен и сядам и работя на всяко едно място във Велико Търново. А храноденят ми продължава с много зеленчуци, варива, снаксове от още плодове. В зависимост от деня провеждам и всички социални събития на организацията. Динамиката е висока, успявам да се храня в 95% от случаите природно, силно и свежо. Балансирам с бързи природни разходки из и около нашия град. Опитвам се да си лягам навреме, но не всеки път успявам. Когато мисията ти е огромна, аз съм готов да поема нужните жертви.

  • А храната? Интернет и медиите буквално ни заливат с информация колко вредно е всичко, с което се храним. И тук не става дума за полуфабрикатите и „бързата храна“, а за полезни и натурални продукти, като плодовете, зеленчуците, зърнените, които все по-често са генно модифицирани и пълни с нитрати. Какво е твоето мнение по въпроса и твоят съвет?

Аз действам на принципа да се старая към най-добрия избор, който мога да направя. Аз не се вманиачавам към перфектно старание във всичко. Да, познати са ми казусите с храната, но правя това, което е възможно. Нека се справим с основните най-големи проблеми, те ще дадат по-важните резултати. Нещо като „принципа Парето“ (Според „Принципът на Парето“ – познат като правилото 80/20, с извършване на 20% от работата си постигаме 80% от ползите от извършването на цялата работа – бел.авт.). Ние нека се справим с основните 2-3 неща, които ще дадат 80% от резултатите. Нека хората се хранят с плодове, зеленчуци и варива. Нека намалят до минимум или да спрат напълно месото. Нека поемем по пътя на здравето и избегнем големите грешки.

А как се справям аз ли? Ами много лесно. Познавам хората от кооперативния пазар във Велико Търново и пазарувам от няколко избрани човека. Подкрепям локалното. Да, в моето семейство се спазват селските традиции и съм облагодетелстван в това отношение. Иска ми се да помагам много повече и това ще се случи. Също така съм запознат в детайли с различните продукти, предлагани в супермаркетите. Не залитам по фалшиви псевдо здравословни боклуци или глупости. Нямам нужда от прахчета за по 30-40 лв. за 100 гр. или поредната нова ядка от 40 лв/кг. Много от нещата, които си купувам, изкисвам или измивам внимателно. Малките стъпки са няколко, но те помагат основно.

  • Кои са твоите „фаворити“ сред храните?

Трудно ми е да реша! Нямам фаворит. Ям доста сезонно, спрямо това, което се предлага прясно. Е да, имам любими неща, но това не е някакво задължение. Примерно обожавам манго, но тук няма и за това го хапвам само 2-3 пъти в годината. Иначе всички плодове ги ям обилно и по много. По време на сезона на зелено листните пък, хапвам цели кофи със зеленина. Обичам тахани на филийка с мед, обичам много течности, дини, праскови, магданоз. Всичко! За рецепти, посетете профилът ми във фейсбук. Имам албум с над 300 снимки. Нашата страница има също албум с много снимки и рецепти. Всичко обожавам. Без банани!

  • Изглежда сякаш всичко при теб се случва лесно и гладко… Каква е тайната на успеха на „ТЪРНОВОRUNS“? Как успяваш да привлечеш толкова участници и толкова съмишленици и поддръжници?

Споменах за това в началото на интервюто, но искам да допълня още нещо важно… Отношението! Огромна част от успеха се крие в отношението и отделеното индивидуално време: към хората, към доброволците, към дарителите, към участниците. Ние нямаме възможност да плащаме хонорари или да купуваме подаръци. Но изразявам благодарности с колажи с лицата на всички. Радвам ги със снимки, с хубави думи, с усмивки. Аз подхванах всичко това, за да бъда близо до хората, а не да бъда далеко. За това индивидуалното отношение е много важно.

  • Пролетта в Търново беше изпъстрена от редица събития, организирани от вас. Какво да очакваме през лятото?

Събитията се сипят. Тренировките не са спирали. Наскоро прекарахме и 7 дни с над 14 йога практики сред природата – „Седмица за Йога“. Дано имаме време да организираме още много йога практики на открито. Пролетта започнахме да организираме и вело приключения и имаме планувани още 3-4 за лятото. Продължаваме и с планинските преходи по близки и далечни места. Постоянно сменяме локациите на много от нашите мероприятия, за да може да обхванем различни квартали, а и да се насладим на разнообразието на нашия град. Също така най-вероятно ще се опитаме да организираме и няколко здравословни „тридневки“ в Балкана. Нещо в насока, фрешове, плодове – зеленчуци и много тренировки с индивидуално внимание.

В крайна сметка обаче, най-важната ни цел си остава изграждането на „Здравен безплатен информационен център“. За последната година оставихме тази идея да поузрее, а и да натрупаме повече инерция. Кандидатствахме по няколко бизнес състезания с нея и дооформихме концепцията. Идва и нейният момент. Разбира се, никой не ни помага и ще се опитаме сами да съберем нужната сума от 80 000 лв. чрез контакти и дарения.

  • И накрая! Твоя съвет за постигане на хармония, щастие и здраве?

Моята лична формула е бягането! Когато съм сам, сред природата, препоръчително над 2000 м. надморска височина и устремено към някой връх. А когато това е съчетано с любов към половинката до теб, всичко е в кърпа вързано!

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Българското националноосвободително движение след 1878 г. и ролята на Христо Силянов

следващи

„Академия за драматургично писане“ отново отваря врати / 29 юли - 9 август