И времето дойде!

Ние, „Човекът“, го създадохме това време, всички заедно.

Хайде да се вгледаме заедно в това, което създадохме и да сравним усещането и вибрацията в нас. Носи ли ни чувство на радост и спокойствие, на баланс и разбиране? Като че ли, ни носи по-често усещане за смут и тревога, много добре скрита, но постоянна?!

Всички си пожелаваме здраве, а сме все по-болни. Колкото и да не гледаме телевизия, голяма част от нас не можем да откъснем поглед от взривовете кънтящи в главите ни, в пропукващите се ледници и тихо умиращите от глад деца и възрастни по света. Целият свят е полудял, а ние се опитваме с всичка сила да живеем спокойно, все едно нищо не се случва, все едно не сме отговорни. Повтаряме си: – Нищо не зависи от мен! Та какво бих могъл да променя сам?

Спомняте ли си кога беше последният път, когато пихте чиста вода от поточето? Мислихте ли си тогава за бактериите, тежките метали и паразитите в нея или отпивахте от живата течност и благославяхте мига, че сте живи?

Аз си мисля, че е време ние, „Човекът“, да склоним скромно глава и да си признаем, че не притежаваме света, че сме тук за малко и че можем да живеем в синхрон. Защо ни е синхронът ли? Ами това не е идеята за наивно живеене в мир, а необходимост, за да участваме във вълнуващия процес на еволюцията по-дълго време. Другият вариант е да си заминем като динозаврите или атлантите и всички други преди нас неуспели да се движат с процеса на еволюцията и отпаднали от него. Всичко се движи и ние се движим. И се променя и се развива. Изчезва, и се появява пак, и умира, и се ражда. Но не! Унищожава, злоупотребява и замърсява дома си, тялото си и взаимоотношенията си.

Много въпроси и отговори и за всеки различни. Но нека да се концентрираме над основните.

Колко процента е алкалността в тялото ви? Защо ви питам ли? Можете да прочетете тук >>>

Колко пластмасови бутилки, кутийки, пакетчета, опаковчици и джунджурии изхвърляте на седмица? Пробвайте само за една седмица да ги заделяте. Както няма да мислим и за океаните и количествата там….

http://www.plasticpollutioncoalition.org

Тази седмица колко загубени часа прекарахте във Фейсбук или по телефона с някаква компания изслушвайки търпеливо машината насреща?

Колко близки прегърнахте, на колко казахте, че ги обичате, колко книги прочетохте и колко часа ви останаха да се занимавате с любимото хоби, вдъхновение?

Казахте ли благодаря на природата, че ви дава въздуха, водата, храната и топлината?

За разговора, за тишината с любимия, тази седмица колко време ви остана?

Тече ли тече, пустото време… До кога ще живеем сляпо?

3 Comments

  1. November 18, 2015 at 5:23 am — Reply

    Прекрасно написани разсъждения и важни въпроси, за които да се замислим и попитаме себе си.

  2. November 16, 2015 at 1:43 pm — Reply

    Anelia, mnogo dobre napisano I mnogo istinsko. Az vseki den se opitvam da nameria vreme da izkaja gratitude za vsichko koeto imam I ni e dadeno I da se otdam na solitude chrez sutreshna meditacia. Inache stresa ni poglashta I see izgubvame. Blagodaria ti za prekrasnata statia! Daniela

    • November 16, 2015 at 10:00 pm — Reply

      Благодаря за топлия коментар. Радвам се, че е достигнала до теб! Сърдечни поздрави. Анелия

Leave a Reply to Мила Дучева Cancel reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Театрална комедия „ПОКЕР“ – 23-ти януари, Чикаго

следващи

Честит Бабинден, празник на вещите хора, мъдростта и добрината!