За Женското начало, Богинята Майка и народните шевици – интервю с Юлия Боева

Срещата ни с Юлия, дългогодишен изследовател на символиката в Неолита и народните шевици; автор на книгите: „Мъдростта на Великата майка“, „Богинята и рогатите глави“ и „Богинята и двуглавият кон“, се осъществи на първия национален фестивал на шевицата, организиран в приказния Белослав през септември тази година.

Повече за програмата на фестивала и пъстротата на представилите се участници може да прочетете тук.

В тази кратка беседа, ще си поговорим за древното познание за Богинята, коя е Тя и каква е нейната роля днес.

  • Здравей Юлия, много ми е приятно да се срещнем, благодаря! Би ли ни разказала, как и кога се породи интересът ти към шевиците?

Да, разбира се! Още от гимназиално време започнах да се интересувам от Неолита и символите от онова време. Започнах да им обръщам внимание, без да съм имала някакви специални намерения, някак си все ги забелязвах. Има една английска песничка:

„Къде беше Мацо?

Бях в двореца на кралицата?

Какво видя там?

Видях мишка на килима.“

Та така де, всеки си вижда мишката. За мен това бяха неолитните знаци и непрекъснато ги виждах. Лека полека след близо 50 години събиране на информация, картинката започна да ми се подрежда в главата и да придобива някакъв ред. Именно от това се роди първата книга „Мъдростта на великата майка“, в която няколко от знаците са обяснени.

  • Тези неолитни знаци присъстват ли и в мотивите на народните носии?

Там е работата, че ДА. Знаци на близо 8 хиляди години могат да се видят по шевиците. На една изложба в  Етнографския музей в София, попаднах на една женска носия от Софийско, на чиито ръкави бе изобразен символа на „Раждащата Богиня“ от праисторическо време, заедно с едни рогати глави.

Реших, че задължително трябва да разбера какво е това нещо и започнах да събирам снимки на шевици, специално на ръкави от Софийско. Събрах около 700 снимки и забелязах, че неолитните знаци преобладават в шевиците, а мотивите от по-късни времена са доста по-малко. В резултат се появи книгата „Богинята и рогатите глави“.

Богинята се вижда в народните шевици и заедно със символи от по-късната Бронзова епоха, където тя е изобразена върху двуглав кон. На този символ е посветена третата ми книга „Богинята и двуглавия кон“. Там се обяснява какво е значението и ролята на „Тракийския конник“ и по точно какво е мястото на мъжете в цялата система.

В предхождащата Неолитна култура става въпрос преди всичко за Женското божество, Мъжкото начало остава малко скрито. През бронзовата епоха това се обръща и до наши дни си върви все така.

Снимка: История в Шевици

 

Снимки: предоставени от Юлия Боева
  • Смяташ ли, че в момента тече процес на балансиране на тези енергии?

Би трябвало, защото стигнахме до някаква граница в развитието на тази патриархална култура, започваща от бронзовата епоха. Тя в развитието си достигна до недостатък от ценности. Най-вече липсва цялост. Стигнахме до някакво разпиляване в обществото и някак си насила се опитват да ни съберат чрез държава и други институции, а не се получава. Трябва да започнем! Може би съзнателно вече! Крайно време е да си търсим корена, за да придобием тази цялост, от която сме тръгнали и която сме изгубили по пътя.

  • В книгите си споменаваш за „Червената“ и „Бялата богиня“. Две различни ли са те и каква е разликата?

Богинята е една, но има двойствен характер. Светът, целият съществуващ свят, е Богинята. Работата е там, че освен материалния свят, който виждаме и усещаме, има един невидим свят, който е светът на Светлината. Както казват – „Бог е Светлина“. Всъщност това е „Бялата богиня“ от епохата на неолита, невидимата страна на нещата. „Червената богиня“ пък е всичко материално. Хората през Неолита много добре са осъзнавали тази двойственост и непрекъснато са търсели връзката между двата свята – как „Бялата“ присъства в света на „Червената“ богиня и обратно. Двуглавият кон символизира тази двойност на Богинята, а също и идеята за противоположностите в света (тяхната свързаност, взаимна зависимост), което е причината за движението и развитието. Мартеницата също е един такъв символ на връзката между духа и материята.   

  • А къде е ролята на Мъжкото начало в Неолита?

В неолитната култура Мъжкото начало е част от Бялата богиня-майка. Дори в някои статуетки може да се види богинята, изобразена с женско тяло, а с глава и врат под формата на фалос. Това единство се разпада през бронзовата епоха и Мъжкото начало се обособява като Бог-баща. В Тракийската култура, чрез Богинята, човек може да стане посветен и да се превърне в Бог-баща. Именно „Конникът“ символизира човека по пътя на посвещението, който първо трябва да стане жених, да се съедини с Майката и пак след това да се превърне в Бог-баща.

  • По какъв начин е изобразявана Богинята?

Първо – като жена, но задължително силно стилизирана, за да се различава от хората. Но освен това Богинята може да бъде изобразена чрез всичко, защото Тя е всичкото. Има обаче три нейни животински образа, които са по-характерни. Това са „Птицата“, „Еленицата“ (сърна, но рогата) и „Змията“. Тези нейни образи са свързани и с трите функции на Богинята. „Птицата“ е свързана с идеите за космическия ред и движението в Света и с идеята, че всичко, което се ражда или създава в материалния свят, става по желанието на духовния. „Еленицата“ пък символизира именно това раждане на материята от духа, тя е символа на утробата, където от нищо се получава нещо; тоест духът получава тяло.

  • Тоест „Птицата“ извежда духа, а „Еленицата“ го материализира?

Да, „Птицата“ праща духа, а „Еленицата“ е процесът на материализиране. „Змията“ пък символизира способността на човека да получи знанието за всичко това. Тоест „Змията“ е мъдростта. Всички тези символи присъстват в народните ни шевици, както в нашите, така и на други народи, наследници на неолитната култура. За тези три страни от същността на Богинята в книгата „Мъдростта на Великата майка“ има отделни глави.

Снимки: предоставени от Юлия Боева

  • Всичко това е много интересно! Благодаря отново, че сподели с нас тази актуална за съвременното ни духовно развитие информация! От къде да започнат читателите ни, които искат да научат повече и които имат желание да проследят труда ти в дълбочина?

Бих им препоръчала първо да се запознаят с неолитните символи, описани в Мъдростта на Великата майка и след това да продължат с двете книжки, изследващи шевиците – Богинята и рогатите глави и „Богинята и двуглавият кон“. Книгите имат безплатни електронни версии, които могат да бъдат свалени. Ако някой желае да ги закупи в хартиен вариант, могат да бъдат купени или поръчани от  КнижарницаБългарски книжицив София на адреса на книжарницата или доставени по куриер. 

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Есенни празници

следващи

Фракинг и вода: Какво трябва да знаем от опита на други страни?