Значение на Кирило – Методиевото дело за България

Около датата 24-ти май винаги се припомня делото на светите братя Кирил и Методий. Какъв отпечатък са оставили солунските двама братя в българската родова памет, добре демонстрира славният епизод с връчването на Самарското знаме в ръцете на българските опълченци (6-ти май 1877 г.). От едната страна на знамето монахините от Самарския девически манастир избродирали Иверската Богородица, а от другата – именно лицата на св. св. Кирил и Методий. В речта по случай предаването на знамето се казва: „Както в деветото столетие Кирил и Методий са освободили славянството, а особено нас, българите, от идолопоклонството и невежеството, така също и днес ще се намерят посред българското опълчение, ще го насърчат в сраженията и ще му помагат най-сетне да избави България и отечеството ни от турското робство.“

Две години преди това от страниците на в-к „Знаме“ (9-ти май 1875 г.) Христо Ботев ще напише, оценявайки Кирило – Методиевото дело: „В историята на сичките почти европейски народи се срещат такива личности, на които деятелността е имала общечовечески характер и затова по своето всемирно значение заслужава почит и уважение от страната на секи един човек. (…) И в историята на нашият потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовеческия напредък, и които, разбира се, тряба да възбуждат почет и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но на секи честен, искрен и признателен славянин.“ В характерен стил, с обичайната си прозорливост за бъдещето, поетът – революционер Хр. Ботев завършва статията си така: „11 май скоро ще да бъде празник на нашата революция и на нашата свобода.“ (по нов стил 11-ти май отговаря на 24-ти май).

Вземайки предвид написаното от Ботев, е добре да се поясни на какво дейността на двамата братя дължи значимостта си на величествен подвиг. В статията си „Константин-Кирил Философ и Методий в общоевропейското развитие“ академик Емил Георгиев заключава: „Създадената от Кирил и Методий писменост заема изключително място в културния живот на средновековна Европа. Това е първата голяма, официално приета – от държавата и църквата – писменост на народен език. (…) Можем да кажем, че до Кирил и Методий на нашия континент съществуват две култури: едната, която се основава върху латинската писменост – в Средна и Западна Европа, и втора, която се основава върху старогръцката писменост – в една ограничена област на Балканския полуостров, във Византия. И изведнъж се появява една трета култура, основана върху старобългарската писменост. Тя бързо обхваща цялата източна половина на континента. (…)
Кирил и Методий установяват и първия народностен литературен език в средновековна Европа – старобългарския. (…)
В европейското литературно развитие старобългарската литература води с усвояването на народния език. Докато в другите европейски литератури се е употребявал чуждият и мъртъв латински език, съответно старогръцкият език, най-ранните славянски книжовници въвеждат народния език в литературата. Европейската литература не познава по-дълбоко и по-силно убеждение в необходимостта и значението на писмеността, на книжнината на народен език от онова, с което първите славянски книжовници ратуват за нея. (…)
Предприетата от Кирил и Методий борба с „триезичниците“ е борба за равенство на народите. Кирил и Методий въстават срещу това, едни народи да се смятат за богоизбрани и да имат право на собствена писменост и книги на родния си език, а други да се смятат за „варвари“ и да бъдат лишени от правото на образование и собствена църква.“
Кирил и МетодииДругият важен аспект от заслугите на Кирил и Методий за славянската писменост и култура е приемствеността, която делото им получава. Това става посредством учениците им – продължители, от една страна, а от друга – поради далновидната политика на българските владетели св. княз Борис Покръстител и цар Симеон Велики. Както отбелязва проф. Дора Мирчева: „Минал през перото на най-големите книжовници на България от IX-X-XI в.: Климент Охридски, Константин Преславски, цар Симеон, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, Григорий Презвитер и Мних Козма Презвитер, в двете старобългарски книжовни огнища Преславското и Охридското, старобългарският език достига изключително високо развитие през Златния век. (…) Старата българска литература от първите векове – канонична и неканонична – се възприема в стара Русия, „трансплантира се“ там, както се изразява Д. С. Лихачов. На руска почва се наблюдава процес на постепенна русификация на старобългарските текстове.“

Историческата заслуга на средновековната българска държава по обезсмъртяването на Кирило-Методиевото дело е подчертавана нееднократно. Академик Димитър Ангелов пише: „Ролята на България като първия и основен център на славянската писменост и култура през Средновековието е безспорна. България е първата страна, която става писмен и културен център на славянството и в която делото на Кирил и Методий и техните ученици стъпва на най-солидни и здрави основи.“
По думите на българиста от Франция Жан-Ив льо Гию: „Успехът при налагането на старобългарския език в културния живот и религията е първият аспект на революционното дело на Кирил и Методий.
Пред лицето на една мощна опозиция те успяват да издигнат езика до нивото на латинския и гръцкия.
И нещо повече, между Източния и Западния блок от този период – Византия и Рим, двамата велики реформатори налагат правото на трети свят, налагат правото на славянския свят да издигне своя глас.“
Проф. Донка Петканова формулира следното важно заключение: „Най-сетне не бива да забравяме, че делото на Кирил и Методий се разпростира сред много народи. То става причина за укрепване на българо-руското културно общение, за значителен книжовен обмен между България, Сърбия, Русия. Старобългарският Кирило-Методиев език с редакционни (главно правописни) промени става книжовен език и на русите, и на сърбите. Така през вековете делото на Кирил и Методий придобива общославянско значение.“
В заключение нека отново се припомнят думите на проф. Владимир Колесов: „Единството на всички славяни в миналото ни отвежда към оня момент, когато от безформената езическа маса се създава новата славянска култура и с гения на братята Кирил и Методий е запазена в писмено слово за бъдещето. Това е нашият общ рожден ден, начало на славянската култура и просвета. Днес всички ние сме длъжни да почитаме онези, които в толкова отдалеченото минало са мислели за нас.“ Или, както е казал поетът: „и ний сме дали нещо на светът / и на вси Словене книга да четът; / и кога му викат:„Българину!“ бесно, / той да се гордее с това име честно.“

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

„Сетивни градски пътувания“ – 27-ми и 28-ми май 2017 г., София

следващи

Разказ за „Трънски разкази“ на Петър Делчев