Зимни празници

Зимните народни празници и обичаи са свързани с древни религиозно – магически представи, поверия и култове, и имат предимно предохранителен характер. Тъй като се вярва, че това е време на нарушено равновесие между земните и невидимите сили, обредите, изпълнявани през този период, целят да възстановят баланса и да изпросят здраве и благоденствие за цялото семейство и домашните животни.

Света Варвара (4-ти декември)
Великомъченица Варвара в българските вярвания закриля децата от различни болести и най-вече от едрата шарка, заради което е наричана и Баба Шарка. Православието пък я почита като покровителка на починалите от внезапна смърт – тези, които не са имали време да се покаят.

Наричан още Женска Коледа, на този ден млади „варварки“, облечени в новите си премени, обикалят по къщите, орисвайки Щастие и Берекет, а от благодарност стопаните ги даряват с боб, ошав, брашно и ябълки.
Още в навечерието на празника най-възрастната жена в дома изпича питка, която оставя край огнището през цялата нощ, за да може Баба Шарка „да си хапне и да си отиде“. Върху обредната погача се пали „Варварска свещ“, която се пази през цялата година, за да закриля къщата от болести и беди. На нея се приписват магически свойства: Ако се запали при буря или градушка, тя ще я разпръсне, а ако животно ражда трудно – пламъкът й ще облекчи мъките му.

На трапезата обезателно присъстват мед, сушени плодове, пълнени чушки, боб и други постни ястия, както и „пренощувалият“ празничен хляб, който се разчупва високо над главите на домашните, за да пораснат класовете и децата. Задължително се вари царевица, пшеница или друга зърнена култура, за да не се „запече полето“.
На много места жените месят „къпани“ питки и с думите: „Да дава Господ здраве вам, на челяд, на добитък и на всички!“ – ги раздават за здраве.

Тъй като Баба Шарка се счита за покровител най-вече на децата, те са главен участник в един от основните ритуали на този ден. Нечетен брой деца се събират на някоя поляна или на кръстопът, наклаждат огън и го прескачат, за да са здрави през цялата година и „да не ги завари Варвара“. После си слагат по няколко зърна боб на коляното и ги изяждат без ръце.
В някои райони се извършва и „ритуал на кокошките“. Хвърлят им се зърна царевица в кръг, ограден с въже и с думите: „Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите!“

Света Сава (5-ти декември)
В българската народна традиция Света Варвара и Света Сава се приемат като сестри или слуги на Свети Никола, като разпространена е поговорката: „Варвара вари, Сава пече, Никола яде с голямата лъжица и гости гощава!“
Освен като сестра на Св. Варвара и на Св. Никола, Св. Сава се счита и за покровителка на чумата, както и че „засява“ болестите по хората. „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява!“ – казват старите хора със страхопочитание.

Тъй като я свързват и с плодовитостта, на този ден бездетните булки правят обреден хляб, пресявайки брашното през обърнато наопаки сито. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне коремът!“ След изпичането, този „наречен“ хляб се раздава с вярата, че ще „изпроси“ така очакваното чедо.
За здраве и благополучие се пържат и раздават мекици.
Жените не пипат остри предмети (ножове, игли, ножици), за да не станат жертви на Варвара и Сава.
На Савинден се подготвя Никулденската богата трапеза, а в някои райони на този ден почитат и мъртвите, като раздават варено жито за помен.

Никулден (6–ти декември)
Приеман като владетел на моретата, реките, езерата и целия подводен свят, на рибите и водните демони, Свети Никола се почита като патрон на рибарите. В народните представи той е представян или като белобрад и беловлас старец, от чиято брада се изсипват първите снежинки, или като крилат силен и млад момък, борещ се с водните чудовища.

Задължителен за трапезата е шаранът, считан за „слуга“ на светеца, като народът казва: „На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе!“ При приготвянето на рибните ястия люспите не бива да падат по земята и никой не трябва да стъпва по тях, за да не го сполети нещастие. Костите пък не се изхвърлят, а се изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката, за да се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Кръстовидната кост от главата на шарана (наричана „кръхче“ или „дъна“), се пришива към дрехите на децата или на шапчиците на новородените, за да ги предпази от „зли очи“ и уроки.

Освен шаранът и „рибникът“ (риба, изпечена в тесто) на този ден се прави и обредна пита, която се освещава в църква. Задължителни за Никулденската трапеза са и постните ястия – царевица, жито, постни сърми, чушки, боб, ориз. Празничната софра не се раздига цял ден и цяла нощ, а от хлябът се раздава и на съседите, та да се запазят добрите отношения с тях.

В Западна България и до днес е съхранен обичаят „такси“ или „нощна служба“. Група от невстъпвали в брак момчета и момичета обикалят домовете на роднините си – именници, и ги канят на „служба“. Гостите влизат в празнуващите къщи с думите: „Свети Никола да ни помогне!“. Домакините ги благославят и ги канят на богатата трапеза. Този ритуал се повтаря, докато не се обходят всички роднини, което често отнема цялата нощ, чак до сутринта. От всеки посетен дом към групата се присъединяват както по-възрастни членове на рода (т.нар. „пияни старци“), така и по-млади мъже, които ги подкрепят в трудната им „служба“.

Освен като защитник на рибарите, Свети Никола се счита и за пазител на дома, за покровител на семейството и рода. Ето защо в ранни зори неомъжените девойки отиват на църква, а вечерта танцуват „невестино“ хоро пред погледите на потенциалните женихи и техните родители, които избират бъдещите булки.

Света Анна (9-ти декември)
Празникът чества женското плодотворящо начало. На този ден църквата отбелязва зачатието на светицата, майка на Дева Мария. В традиционните представи Света Анна е закрилница на девиците, вдовиците и бременните, както и на брака, семейството и майчинството.

Народът отбелязва датата и като ден на врачките. Вярва се, че нощта преди празника е време на магии и прокоби. В тези часове, на нарушен баланс между земното и отвъдното, вещиците установяват връзка със злите сили и с мъртвите. Танцуват голи по поляни, ниви и гробища. Те „свалят“ месечината от небето, превръщат я в шарена крава и издояват млякото й. Отпивайки част от него, те черпят от силата на небесното светило и объркват хода на земният живот и труд на хората. Правят магии за раздяла, за омраза, за болест и смърт.

Като предпазна мярка срещу нечистите сили, пред всяка врата се пали огън и се ръси с пепел и просо около стопанските постройки, а виметата на кравите се мажат със зловонна смес от мазнина, чесън и въглени.
Вярва се, че Дяволът и неговата свита влизат в домовете и кръжат край огнището под формата на мушички. Ето защо, ако на този ден се забележи мушица, тя трябва да се хване и изгори, за да се унищожи злата сила, въплътена в нея.
В някои райони внимателно се следи кой ще влезе пръв в къщата. Ако е жена, само женски животни ще се раждат през идната година, ако е мъж – само мъжки.

Според традицията момите засаждат пшеница в саксия и потапят вишнови или ябълкови клонки във вода и ги оставят край огнището. Ако до идването на Новата година клонките се разлистят, а пшеницата покълне, то задомяване предстои на момата, и то за добър момък.
Тъй като се вярва, че в тази нощ черните магии „хващат“, строго се спазват някои забрани: мъжете да не излизат от селото, за да не ги отвлекат танцуващите самодиви, а жените не работят и не пипат вълна, за да не се разболеят децата или добитъкът.

Васильовден (1-ви януари)
На 1-ви януари Православната църква отбелязва паметта на Свети Василий, наречен още приживе Велики, заради милосърдието и щедростта му. Освен мислител, философ и писател, той бил надарен и с пророческа дарба и така сам предвидил своята смърт.

снимка: dkcchayka

Васильовден, Василица или Сурваки е празник с богата обредност. Един от най-характерните ритуали на този ден е „сурвакането“, което се явява продължение на коледарските благословии. Още преди зазоряване деца между 5 и 12 години, в чиста премяна и с торбичка на рамо, обхождат домовете на всички съседи и роднини, като ги „сурвакат“ за здраве и благоденствие. Всяко дете носи своя сурвакница (суровакница, василичарка), изпълняваща ролята на магически жезъл, който да донесе плодородие, здраве, богатство и изобилие. Тя се изработва от сурова дрянова пръчка във формата на Ф, украсена с пуканки, сушени плодове, гевречета и преплетени червени и бели конци. Сурвакането винаги започва със „Сурва, сурва година!“ – благословия (блаженка, слава, молитва, сорвакия), която цели да предпази хората и да прогони нечистите сили, върлуващи в това „мръсно“ време.
В знак на благодарност домакините даряват на всяко момче кравайчета, дребни пари, ошав и други лакомства.
В някои села дряновите пъпки от сурвакницата се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят много пиленца.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Вечерта срещу Сурваки стопанката приготвя „пита с пара“ и „баница с късмети“ от дрянови пъпки. В полунощ най-възрастният разчупва питката и раздава от нея на домашните си. Три пъти се завърта тавата с баницата и всеки взема падналото се пред него парче с късмет. Каквото остане от баницата се пази „за Богородица“. Голяма част от обичаите в навечерието на „Василица“ са близки до тези на Бъдни вечер – храната отново се прикадява, огнището гори цяла нощ, а софрата не се раздига до сутринта.

Характерно за 1-ви януари е коленето на петел на прага на къщата. Принесеното в жертва животно се пълни с ориз или се пече със зеле, като това е и основното ястие на масата. Задължителни са още жито, сушени плодове, пача, мед и орехи.

Тъй като празникът е свързан с прехода от една календарна година към друга, на този ден се извършват различни гадания.
Първият залък от баницата момите и ергените слагат под възглавницата си – когото сънуват през нощта, за него ще се венчаят.
В полунощ всеки чупи по един орех – едра и здрава ли е ядката, здраве и просперитет го очакват.
Кихне ли някой – на добро е, а на негово име се нарича първото родено напролет домашно животно.
В паничка с вода се оставят белязани листа от бръшлян, а на сутринта се гадае по тях. Чието е останало свежо – късметлия ще е, чието е увехнало – несполуки ще има.
В огнището се хвърлят пъпки от дряна, който се е паднал от баницата – чиято пъпка пукне и отскочи най-високо, здрав и хаирлия ще е през цялата година.

От останалия на масата кромид лук се режат 12 колелца, слага се сол на всяко и се наричат на месеците от годината. На сутринта, ако солта се е стопила – дъждовен ще е месеца, ако пък е останала отгоре, вещае сухо и хубаво време.
В някои райони момите мият косите си с вода, в която е натопен дрян, за да бъдат те здрави, дълги и лъскави.

Свети Силвестър (2-ри януари)
2-ри януари е религиозен и народен празник в чест на Свети Силвестър – известен с вярата и предсказанията си, както и с чудесата, които извършил приживе. Тъй като сред тях е съживяването на вол, светецът се приема за покровител на животните и най-вече на вола. Ето защо денят, познат и като Карамановден и Силвестри, е наричан още Волски празник.

Основният ритуал на този ден има подчертано очистителен характер и е свързан с ринене на тора от оборите, който не е изхвърлян от Коледа.
В нощта срещу Силвестровден, дружини от по няколко мъже, участвали и в Коледуването, обикалят къщите, в които има едър впрегатен добитък. Стопаните оставят портите отключени, връзват кучетата, а докато риначите чистят, не излизат от дома си. В обора домакините оставят богато угощение за „гостите“ – питка, месо и вино. Ако мома очаква избраникът й да дойде с дружината, тя му оставя специален подарък сред армаганите – обикновено пешкир. След като приключат с чистенето, мъжете взимат дареното им от стопаните и тръгват, без да се обадят.

На този ден, ако някоя девойка отблъсне любимия, той може да си отмъсти като хвърли още тор в обора. Ако това се случи, бащата на момичето бързо трябва да изтрие срама на семейството още преди зазоряване.
Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
В Родопите денят е известен и като „Сполезов“ – какъвто човек ти влезе пръв в къщата, такава ще ти бъде и годината.

Навечерие на Богоявление (5-ти януари)
Празникът Богоявление затваря цикъла на „Мръсните дни“, започващи от Коледа, наречени така заради факта, че през този период Исус все още не е получил Свето Кръщение. Денят е наричан още Кръстци, Попова Коледа и Зимен Кръстовден. Това, според народната вяра, е време на „некръстени“ дни, в които владее хаос и демонични сили бродят по земята. Ритуалността през този период цели чрез силата на Кръста да внесе ред и баланс, и е един вид подготовка за голямото предстоящо кръщене и обновяване.

Още преди изгрев слънце в църквата се извършва Богослужение, а от осветената на този ден вода, всеки носи в дома си. Попът обхожда всички къщи, като ръси с китка босилек и светена вода и така прогонва злото. В някои райони божият служител оставя и по малко бяла и червена вълна, от които се плетат мартеничките.

В българската народопсихология интересна символика има босилекът. Китка от него се дарява за благополучие по много поводи – при новородено, при сватба или годеж, а на Гергьовден с босилек се напръсква добитъка, та да е здрав и да се плоди.
Младите невести се кичат с благоуханната билка, за да привличат с аромата й любов и взаимност.
За босилека се вярва и, че прогонва самодивите, затова разболее ли се някой от „самодивска болест“, веднага се ръси с такава китка.

На някои места момците от селото се събират и изпълняват поповата служба, за да пречистят къщите. На следващия ден този ритуал повтарят и момите. Девойки за женене, наричани „свойници“ или „водичарки“, се преобличат като булка и младоженец и обхождат домовете с песен на уста. Те също ръсят с китка босилек и „мълчана“, донесена по тъмна доба вода, като наричат по нещо за всеки член на фамилията. След като приключат с посещенията, „свойниците“ се събират край огнището, нареждат подарените им армагани – лук, сланина, ошав, орехи, и с много песни и танци празнуват до ранни зори.

Прието е на Богоявленската софра отново, за трети път, да присъства „пита с пара“, за да се затвърди „магията“ – да се прогонят нечистите сили и да се изпроси благоденствие. Най-възрастният разчупва питата „За Господа, за Света Богородица и за Светия кръст! Да ни дава здраве и живот, да ни помага и догодина, със здраве и късмет да дочакаме тоя ден!“ На трапезата, която задължително се прекадява, се слагат само постни ястия – сарми, орехи, ошав, кисело зеле, боб и отново се пали свещта, останала от другите две „кадени вечери“ – на Бъдни вечер и на Нова година.

Наричан още Водици или Водокръщи, 5-ти януари слага началото на поредица от водни обреди. На Йордановден и Ивановден са останалите два, известни с „водните“ си имена – „Мъжка Водица“ и „Женска Водица“.
Поверието гласи, че в нощта срещу Богоявление (Йордановден) небето се отваря и каквото си пожелаем, се сбъдва. В това „вълшебно“ време птиците и животните проговарят, а реките спират, за да се обновят. Ярки ли са звездите в небето – здрави агънца ще се народят през годината.

Йордановден / Богоявление (6-ти януари)
В православния календар Йордановден отбелязва Светото Кръщение на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан.
Периодът от Коледа до 6-ти януари се нарича „Караконджуви“, „Некръстени“ или „Мръсни“ дни и в това „нечисто“ време по земята бродят зли сили, демони и караконджули. Именно кръщаването във вода, осъществено на този ден, подрежда отново света и го прави безопасно място.
Още преди зазоряване момите отиват до реката, за да си налеят „света“ вода и там умиват семейната икона и лицата си.

Основен обичай на Богоявление е хвърлянето на кръста в реката, като се вярва, че който го извади, ще е здрав и късметлия през Новата година. Според поверието, ако болен се измие на мястото, където е извадено разпятието, той ще оздравее.
Именно от ритуалните измивания и ръсенето с вода на този ден води началото си и обичаят с поливане и мокрене на именниците.

В храмовете се отслужва празнична литургия, а светената вода се обновява. Миряните носят от нея вкъщи, за да ги пази от болести и нещастия.
На Йордановден в Родопите и днес се изпълнява ритуалът „хаскане“. Специални хора – „хаскари“ или „къпинчари“, тържествено изкъпват в течаща вода наскоро бракувани двойки, за да са живи и здрави през идната година.
В някои райони ергените искат ръката на любимата си точно на Богоявление, а бъдещата свекърва измива лицето на избраницата и я дарява със златна пара, като така благославя съюза на младите.

Една от най-големите атракции на този празник е запазената в Калофер традиция мъжете да танцуват в ледените води на река Тунджа.
Вярва се, че ако на Йордановден времето е сухо и студено – добра и богата ще е годината, а замръзне ли хвърленият във водата кръст – здрава и плодородна ще е.

За богоявленската трапеза се приготвят три хляба, при чието замесване се ползва останалата „стара“ светена вода. Единият е за дома, вторият – за гостите, а третият се оставя пред портата за минувачите. Празничната маса е богата и блажна – свинско, боб, орехи, сармички с месо, пълнени чушки, кисело зеле и вино. Жените, родили наскоро, правят кравайчета и ги раздават за здраве на новородените си.

За да се прогони злото, останало от периода на Поганите дни, всичко в дома се обновява. Свещеникът отново ръси с китка от босилек и свещена вода, като така „кръщава“ хората и света. В семейното кандило се запалва нова, донесена на същия ден от църквата, свещ. Чемширът, запазен от Рождество пък, се изгаря, а пепелта се заравя до корените на овошка или на трендафил.

Ивановден (7-ми януари)
На този ден се почита паметта на Свети Йоан Кръстител, последният пророк от Стария Завет, покръстил Исус във водите на река Йордан. Наричан е още и Предтеча, тъй като именно той подготвя еврейския народ за идването на Христос.

В народната традиция Ивановден е празник на кумуването и побратимяването. Прието е кумовете или деверът да „къпят“ младоженците, като ги пръскат с вода. Младото семейство на свой ред носи на кума си вино, месо и погача.
В Югозападна България се прави обредно къпане на девойки и момиченца до 1 годинка, на млади ергени и именници. Водният обичай е придружен от размяна на подаръци и гостувания в домовете на празнуващите.

На семейната трапеза се слагат фасул, сушени плодове, домашна кървавица, баница, печена луканка, варено жито и свинско със зеле.
Тъй като на Ивановден приключва „работата“ на Коледно – Новогодишните дружини, водачът им бива ритуално измит на чешмата. След това се устройва богато пиршество, надпявания и празнични хора чак до сутринта.

Бабинден (8-ми януари)
В миналото, едни от най-уважаваните от народа били именно „бабите“ – помагачки, асистиращи на младите булки и невести при раждането. Ето защо и обредността на този ден цели да се отдаде почит и благодарност към жените, които са „бабували“ на родилките.
За съжаление голяма част от обичаите, спазвани на Бабинден, са останали в миналото.

Още в ранни зори „бабата“ – акушерка посещавала домовете на своите „бабинчета“ – бебета, които е израждала през годината. Там тя ги окъпвала и измивала очите на майките им. На децата в семейството тя връзвала червен конец, за да са здрави и да не ги ловят уроки и наричала: „Да се червите като тая вълна, да се гоите като просото, да се роите като кошера!“.
След посещението на „бабата“, на свой ред майките навестявали къщата й. Там те ѝ поливали вода да се измие, дарявали ѝ сапун и пешкир с пара в него. На възрастната жена задължително носели и питка, вино и някакво готвено ястие. Всички се събирали около трапезата, пеели песни и се веселили.

Категорично забранено на този празник е присъствието на мъже при изпълняването на ритуалите.
В някои райони „бабата“ лекувала и детските болести, и била уважавана докато е жива, а след смъртта й посещавали гроба ѝ на Бабинден.

Антоновден (17-ти януари)
Името Антон идва в българския от римското Антоний и означава „безценен“, „който влиза в бой“.

В народния календар Антоновден е част от тридневен комплекс. Първият от поредицата празници е познат като „Южници – верижници“, „Петрово въже“ или „Южни вериги“ и се чества на 16-ти януари. Този ден е посветен на гръмотевицата, считана от хората за наказание от Господ. Затова и според традициите, удареният от гръм не бива да се погребва в общите гробища, за да не смущава греховната му душа останалите мъртви.
За да се опазят домашните от небесните „стрели“ стопанката на къщата меси питка, която раздава на съседите.

На този ден е забранено да се плете, шие и тъче, тъй като се вярва, че ако човек носи ушита на Антоновден дреха, ще го порази мълния.
Прието е домашните животни да се извеждат на улицата, като така се отбелязва първото затопляне от идващата пролет.

Освен Антоновден, 17-ти януари се нарича още „Лелинден“, заради вярването, че „лелята“, както наричали чумата нашите предци, се е родила именно днес. За предпазване от нея се спазват редица забрани: жените не плетат, не предат и не докосват вълна, защото се смята, че в нея „спи“ чумата; не се вари боб, леща, царевица, за да не се разболява домочадието. За да не се „надупчат“ децата от шарка, се пекат содени питки, които се надупчват с вилица и се мажат с мед или петмез. Жените ги раздават на роднини и съседи, а една от тях оставят на тавана за „лелята“.

На празничната трапеза се слагат тутманик, пълнена кокошка и содена погача, но в никакъв случай свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
На Антоновден празнуват всички ковачи, ножари, налбанти и железари, тъй като в легендите Антон и Атанас са представяни като братя ковачи.

Атанасовден (18-ти януари)
В народната традиция Свети Атанас е покровителят на зимата, снега и студа, както и на домашните животни. На този ден той сваля своя дебел кожух и се провиква: „Иди си зимо, идвай лято!“ – затова празникът е наричан още „Среди зима“. Фолклорът ни представя Светеца като едър, снажен мъж, яхнал белия си кон, обикалящ селата, за да ги пази от нечисти сили и болести.

На места Атанасовден е известен и с името „Втора Коледа“, тъй като това е вторият ден през зимата, в който може да се заколи прасе.
Дали ще е благодатна годината се гадае по времето. „Дебел сняг – дебел комат!“ – казват старите хора – Много ли е снегът днес, богата ще е реколтата!“

В някои райони се правят големи курбани за здраве. За да се излекува тежка болест или да се избегне беда, умилостивяват светеца и с лични курбани.
В Тракия, за да се „изпроси“ здраве и благоденствие, се коли черна кокошка или пиле, което се приготвя с ориз и се раздава на близки и съседи. Перата на животното се запазват, заради вярването, че притежават целебни сили.
За всички роднини и приятели се месят питки, които се мажат с мед, за да се умилостиви „лелята“. Обикновено те са във формата на куче, тъй като се вярва, че чумата се страхува най-много именно от този домашен любимец.

На много места в Западна България посрещат Слънцето и настъпващата пролет на най-високия баир. В Етрополско палят празнични огньове и ги прескачат за здраве. В Плевенско пък мъжете се събличат по ризи и се хващат на хоро, а жените и децата се кичат с кокичета и кукуряк за дълголетие.
На Атанасовден за последно се пеят песни за любов и женитба, заради наближаващия Великденски пост, по време на който сватби и годежи не се извършват.

Петльовден (2-ри февруари)
Петльовден или „Празникът на мъжките рожби“ води началото си от времето на Османското иго, когато, за да заблудят властите, че от домът вече е дадено момче за еничар, българите бележели портите си с петльова кръв.

На 2-ри февруари се отбелязва и един от големите християнски празници Сретение Господне, честващ 40-ия ден от раждането на Христос. Празникът е наричан още Зимна или Вълча Богородица, заради вярването, че на този ден бесуват вълци, а по земята бродят демони и зли сили.
На Петльовден не се правят годежи и сватби. Не се работи, за да не се почерни къщата. Не се дават пари назаем.
Не бива да се докосват остри предмети – нож, брадва, ножица, куки, за да не се раждат децата с белези.

За здраве се коли петле или ярка, в зависимост от това мъжко или женско чедо има в дома. За да се сдобият със син, жените, които нямат мъжка рожба, напръскват с кръв от жертвено петле навсякъде, а главата и краката му хвърлят на покрива на къщата.
Месят се и се раздават питки, за да е здраво домочадието.
За трапезата се приготвят още булгур, зелник със сирене, кравайчета, содена питка, както и задължителното греяно червено вино.

 

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

„Историята не е за продан и не е за развлечение!“ – интервю с Евгения Калинова

следващи

„Прилепът“ на Йохан Щраус – една многогодишна новогодишна традиция