За таланта да пишеш сърцато – Здрава Каменова влиза в „Дом за непослушни“

Трудно бихме описали всички дейности, с които Здрава Каменова се занимава, но затова пък тя ще ни разкаже, какво я води в Академия за драматургично писане „Дом за непослушни“. Ще ни разкаже също за стари и нови, вълнуващи и динамични, писателски и артистични, драматургични и вдъхновяващи проекти, върху които работи. 

  • Как те грабна идеята за „Академията“ и защо реши да участваш предвид многото проекти и идеи покрай теб?

Тя идеята ме хвана за ръката още от заглавието – „Дом за непослушни“. Това, в България да дойдат пишещи хора отвън, за да споделят опит, се случва веднъж на хилядолетие. Така че не е за изпускане, а мястото и концепцията са гъделичкащи въображението. Освен това съм тотално „зарибена“ от организацията „36 маймуни“, която е част от екипа на „Академията“. Всичко, което правят си заслужава на 1000%.

  • Ти си изключително дейна и продуктивна и винаги се занимаваш с нещо интересно и задълбочено. Какво се случва в момента покрай теб и в какви проекти си замесена?

Съвсем наскоро, след доста работа и с помощта на много съмишленици, появихме новия ни текст за театър с Гергана Димитрова – „Добре дошли в България“. В пиесата се чуват гласовете на различни групи от хора. Те говорят хорово, изразяват общи позиции, понякога се разминават, „конфликтуват“, разделят… Хорът на майките, хорът на пенсионерите, на селяните, на националистите… Всички очакват бежанска вълна, без да имат идея какво чакат и я фантазират и преживяват по различен начин. В текста, еколожка от БАН изследва инвазивните видове и неочаквано забременява по магичен начин; селяни се пазят от прииждащи чакали и бежанци; националисти правят несполучлив атентат; емигрант отглежда репи в Германия и сънува говорещ чакал и т.н. и т.н… Много нетърпеливо чакам да качим пиесата на сцена. Покрай представянето й, Гергана завихри една група от много интересни и приятни актьори и стана „магийка“, която трябва да прерасне в представление. Иначе през новия сезон трябва да се случи и още един мой театрален текст, писан в съавторство с Калин Ангелов – „Цигански колела“. В този текст се разхожда духът на един мъртъв индийски слон; кацат извънземни, които говорят единствено ромски; бягат по прашасалите пътища деца, които живеят с кучета и телевизори и… Стига съм разказвала! Заповядайте да го гледате!

През ноември, с подкрепата на „Център за неформално образование и културна дейност АЛОС“, ще излезе втората ми детска книга – „Чорапът, който промени света“. Тя е с илюстрации на Ирина Василева, където един бял чорап търси някой, с когото да направи чифт и среща черен чорап…, но никой не е вдъхновен от идеята им да са чифт! Книжката много ни радва и я правим със страшно много „хъс“.

  • Как намираш време да балансираш личния живот с работата? Кое е любимото ти лятно събитие в България?

Дали го балансирам? Питайте децата ми? По-скоро те балансират мен – дават ми поводи за нови тестове. Всичко в живота ми си намира място във всеки нов текст. Така че работата без случващото се в живота е празен лист. Любимото ми лятно събитие в България е лятото и всичко покрай него.  

  • Разкажи ни повече за „Математика на сърцето“ – интересно име, силен екип и зашеметяваща вглъбеност?

„Математика на сърцето“ е проект на организацията „По действителен случай“. Те ме поканиха да опиша техните вътрешни и външни движения. Текстът се роди заедно с Ирина, Оги и Skiller, чрез тях, и за тях, и е техният опит за сърдечна близост с публиката им. Покрай проучванията за проекта и чуденето, колко важно е сърцето ни, разбрахме, че има няколко души живели с механична помпа вместо сърце. Най-дълго живелият с такова сърце е едва 6 месеца.

  • Книжката „Боб – Малката метална кутийка с голяма мечта“ беше официално представена през октомври 2015 г. в България. Разкажи ни повече за сюжета на тази сладурска история и от къде могат да си я поръчат нашите читатели, които живеят извън България?

„Боб“ се оказа много късметлийска кутийка. Доста бързо си намери читатели и тиражът на книгата е на изчерпване. Историята е за една кутийка от боб, която попада в контейнера за боклук, но мечтае да стане барабан. В боклука среща дървена лъжица, с която мечтата му се оказва възможна. Важна част от историята са и Мак Мазен – неприятен нахапан сандвич, Мис Пица – мазно парче пица, господин Буркан, семейство пластмасови кофи и още куп боклучави същества… А най-хубавото нещо, което съм чула за книжката е следното: Една майка ми каза, че след като я прочела на детето си, то я помолило да я пратят в космоса. Книжката може да бъде поръчана на сайта на АЛОС – alos.bg

  • Да се върнем към „Академията“. Какви са твоите очаквания към това интересно събитие и кой от лекторите очакваш да чуеш с нетърпение?

В мотивационното си писмо за „Академията“ написах, че очаквам да стана „по-рошав“ автор и по-непослушен. Ако това се случи, ще е супер. А аз съм се настроила хубаво да слушам, защото, за да си качествено непослушен, първо трябва да чуеш другите… Горан Стефановски и Джорджа Дол са хората, които чакам с нетърпение.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Броени дни до началото на Академия „Дом за непослушни“ 07/23 - 08/05

следващи

Пътешественик без граници – Екатерина Петрова