Защо и как се прави „наука“ във Фейсбук?

Откакто пиша и после публикувам свои научнопопулярни текстове в различни групи на Фейсбук, научих изненадващи неща за членовете на групите. Разбрах, че тези, в преобладаваща част неспециалисти в историята и археологията, вече имат изградено мнение по редица засегнати от мен проблеми. Отначало си рекох, приятно изненадан: – „Браво! Явно хората тук живо се вълнуват от история, запознати са в общи линии със спорните въпроси, чели са по нещо от изявените научни специалисти в областта и това ги провокира да се изказват.“ Всъщност, оказа се, че действителността е съвсем друга.

Въпросните неспециалисти не са обсъждали и осмисляли преди това научните проблеми пряко, т.е. не са посещавали лекции по история или археология на славяни, прабългари и траки, нито са чели основните научни приноси в тези области на научното познание. Тези неспециалисти са въведени в една сложна научна проблематика опосредствено, т.е. косвено, индиректно, с чужда помощ. Някой отвън им е „смлял“ цялата тази информация и е дал да я ползват и разпространяват. Какъвто е и редът при научнопопулярния стил на общуване. Проблемът тук е, че този „някой“ е възприел маниера на научнопопулярното писане, за да ги въведе в заблуждение. Цел на научнопопулярното писане и говорене (към която аз обикновено се стремя) е тази – да възбуди интерес към науката и да спечели симпатизанти и съратници за научните каузи.

Разясняването на научната информация и превеждането ѝ на „разговорен език“ е много достойно занимание, като по пътя към знанието трябва да се върви крачка по крачка, започвайки от първата. Но трябва да се тръгне наистина от първата, а не да те „спуснат“ насред някой дългогодишен научен дебат и да те карат да вземеш страна в него. Естествено, че няма как да вземеш друга страна, освен тази, към която уж невинно (или по-брутално) те побутва човекът, спуснал те насред дебата. Защото като неспециалист не си чел, а и не си имал достъп до много от фактите около този дебат.

Искам дебело да се подчертае: Да бъдат въвеждани хората, външни за дадена наука, в сложни научни дебати и с ласкателства да се принуждават да заемат страна (твоята страна) – това е много некоректно и цели личната облага на този, който го извършва. В резултат от действията се „произвежда литература“, която жанрово бих определил като (нео) апокрифна. Тя е разпространявана в рамките на една „сектантска“ общност и е подобна по внушения на онази, разпространявана някога сред богомили, катари и пр. еретици. Съдържанието на тази „литература“ се сочи от почитателите ѝ като единственото „правилно, истинно“, докато съдържанието на официалната академична литература е „неправилно, лъжовно“. На база на тази „литература“, чиято същност е религиозна (изисква сляпа вяра от поклонниците), се крепи съществуването на една псевдонаучна „секта“.

Целта на научнопопулярният текст е да възбуди външен интерес навътре към науката, а не да отблъсква още повече хората от науката. Когато хората приемат такива отблъскващи ги от науката текстове, значи са в плен на користна манипулация. Става така, че все едно авторът на манипулацията индиректно им е заявил: „Хора, вие не се нуждаете да ходите в университет, за да ги учите тези неща, нито ви е нужно да четете научни съчинения! Просто четете мен! В моите патетични писания се съдържа необходимото за вас. Ето! Виждате ли, колко забавно съм описал всичко? Аз ще ви разказвам приятни неща. Ще разберете колко сме били велики ние, българите. Знаете ли, че ние сме библейски народ, по стари сме и от македонците даже, а Орфей, Херкулес, Ахил и Омир са българи. И други такива хубави неща ще ви разкажа, за да се гордеете със себе си и да ме споменавате с добро.“

Тези писания, освен, че безсрамно ласкаят читателя, го възпитават и в мързел. Обясняват му колко е „велик“ („българите сме потомци на гръцките богове“, „богоизбран народ сме“ и пр.), но в същото време го приканват да приеме на доверие тези гръмки послания, защото, видите ли, той е достатъчно умен „за да схване нещата“ и без да си губи времето да посещава 4-5 години университет, където ще го занимават „с манипулации“.

Авторът на ласкателствата поучава така: „Недейте да четете тях, написаното от тези хора е глупост и лъжа! Аз ще ви кажа каква е истината! Да знаете от мен, истината е много по-приятна и забавна! И най-важното – истината е къде-къде по-патриотична. Вие нали сте патриоти? Ок! Четете мен тогава, и аз съм патриот като вас! А онези „книжни плъхове“, онези професори и пр. хрантутници, те не са патриоти, те даже не признават българите за библейски народ – казват, че ни нямало забелязани в Библията.“

Към ето такива внушения се стреми ревизирането на научните постулати с помощта на блогърски статии. Научни постулати се ревизират, но в научни форуми и с научни публикации, а не в социалната мрежа. Моята кауза в списание „Българка“ е да направя каквото е по силите ми, за да предпазя читателите неспециалисти от описаните горе сектантски практики. А не да разкривам пред тях „паралелни вселени“. Цел на моите текстове е да са преддверие към науката и знанието. Те ще предлагат на читателя да види красивото, доброто и героичното в българската история, археология и фолклор. В текстовете си няма да нападам, обвинявам и оскърбявам, каквато практика има в „сектантските“. В крайна сметка науката има и своя възпитателна роля. Тя кара хората да се чувстват добри, полезни и щастливи, да са горди от това, на което са наследници. Не да се държат вулгарно и цинично. Не да се бунтуват и да виждат навсякъде заговори – и в историята и в настоящето.

Ползата от науката е, че предпазва хората от псевдонаучни и сектантски нагласи. Вярно е, че с времето научните постановки търпят значителна ревизия. Някога се е мислило едно, после друго, днес трето. Но това не означава, че науката е „грешна“, а че се развива във времето с помощта на новите научни достижения. Когато някой иска да изрази несъгласие с определена научна постановка, той винаги е добре дошъл да се изкаже.

Изключително съм благодарен на главните редактори на списание „Българка“, за това, че винаги са ме оставяли да пиша, каквото искам и каквото мисля. Писал съм единствено по съвест, а не „каквото ми е наредено“. Не съм си позволявал лъжовни и манипулативни факти, а когато съм бъркал – това е било заради грешка или от незнание. С времето осъзнах, че това, което правим в „Българка“, наистина си струва! Добрият пример трябва да се посочва и отстоява!

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

24-ти май – нашият празник на духовността!

следващи

Любов, ретро автомобили и рокендрол в режисьорския кино дебют на Блатечки