Живото изкуство на Флоренция

Всяка година ходя във Флоренция в търсене на чудеса. Накъдето и да погледна има толкова много да се види и усети – вековно изкуство, творения на Медичите, архитектура, звуците на камбанариите, ароматът на кафе, труфели и вкус на finocchiona, ентусиазиращото „бонджорно“ кънтящо от всички страни рано сутрин… Но истинските чудеса намирам зад зелените капаци на прозорците и резбованите врати на къщите, в магазинчетата, домовете и студията, където попадам на хора с богата душевност и житейски път, пъстър и криволичещ като фреските по стените навън.

Такава една врата за мен беше на ул. Санто Спирито № 8, която през един скромен коридор води към скрит вътрешен двор – градина, и влиза в магическата работилница на Джулиано Ричи и Джиани Брици, майстори на метала.

Двамата навлизат в занаята като момчета, на 14-15 годишна възраст. Джиани не е могъл да ходи на училище (след Втората световна война) и започва да чиракува бижутерство в една от работилниците по това време. Джулиано от малък се занимава със занаятчийство с метал. Споделят работилница на два етажа, която им служи и като работно пространство, и като дизайнерско ателие, и като място за производство, и като магазин за продажби и обслужване на клиенти. Двамата работят заедно повече от 50 години, изработвайки украшения, брошки, кутии, бижута, ключодържатели, орнаменти и какво ли още не, за имена от модата като Christian Dior, Neiman Marcus, Saks, Bloomingdales, Farmacia Santa Maria Novella, и бутици в Париж, Рим, Милано и Ню Йорк. 

Живото изкуство на Флоренция
снимка: Тина Бояджиева

Всеки посетител има възможността да се разходи и види цялата работилница, а Джулиано демонстрира процеса на изработване, като се започне от отливката, после разтопяване на метала и се стигне до крайното фино полиране на предмета. Първият етаж е мястото на Джианни, където с помощта на горелка, груб камък и една стара мивка нарязва метала на ленти и с хирургическа точност го превръща в прекрасни рамки за снимки, свещници, стойки за бутилки или огледални кутийки. Подземният етаж пък е мястото, където са тежките преси на повече от 100 години. Джианни до ден днешен помни разрушителното наводнение от 1966 г., което наводнило подземния етаж до тавана. Необходими са били осем човека да изпомпват водата с ръчни помпи в продължение на три дни. Понеже нямало ток, прокарали електрически кабел от сградата на сегашната централа на Gucci. 

снимка: Тина Бояджиева
снимка: Тина Бояджиева

От тези гигантски стари блокове метал се раждат изящни цветя, фини гравюри, деликатни риби, звезди, водни кончета, миди, листа, калинки, слънчогледи, фигурки на Дуомото, Понте Векио и Палацо Векио. На въпроса „Какво става, когато машините се повредят?“, Джианни само свива рамене и казва „Поправяме ги“. Мария, съпругата на Джулиано, е тази, която посреща клиентите при влизане в работилницата и ги изпраща с прекрасно обвити пакети. Да си техен клиент е нещо като да си техен специален гост в къщи. Отнасят се към всеки посетител като към епизод от живота им и ако имаш време попадаш в ситуация, в която прекарваш часове в разговори на тема живота, любовта, политиката и каквото друго те вълнува.

Попитах Джулиано и Джианни дали считат работата си за изкуство или просто занаят. Джулиано скромно отговори, че е по-скоро занаят, изкуството е нещо друго, а Джианни сподели, че е повече умение, отколкото изкуство (не съм съгласна с тях). 

Еуфорията ми от присъствието в този магически свят угасна, когато се стигна темата за неговата приемственост и продължение. Както много други занаятчийски работилници във Флоренция и това студио е на доизживяване. Няма чираци, които да се интересуват да научат и продължат традицията на това живо изкуство. Младите хора предпочитат светската работа на компютър в стерилни офиси, за фиксирана заплата, отколкото да изгарят и режат ръцете си, работейки на крак по цял ден. Понякога ме хваща яд, че не съм мъж, и този ден го усетих повече от всякога. Представях си как светкавично бих изоставила „Excel“-ските таблици и бих отишла да отливам, кова и сливам с тези двама възрастни майстори.

Живото изкуство на Флоренция
снимка: Тина Бояджиева
Живото изкуство на Флоренция
снимка: Тина Бояджиева

Появих се в работилницата с дълъг лист от въпроси и с намерението да снимам и интервюирам Джулиано и Джианни. 

На практика, не зададох нито един въпрос от предварителния списък. Беше достатъчно да седна и наблюдавам творчеството им, докато житейското им битие се разкри пред мен като сюрреалистична картина. Прекарвайки една сутрин в тяхната компания, виждайки майсторството им на живо, слушайки скромността им и отдадеността към „занаята“, беше чисто чудо за мен. Спомням си всичките тези пъти, когато съм обикаляла огромните магазини в Ню Йорк, където гривните, кутиите и свещниците на Джулиано и Джианни чакат да бъдат купени от хора в обедна почивка, търсещи облекчение от напрегнатият служебен ден, или от лъскави двойки излизащи от луксозни коли, или от възрастни дами на обяд в Бергдорф, или пък от заможни туристи, нетърпеливи да напълнят кредитните си карти. В крайна сметка, всичките пари на света не могат да заместят удовлетвореността от творчество в продължение на 50 години, без да носиш усещане, за каквото й да е превъзходство или да изпитваш и капчица суета. Джулиано и Джианни никога не са били в Ню Йорк, нито пък на другите места, където техните творения са достигнали. Но тяхната врата винаги е била отворена за всеки клиент, който и да е той, и откъдето и да идва. И ще бъде така, докато работилницата остане отворена.

снимка: Тина Бояджиева
снимка: Тина Бояджиева

снимка: Тина Бояджиева
снимка: Тина Бояджиева

снимка: Тина Бояджиева
снимка: Тина Бояджиева

снимка: Тина Бояджиева
снимка: Тина Бояджиева

2 Comments

  1. Pavlina (леля Поли)
    January 6, 2016 at 3:33 pm — Reply

    Следвай мечтите си Радостинче! С вяра и постоянство те се сбъдват! Много здраве и нови предизвикателства през 2016година
    .

  2. Кирил Марков
    January 6, 2016 at 11:26 am — Reply

    Браво Тина. Много успехи. Радвам се,сбъдваш мечтите си.

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Премиера 28-ми януари, театър София представя „РОНЯ, ДЪЩЕРЯТА НА РАЗБОЙНИКА“ по Астрид Линдгрен

следващи

„Оратница" със зимно турне в Европа, 26-ти Януари – 7-ми февруари