Есенни празници

Есента, с нейните цветове и аромати е един от най-живописните сезони. И докато днес тя е символ на завръщането към рутината и работния процес, то в миналото е била време за равносметка и своеобразен край на селскостопанската дейност. Именно затова есенните празници изразяват най-вече благодарност към висшите сили и Бог, за благоразположението и помощта през изминалия работен сезон. Тъй като това е сакрален период на преход от едно състояние в друго, се вярва, че светът е опасен и хаотичен, а наоколо бродят чудати същества, зли духове и демони. И именно тук идват обредите, курбаните и помените, целящи да „изпросят“ мир и здраве както за нас, така и за целия род.

Света Петка – 14-ти октомври
На 14-ти октомври почитаме Света Петка – покровител на дома и семейството. Наричан още „Зимен Петковден“, празникът бележи прехода към зимата, а също и края на земеделската работа. „На Петковден ралото да ти е под стрехата“ – казва народът.
Тъй като Света Петка в народните вярвания е закрилник на плодовитостта (както при хората, така и при животните), този ден поставя началото на годежите и сватбите. Традиционно на този празник се провежда и „мърленето“ или „овчата сватба“. При овцете се пускат кочове, а докато трае заплождането (чак до Димитровден), на жените е забранено да работят с вълна.
Света Петка в християнската религия е покровител на жените и домашните им дейности (предене, кроене, шиене), и за това ножиците в дома се връзват с червен конец, „за да не се отваря устата на вълка“ и не се плете, „за да не се оплетат чревцата на агънцата“. Неспазилите забраната, щели да бъдат посетени от Света Петка под формата на змия или старица, която щяла да ги умъртви. Вярвало се също, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще загуби разсъдъка си или ще се разболее тежко, а след смъртта си ще вампиряса.

В някои краища на България в съботата преди празника се прави Петковденска задушница. Като почит към мъртвите се раздават жито, подсладен ориз, диня и грозде.
„Божи дух“ или „Кокоша (Господева) черква“ са специални жертвоприношения на черни кокошки, които се извършват в района на Тракия.
На други места пък се спазва обичаят „полазване“ – какъвто човек пръв ти влезе в дома, такъв ще ти е късмета през идната година.
За празничната трапеза задължително се приготвят курбан чорба, яхния с праз, сарми и печено овче месо. Месят се обредни хлябове, като най-големият, наречен на Света Петка, бива разчупен от най-възрастната жена в къщата и раздаден на цялото семейство. Домът задължително се ръси със светена вода и се прекадява с тамян.
Дванайсетте дни, от Петковден до Димитровден, наричани още „вълче“ или „вампирско погано“, са един вид сакрален преход между старата и новата година. В този период светът е опасен и хаотичен, а наоколо бродят чудати същества и зли духове и демони.

Димитровден – 26-ти октомври
„Георги носи лято, а Димитър – зима…“
Според легендата Свети Димитър и Свети Георги били близнаци, странстващи в различни посоки по света. Узнал за смъртта на брат си, Димитър тръгнал да го дири. Открил Ламята, която била изяла Георги. Смелият Димитър отрязал главите на Ламята и така получил обратно душата на брат си. Оттогава близнаците яздят в небесата, а годината са си разделили по братски: за Свети Георги – лятото, за Свети Димитър – зимата.
В народния календар Димитровден се нарича още Разпуст, тъй като именно тогава стопаните се разплащат и разпускат наетите работници, пастири и ратаи. По това време завършват и строежите на нови къщи – ето защо Димитровден е празник и на строителите.
Разпространено е вярването, че в нощта срещу Димитровден небето се отваря и където има заровено имане, то проблясва в синьо.
На този ден се гадае какви ще са зимата и предстоящата година. При пълна Луна – пълни с мед ще са и кошерите. Ако овцете в кошарите лежат поотделно – мека и топла ще е зимата, ако са се скупчили заедно – дълга, мразовита и тежка зима иде.
Тъй като е предвестник на студа и зимата, Свети Димитър е свързван със света на мъртвите. Ето защо в събота преди празника е Задушница, на която се подават жито и питки за помен. На Димитровденската трапеза трябва да присъстват зеленчуци, варена царевица, печени ябълки, тиква. Приготвя се курбан от овче месо и яхния с петел, ако именникът в дома е мъж, или с кокошка – ако е жена.
На този ден именници са всички с имена Димитър, Димитрина, Митко, Димо, Димана. А според традицията на имен ден се ходи неканен, с букет от бели цветя, та да е блага зимата. Цветята задължително се увиват с червен конец – за здраве.

Свети Нестор или Мишинден – 27-ми октомври
Само ден след Димитровден честваме деня на Свети Нестор. В цялата страна се отбелязва т.нар. „Мишинден“, „Поганшляк“, „Мишляци“, „Пуганци“ – празник с езически корени в чест на мишките. Легендата разказва за мишки, излезли от корема на неверник, когото Свети Нестор сразил в битка, а според друго предание, след като помирисал тамяна в църквата, Сатаната се разцепил на две и от него излезли мишки, къртици, змии…
Още в ранни зори най-старата жена в къщата замазва с тор или с кал огнището и пода на зимника, като така „маже очите и устата на мишките“.
Думата „мишка“ не се споменава през целия Мишинден, освен при ритуалите, за да не си помислят гризачите, че ги канят у дома. На този ден не се шие, „за да не ядат мишките посевите с острите си зъби“. Не се бърка, нито се дава назаем брашно. Не се ползват остри инструменти – брадви, ножове, куки, ножици.

На места в България се приготвя обредна пита, която се нашарва с котешка лапа, намазва се с мед и се изяжда около софрата, „за да ядат мишките хляба на другите хора“. В някои райони се палят огньове от тръни с думите: „Бягайте мишки и плъхове, защото ви гонят Свети Димитър и Свети Нестор с огън и тръни!“
В села, в които имало много мишки, се правела т.нар. „Мишкина сватба“. Мъжка и женска мишка били обличани като младоженци, завързвани една за друга и пускани в кошница по реката. В „сватбата“ като „кумове“ участвали моми и ергени от селото. Ритуалът бил съпровождан от весела сватбарска музика и богати празнични трапези.

Архангеловден – 8-ми ноември
В православието Свети Архангел Михаил е един от седемте най-лични ангели до престола на Господ. Гавраил е носител на Божиите тайни, Рафаил лекува недъзите, Уриил просветлява помрачените души, Салатиил е молител и застъпник пред Бога, Иехудиил прославя Господ, Варахиил подава Божия богослов, а Михаил е пазител на душите и „душевадец“.
Именно Архангел Михаил е до нас, когато свърши земния ни път и прибира душата на умиращия. Според поверието, ако мъртвият си отива с усмивка, значи Архангел Михаил му е подал ябълка (китка), а ако умира в мъки, то Светията му е дал „горчивата чаша“.
Фолклорът изобразява Архангел Михаил като красив млад момък, състрадателен и справедлив, но и глух, за да не чува стенанията на опечалените. След като „прибере“ душата, „Душевадникът“ я придружава в отвъдното, където, заедно със Свети Петър, претеглят греховете й.
За да си осигури здраве и дълъг живот, както и по-лек преход към „оня свят“, на този ден народът отдава голяма почит към светията.

В събота преди празника се прави Голяма Архангелова Задушница, наричана още „войнишка“, тъй като тогава се отдава почит към загубилите живота си по време на войните. Приготвят се специални хлябове, които повтарят тези при погребение. Семейството се събира на богата трапеза, а най-възрастният разчупва погачата на кръст с думите: „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“ Питката се поръсва с вино и се раздава на всекиго в къщата.
В дар на мъртвите се оставя жито, както и пресни сезонни плодове. Пали се свещ, която да озарява пътя на душата в отвъдното. Гробовете се „преливат“ с червено вино (сакрален знак на пречистената кръв), прекадяват се с тамян (така се измолва прошка) и се украсяват с много цветя (символ на добродетелите).

На Архангеловден се правят големи общи трапези, коли се мъжки овен или шиле, от което се приготвя курбан. Приготвят се т.нар. „Рангеловски“ хлябове – „Боговица“ и „Рангелово блюдо“. Задължителни за празничния ден са още вареното жито, сезонните плодове, фасула и червеното вино.
Това е празникът с най-много именници – Ангел, Алина, Анжела, Гавраил, Мила, Милко, Милен, Михаил, Огнян, Пламен, Рада, Радослав, Ростислав, Радостин, Райко, Райна, Рангел, Рая, Руси, Серафим и производните им.
8-ми ноември е и професионален празник на българската полиция.

Свети Мина – 11-ти ноември
В народните представи Свети Мина е повелител на вълците, които пуска и прибира в човешкия свят. Неслучайно денят, в който го почитаме, е точно в средата на времето, в което вълците „бесуват“ или т.нар. „Вълчи празници“ (от Архангеловден до Коледни Заговезни).
Православната църква почита Свети Мина (името му означава „луна, месечина“) като защитник на семейството: на сираците и бездомните, на знахарите и лечителите, на хората поели на дълъг път. Светията покровителства жените и скрепява разклатените бракове.
На този ден се отбелязва още паметта на Свети Виктор, Света Стефанида и Свети Викентий. Имен ден имат Минчо, Мина, Виктор, Виктория.

коментари

сподели мнение

Your email address will not be published. Required fields are marked *

предишни

Скулптурите на Дерек Хъгър – сливане на органичното движение с инженерна мисъл

следващи

За Женското начало, Богинята Майка и народните шевици – интервю с Юлия Боева